Мъдрец (област Стара Загора)
За другото българско село с име Мъдрец вижте Мъдрец (Област Кърджали).
| Мъдрец | |
  Мъдрец  Мъдрец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 812 души[1] (15 март 2024 г.) 22,2 души/km² |
| Землище | 36,556 km² |
| Надм. височина | 147 m |
| Пощ. код | 6292 |
| Тел. код | 04153 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 49535 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Гълъбово Николай Колев (БСДП, ДПС; 2003) |
| Кметство – кмет | Петър Борисов (БСП) |
Мъдрец е село в Южна България. То се намира в община Гълъбово, област Стара Загора.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Мъдрец е живописно село, част от Тракийската низина, разположено в котловина, находяща се в подножието на северозападните склонове на Сакар планина, на двата бряга на река Дерменка, и левия бряг на река Соколица /Дуван дере/. Селото е обгърнато от възвишения- на изток „Белият бряг", на югоизток „Махмудова курия“, на югоизток и юг „Козалан“, на югозапад „Мандаери“, на запад „Балармаджи“ и равнинна местност „Карач герен“, на северозапад „Сакарджа“, на север „Тузлуджен“, „Билюците“ и равнината „Карагерен“, на североизток „Чекека“ и „Махмучук“. На североизток добре се очертават Манастирските възвишения.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото датира от 5 века. В миналото се е наричало Софларе, което ще рече учени, мъдри хора.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на Архангелов ден се провежда пищен, двудневен събор, с програма, музика и веселие. Прави се курбан.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Петко Матев – кмет на селото от ноември 1971 г. до декември 1989 г. На негово име има кръстена улица в селото. Петко Матев посмъртно е утвърден през 2004 г. за носител на „Юбилеен почетен знак“ за активна обществена дейност и принос в развитието на Мъдрец и общината.
- Стоян Стоянов (р.1948г.) – бивш кмет на Стара Загора, дългогодишен директор на Кооперативна банка
- Димо Няголов Стоянов (р.1922г.) – полковник и командир на дивизия в гр. Кърджали
- Нейко Георгиев Велчев (р.1937г.) - поет
- Стефан Желев (р.1934г.) - работил в ЦКС
- Проф. д-р инж. Николай Михайлов
- Акад. Нягол Точев Манолов (р.1932 г.)
- Аргир Господинов, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов
Други[редактиране | редактиране на кода]
Населението е изцяло християнско.
Кражбите в селото са рядкост.
В селото има две църкви. Старата, „Св. Архангел Михаил“, датира от 1876 г.. Построена е с дарения на християни и е обявена за паметник на културата.
Новата църква, „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ е внушителна кръстокуполна еднокорабна сграда и е изградена изцяло от бетон. Дължината ѝ е 19 м., широчината 14 м. Най-високият купол с кръста е 17 м. Камбаната датира от 1891 г.
Има работеща детска градина, поща, компактен, благоустроен център, множество магазини, функциониращо читалище с история и богата библиотека, голяма зала за тържества, парк. Първото училище тук е открито през 1883г., но е закрито преди повече от 10 години. Има детски танцов състав и женска певческа група към Клуба на пенсионера. В центъра на селото е изграден постамент, на който е монтирано артилерийско оръдие, дар от местния благодетел проф. д. ик. н. инж. Михайлов.
Почвите са плодородни. В миналото селото се е славело с дувандеренските дини. Било е развито бубарството, тютюневите насаждения.
В резултат на археологически разкопки на Голямата могила край село Мъдрец, са намерени ценни находки и артефакти, които се намират в музеите на Стара Загора и Раднево.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||