Гълъбово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гълъбово
Galabovo.jpg
Панорамен въздушен изглед на Гълъбово от 2012 г.
Общи данни
Население 8 612 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 8 242 (НСИ)
Надм. височина 83 m
Пощ. код 6280
Тел. код 0418
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 18280
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Гълъбово
Николай Колев
(РЗС)
Гълъбово в Общомедия
За другите едноименните български селища вижте пояснителната страница.

Гъ̀лъбово е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област, в близост до град Раднево. Градът е административен център на община Гълъбово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Гълъбово се намира в югоизточната част на Горнотракийската низина. Има население 9183 жители (преброяване от 2001 г.), като попада в групата на малките градове. През територията му преминава един от най-преките пътища между Северна и Южна България, от Русе през Стара Загора до Свиленград – главен път Е85 Русе – Капитан Андреево, свързващ Румъния с Турция и Гърция. Железопътната линия, преминаваща през Гълъбово, Раднево и Нова Загора, свързва Симеоновград с Бургас и Варна, но в момента не се ползва от пътнически влакове.

Гълъбово е разположено на юг от Старазагорското поле, на 45 км от градовете Стара Загора и Хасково, на 13 км от Симеоновград, на 24 км.от Раднево, 26 км от Харманли и на 40 км. съответно от Нова Загора и Тополовград. Разположен е на бреговете на река Сазлийка, която извира от южния склон на Сърнена гора, протича през Тракийското поле и източно от Симеоновград се влива в река Марица. [1:6]

Градът е ограден с ниски склонове от всичките му страни и е на височина 97 м. надморско равнище (според Гичо Бакалов и Община Гълъбово е със средна надморска височина 194,5 м и абсолютни височини в границите от 100 до 370 м според един от web сайтовете за града ни [4]).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Върху климатичните условия на района от частична ветрозащитна функция оказва Родопския планински масив. От река Марица се чувства климатичното влияние на Средиземноморието, проявено главно върху режима на валежите. Лятото тук е характерно с големите си горещини, а зимата е предимно мека и къса. Затова пък застудяването настъпва много по-рано в сравнение с останалите райони на Старозагорски окръг, тъй като континенталният характер на климата е по-ярко изразен. [1:7]

В територията ѝ се включва и част от Сакар планина. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели до формирането на лигнитни въглища, образуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина. През зимата Стара планина спира студените континентални въздушни маси, нахлуващи от север и североизток.

Средните годишни стойности за температурата на въздуха са над 12°С, а за относителната влажност на въздуха са около 70%.

Валежите през годината са неравномерно разпределени. Сумите на валежите през месец май и юни, ноември и декември са най-големи. Най-сухо е през месеците август и септември, а втори валежен минимум има през февруари и март. Валежите от сняг са сравнително редки, а снежната покривка се задържа твърде кратко.

Режимът на мъглите зависи преди всичко от цялостната синоптична обстановка – топлинен баланс, температура на въздуха, относителна влажност и развитието на синоптичните процеси като годишният брой на мъгливите дни в общината се движи в рамките на нормалното.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващите почви на територията на общината са черноземните смолници с мощен хумусен слой, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури и канелените горски почви.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Основният суровинен ресурс на община Гълъбово са лигнитните въглища. Те представляват 17,6% от общата ѝ територия и са част от Източномаришкия каменовъглен бассейн, който заема площ от около 200 km² и е разположен в землищата на общините Раднево и Гълъбово. Добиват се по открит способ и са ниско калорични, с голямо пепелно съдържание, серисти и с висока влажност.

Гори[редактиране | редактиране на кода]

Горите на територията на общината са широколистни, преди всичко дъбови и габърови.

История[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на Гълъбово и региона е обусловена от близостта до природните залежи на въглища и изградените открити мини и топло-електрически централи. В Общината се намират три топло-електрически централи. Трудовата заетост в региона е на сравнително добро ниво, заради големия капацитет от трудови ресурси, заети в производството на въглища, брикети и електроенергия.

Развитие на селището[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война Гълъбово от малко селище на търговци и земеделци е превръща в център на енергетиката и въгледобива. Бързото развитие на града в следвоенните години е свързано с разработването на комплекса „Марица-Изток“. Той започва през 1952 г., когато и започва реализирането на програмата за използване на Източномаришкия басейн. Ако не е бил „Марица-Изток“ град Гълъбово и селата наоколо са щели да си останат най-вероятна напълно селскостопански, а районът може би е щял да се обезлюди, както е станало с много други населени места в България. Комплексът „Марица-Изток“ обаче, по мащабите на производство на въглища и електроенергия, нарежда нашия регион на първо място в страната.

