ТЕЦ „Брикел“
| ТЕЦ „Брикел“ | |
|---|---|
 | |
 | |
| Местоположение | Гълъбово, България |
| Собственик | Брикел |
| Енергоносител | лигнит |
| Технология | парна турбина |
| Турбини | 4 |
| Капацитет | 200 MW |
| Открита | 1960 г. |
ТЕЦ „Брикел“ е топлоелектрическа централа в Южна България, разположена в землището на Гълъбово. Тя е част от комплекса „Марица-изток“ и е собственост на „Брикел“.
Тя използва като гориво главно лигнити от „Мини Марица-изток“. В централата са инсталирани 6 парогенератора и 4 парни турбини с обща мощност 200 MW. Тя се използва и за топлофикация на град Гълъбово.[1]
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
ТЕЦ „Брикел“ е оборудвана с 6 парогенератора с общ колектор и капацитет по 210 t/h, производство на котелния завод в Барнаул. Те захранват 4 турбоагрегата с номинална мощност по 50 MW, производство на Уралския турбинен завод в Свердловск.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Електроцентралата е първата в комплекса „Марица-изток“.[2] Тя е пусната в експлоатация поетапно през 1960 – 1963 година, като първият турбоагрегат заработва на 27 септември 1960 година.[1]
При пуска на последните два блока на централата през 1963 година в кабелните им тунели избухва силен пожар, който предизвиква тежки щети. На 5 октомври 1974 година в силна експлозия на въглищен прах в главния корпус води до големи разрушения и жертви. През 1977 година срив в енергопреносната система, който прекъсва електрозахранването за собствени нужди, предизвиква нова авария в централата, тъй като аварийните маслени помпи на част от турбоагрегатите са оставени без акумулаторно захранване и не заработват.[1]
В първоначалната схема на централата въглищата се сушат, за да се повиши калоричността им, в специални инсталации, използващи газ, извличан от самите въглища.[1] Впоследствие тези инсталации са спрени и демонтирани, и централата използва обогатено гориво, произвеждано в сушилните на съседната Брикетна фабрика.[1] Заради технологичната си обвързаност през 2000 година двете предприятия са обединени в „Брикел“.
Първоначално централата включва 4 турбоагрегата с обща мощност 200 MW и 2 дубъл блока с обща мощност 300 MW, съчетаващи турбоагрегат с два допълнителни правотокови парогенератора. Правотоковите котли дават възможност за бърза реакция при денонощното понижаване на товара в енергийната система. Двата дубъл блока са изведени в експлоатация съответно през 1989 и 1991 година.[1]
От 90-те години се планира спирането и на останалата част от електроцентралата заради невъзможността тя да се приведе към повишаващите се изисквания за опазване на околната среда. Като заместваща мощност през 1999 година мястото на спрените два блока започва изграждането на нови мощности[3](стр.6)[4] – ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток I“, пусната в експлоатация през 2011 година.[5]
Спирането на централата е отлагано многократно по различни причини и към 2022 година тя продължава да работи.[6] За тази цел тя използва и предвидени в закона преференции за отоплителни централи, тъй като се използва и за топлофикация в Гълъбово.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 406 – 411.
- ↑ Брикел – Електропроизводство Brikel-BG.com (Internet Archive, 2010). Посетена март 2013.
- ↑ ТЕЦ Марица Изток 1 – Преглед Архив на оригинала от 2014-01-07 в Wayback Machine., AES, март 2009. Посетена март 2013.
- ↑ ТЕЦ AES Марица изток 1 – проект Архив на оригинала от 2010-01-13 в Wayback Machine., AECOM. Посетена март 2013.
- ↑ Откриха официално ТЕЦ AES Гълъбово, StZagora.net, 3 юни 2011. Посетена март 2013.
- ↑ Авария в ТЕЦ „Брикел“. Снимки показват черен пушек над централата, но властите не отчитат замърсяване. // Свободна Европа. Посетен на 2023-01-07. (на български)
| |||||||||||||||||||||||