Соколица (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Соколица
Bulgaria Haskovo Province relief location map.jpg
42.0156° с. ш. 26.2772° и. д.
42.1319° с. ш. 25.88° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Хасково
Община Тополовград
Област Стара Загора
Община Гълъбово
Дължина 60,5 km
Водосборен басейн 343 km²
Начало
Място Сакар планина,
южно от вр. Боговец
Координати 42°00′56.16″ с. ш. 26°16′37.92″ и. д. / 42.0156° с. ш. 26.2772° и. д.
Надм. височина 713 m
Устие
Място ляв приток на СазлийкаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°07′54.84″ с. ш. 25°52′48″ и. д. / 42.1319° с. ш. 25.88° и. д.
Надм. височина 86 m

Соколица (до 29 юни 1942 г. носи името Дуван дере)[1] е река в Южна България – Област Хасково, община Тополовград и Област Стара Загора, община Гълъбово, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 60,5 km, която ѝ отрежда 63-то място сред реките на България.

Река Соколица извира под името Сакарско дере на 713 m н.в. в южното подножиена връх Боговец (738 m) в планината Сакар. До село Орлов дол долината ѝ е дълбока и ориентирана на север, всечена в младолевантийска акумулационна повърхнина. След това завива на запад и протича в широка долина с малък надлъжен наклон. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 86 m н.в., южно град Гълъбово. Преди изграждането на язовир „Розов кладенец“, реката се е вливала северно от града.

Площта на водосборният басейн на Соколица е 343 km2, което представлява 10,6% от водосборния басейн на Сазлийка. Основни притоци: → ляв приток; ← десен приток.

  • → Орташко дере
  • → Вряшка река
  • ← Кондуздере
  • → Капандере
  • ← Махмудчукдере
  • → Гюргенска река
  • → Торлакдере
  • → Циганска река
  • → Кумлия

Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока – януари-май, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката са разположени 5 села:

По самото течение на реката няма язовири, но по множество от притоците ѝ има изградени няколко микроязовира („Розов кладене“, „Медникорово“, „Мъдрец“, „Червена река“ и др.) използвани за напояване и промишлено водоснабдяване.

В реката се развъждат шарани, сомове и др. видове риби.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 194.