Най-големият днес въглищен басейн в България („Марица-Изток“), заема 240 кв. км. площ. Намира се в югоизточната част на Горнотракийската низина. Северната му граница минава южно от села Българене, квартал „Гипсово“ на гр. Раднево и с. Гледачево. На изток достига до селото Ковачево, на юг – до с. Медникарово, а най-северозападната му точка е с. Априлово.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

До 1949 г. селското стопанство в района се развива по стария индивидуален или родов начин на обработване на земята. На 14.1.1949 г. е учредено кооперативно стопанство. През 1968 г. стопанствата в гара Гълъбово и с. Обручище се обединяват в едно. Две години по-късно е изграден Аграрно-промишлен комплекс (AПK), който включва сегашните общини Опан и Гълъбово. [1:22]

Регистриран е бърз растеж в селскостопанския отрасъл през годините от 1981 до 1990. Такъв още е регистриран в областта на животновъдството и независимо, че района ни не е лозарски, ръководството на АПК приема перспективна програма, съобразно която са изградени лозови масиви в с. Мусачево, с. Обручище и гр. Гълъбово. [1:23]

Транспорт и съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Материалната база на транспорта е изградена през 70-те и 80-те години на XX век. За онова време тя е една от най-добрите в Хасковска област, включваща тогава Старозагорски, Хасковски и Кърджалийски окръзи. С разрастването на комплекса „Марица-Изток“ превозването на работниците от населените места става все по-трудно и на базата на тези трудности се правят планове за изграждането на Държавно автомобилно дружество (ДАП) „Автобусни превози“. През 1972 г. е открита автогара в гр. Гълъбово.

Търговия и услуги[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на предприятието „Марица-Изток“ дава тласък и на бързото развитие в сферата на търговията, услугите и местното леко промишлено производство. В централната част на града успоредно със строителството на жилищни блокове върви изграждането и на добра магазинна мрежа. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век е построен комплексът „Белите гълъби“, а на 6 септември 1988 г. е открит Универсалният магазин.[1:25, 26] Образовани, култура и спорт

Училище[редактиране | редактиране на кода]

Първото българко светско училище в града е открито непосредствено след Освобождението на България от османска власт – през 1878/79 г. в с. Карабунар (днешен Сладък кладенец). За целта са изградени две малки стаи на края на селото, където се е намирала българската махала.

Първата учителка в школото е Гана Караиванова, която сама изучава всички деца. След това на нейно място е назначен Диню Ямалийски. С увеличаване на учениците учителите стават двама – Екатерина и Иван Крякови.

През 1913 г. е построена нова училищна сграда и персоналът нараства на трима учители.

През 1928 г. положителният прираст сред жителите на селото води до увеличаване броя на учениците, а от там и учителският персонал става 5-членен.

По-важните събития от богатия живот на училището протичат през следващите години в следния хронологичен ред:

  • април-май 1928 г. – учебните занятия се водят на открито. Поради сериозна повреда на училищната сграда от земетресение по същата година.
  • 16 юни 1937 учебна г. – по случай раждането на престолонаследника княз Симеон Търновски, съгласно заповед № 1524 от същата дата на министъра на народното просвещение, годишният успех по всички предмети на всички ученици е повишен с по една единица.
  • декември 1956/57 г. – сформирана е група за детска градина.
  • 1959/60 учебна г. – първи клас се разделя на две паралелки.
  • 1964/65 учебна г. – броят на учениците значително се увеличава. Направена е надстройка над училищната сграда. Паралелките са вече седем в началния курс и една полудневна детска градина с общо 232 ученици и деца от градината.

Тъй като 60-те години на XX век са времето, през което започва строенето на комплекса „Марица-Изток“.

Развитието му оказва решаващо влияние и върху промените в района на общината и върху промените в областта на образованието. От цялата страна прииждат хора и се установяват да живеят тук. Вследствие на това населението се увеличава трикратно. С нарастването на броя на децата се налага да се преобразува и началното училище „Христо Ботев“ в основно.

На 5 юли 1966 г. е направена първата копка за построяването на училищна работилница. 1966/67 учебна г. – училището от седмокласно става осмокласно.

