ТЕЦ „София“
| ТЕЦ „София“ | |
|---|---|
 | |
 | |
| Местоположение | София, България |
| Собственик | Топлофикация София |
| Енергоносител | природен газ |
| Технология | парни турбини |
| Турбини | 4 |
| Капацитет | 125 MW |
| Открита | 1949 г. |
| ТЕЦ „София“ в Общомедия | |
ТЕЦ „София“ е топлофикационна електроцентрала в София, България, собственост на „Топлофикация София“.
Основното ѝ предназначение е топлофикацията на централната и северната част на града, а основното гориво е природен газ. Има възможност за производство на електричество в 4 турбинни агрегата с общ капацитет 125 MW.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Строежът на ТЕЦ „София“ започва на 22 юни 1947 г., като това е едно от първите предприятия на започнатата от комунистическия режим кампания за индустриализация на стопанството. При първоначалното изграждане в централата е инсталирано американско оборудване, доставено по американско-съветско споразумение – 3 парогенератора на „Бабкок & Уилкокс“ и 3 турбоагрегата, които по-късно са изведени от експлоатация.[1] На 22 март 1949 г. централата е пусната пробно на 12 MW, а на 2 декември 1949 г. е официално открита.
Първоначалният замисъл е централата да използва за гориво въглища от Софийския басейн, но той не успява да достигне нужното производство.[1] След 1963 година централата започва да използва мазут, а от февруари 1975 мазут и природен газ, смесено или разделно.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 148 – 149.
- История на ТЕЦ София Архив на оригинала от 2012-08-18 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||