Още от самото начало един от характерните белези на II-ро ОУ е младостта на колектива. Едни от най-възрастите преподаватели по това време са: Иванка Жекова (39), Руси Бонев (38), Златка Халачева (38). Младостта и ентусиазмът си казват тежката дума при изграждането на сплотения колектив и именно под неговите грижи израстват не едно следващи поколения.[1:28, 29]

Днес II-ро ОУ „Христо Ботев“ не спира да твори своята история. Независимо от проблемите и въпреки тенденцията към намаляване на броя на учениците, в резултат на отрицателния като цяло естествен прираст на населението[1:31].

Други училища намиращи се в рамките на града: Разбира се става дума за I-во ОУ. В Статистическия календар на Старозагорския департамент в миналото се вижда, че през далечната 1882 г. в с. Кум Дуванджии има едно училище с един учител и 53 ученици – 49 момчета и 4 момичета.[1:31]

Но до 1905 г. тогава учениците от гара Гълъбово ходят на училище в с. Кум Дуванджии. За първи път новото начално училище отваря врати през 1905/6 г. За училищна сграда се използва дюкянът на местен търговец, намиращ се на мястото на днешната целодневна детска градина №2, на част от двора и.[2:13]

Първа учителка била Мария Василева от гр. Стара Загора. Тя обучавала 23 ученици в: I отделение – 11 ученици, II отделение – 4 ученици, III отделение – 3 ученици, IV отделение – 5 ученици Според Запряна Костова.

Учениците които изучавала Мария Василева според Гичо Бакалов били: I (клас) отделение – 12 II (клас) отделение – 5 III (клас) отделение – 3 IV (клас) отделение – 6 Всички ученици били обучавани заедно в една учебна стая. Сградата имала една голяма стая и две по-малки. В едната от стаите се помещавала бирническата служба, а най-малката стая със северно изложение била нещо като учителска стая, където учителката съхранявала училищната документация и извършвала необходимата писмена работа. В най-голямата стая се учили децата.[2:14] По нататъшната история на училището може да се проследи накратко в следната хронология на Гичо Бакалов: 1921/22 учебна година – открива се първи прогимназиален клас с 29 ученици. Прогимназията е районна. 1923 г. – разработва се план за ново училище в града. 1 април 1924 г. – дадена е строителна линия на новото училище с 8 класни стаи. 1945 г. – открита е непълна реална гимназия. 1 септември 1956 г. – за първи път в гара Гълъбово се поставя началото на пълно средно смесено училище от I до X клас включително. 1957/58 учебна година – учениците са вече 682, разпределени в 20 паралелки. 15 септември 1958 г. – започва строителство на допълнителни класни стаи. 1965/66 г. – училището става основно и си запазва старото име, което е „Паисий Хилендарски“ Същата година се открива и ново училище в кв. „Сладък кладенец“ – „Васил Левски“, което от 1982 г. датира като ЕСПУ и е настанено в сградата на I-во ОУ, но след построяването на сградата предназначена за него в кв. „Строител“ (1984) учениците се местят в него. [1:36] За задоволяване на нуждите на Стопанския минно-енергиен комбинат (СМЕК) „Марица-Изток“ от квалифицирани изпълнителски кадри през 1960 г. на територията на гара Гълъбово се открива професионално-техническо училище по промишлен и енергиен монтаж с прием над седми клас и срок на обучение две години. Училището е на пълна държавна издръжка. Първият набор от 144 момчета е разпределен в четири паралелки по 36 ученици във всяка една от тях. Условията в работилниците са били незадоволителни, но трудностите не озлобявали, а карали учениците да работят с по-голям ентусиазъм. Голяма част от завършващите постъпили на работа в комплекса „Марица-Изток“, а други продължили образованието си в Техникума.[3:8]

Представеното накратко социално-икономическо, духовно и прочее развити на Гълъбово през изминалите години съвсем естествено води до закономерното му обособяване като административен и икономически център.[1:44]

НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Въз основа на член 35, т. 19 от Конституцията на Народна република България и чл. 6 от Закона за народните съвети

По случаи 25 годишнината от победата на социалистическата революция в България ПРИЗНАВА за град гара Гълъбово, като към него се включва село Гълъбово, с наименование град Гълъбово.

София 27.08.1969 г.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Общинският театър при Дом на културата – Гълъбово е продължител на Драматичния състав към културния институт от преди 30 години. След известно прекъсване той отново започва своята дейност. От сезон 2003/2004 г. носи името Общински театър и има ориентация към комедийните образци на българските и балкански автори.

Под ръководството на Жечка Минкова – режисьор от 2003 г. театралната трупа е реализирала постановките „Службогонци“, „Ръченица“, „Криворазбраната цивилизация“, „Аналфабети“.

От 2006 г. режисьор и постановчик на Общинския театър е актьорът Христофор Недков. С неговата професионална подкрепа групата израства много и навсякъде се посреща с интерес. В последните години редовно участва в Театралния фестивал на любителските театри с международно участие в гр. Каварна, където печелят награди. Те са носители на: II и две III награди за женска роля и III награда за спектакъл.

Общинският театър е известен с постановките си „Женско царство“, „Свекърва“, „Имен ден“.


Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Международен турнир по борба за деца „Злати Ройдев“ – единственият в България, одобрен от международната федерация по борба ФИЛА и включен в нейния спортен календар.
  • Национален фолклорен фестивал „Янко Петров“ за гъдулари (самодейци и професионалисти), танцови състави и ансамбли и фолклорни певчески групи – ежегодно се провежда през май.
  • Майски дни на културата
  • Празник на град Гълъбово – 27 август.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

99% християнско вероизповедание. Основно източноправославно и малък брой евангелисти.

Екологични проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Въздухът в Гълъбово много често бива замърсяван със серен диоксид, превишаващ в пъти допустимите норми. Замърсяването в града е регистрирано многократно и в повечето случаи негов източник са топлоелектрическите централи в енергиен комплекс „Марица-Изток“.[1][2][3][4]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Община
  • Съд
  • Прокуратура
  • Районно полицейско управление
  • Районно управление пожарна безопасност и спасяване
  • Общинска служба „Земеделие и гори“
  • Дом за стари хора
  • Център за деца с увреждания
  • Дом за хора с ментални увреждания
  • Средно специално училище за професионално обучение на заварчици и шлосери
  • 2 основни училища
  • Болнично заведение за над 100 хоспитализирани пациента

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Край града се намира язовир „Розов кладенец“, обитаван от много и редки птици и е предложен за включване в мрежата НАТУРА 2000.
  • Защитен вал „Еркесията“
  • Крепост Балзена край с. Главан
  • Река Съзлийка, приток на река Марица
  • Дом на културата „Енергетик“
  • Народно читалище „Просвета“
  • Църква „Св. Иван Рилски“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • митрополит Неофит Видински (свет. име Никола Караабов) (1868 – 1971) – български свещеник, митрополит на Видинска епархия на Българска православна църква;
  • Деси Слава – фолк певица
  • Стефка Съботинова – народна певица
  • Тодор Кавалджиев – вицепрезидент на Република България от 22 януари 1997 г. до 22 януари 2002
  • Димитър Бонев – певец на народна, класическа и ортодоксална музика; 5 години солист на Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“; 2 години солист на сцената на Националната опера, София; от 1995 година солист на Смесения хор на Българското национално радио; участвал в многобройни оперни спектакли по света.
  • Кирил Кунев – световен шампион по вдигане на тежести.
  • Вълко Гочев (1903 – 1978) – политик от БКП
  • Емилия – фолк певица
  • Сестри Диневи – народни певици
  • Денис Митев – виден български банкер, с множество постижения в областта, сред които се откроява консолидацията на Мел Холдинг.
  • Стоян Стоянов - художник

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/07/07/2338944_seriozno_zamursiavane_na_vuzduha_v_grad_gulubovo/ Сериозно замърсяване на въздуха в град Гълъбово отчитат от регионалната инспекция
  2. http://bnr.bg/starazagora/post/100432748/otnovo-zamyrsyavane-na-vyzduha-v-gylybovo Отново замърсяване на въздуха в Гълъбово
  3. http://www.mediapool.bg/kmetat-na-galabovo-gotov-da-sezira-prokuraturata-za-zamarsyavaneto-ot-quotbrikelquotn-news10411.html Кметът на Гълъбово готов да сезира прокуратурата за замърсяването от „Брикел“
  4. http://www.dnes.bg/stranata/2014/10/02/seren-dioksid-nad-normata-e-izmeren-vyv-vyzduha-na-gylybovo.240743?fb_action_ids=10152400263857918&fb_action_types=og.recommends&fb_source=other_multiline&action_object_map=%7B%2210152400263857918%22%3A322386301219264%7D&action_type_map=%7B%2210152400263857918%22%3A%22og.recommends%22%7D&action_ref_map Серен диоксид над нормата е измерен във въздуха на Гълъбово

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]