Бяло море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За морето в Русия вижте Бяло море (Русия).

Бяло море
Aegean.jpg
Карта на Бяло море
Информация
Координати 39 ° N 25 ° E
Притоци Марица, Вардар, Места, Струма
Страни с излаз Флаг на Гърция Гърция, Флаг на Турция Турция
Дължина 700 km (430 мл)
Ширина 400 km (250 мл)
Площ 214,000 km² (83,000 кв мл)
Острови Крит ,Тасос ,Тера
Градове Солун, Кавала, Дедеагач, Ксанти
Бяло море в Общомедия

Бяло море или Егейско море (изписване преди 1945 година Бѣло море, на гръцки: Αιγαίο Πέλαγος, Егео Пелагос, на турски: Ege Denizi, Еге Денизи) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено на мястото на суша, потънала в края на плиоцена между Балканския полуостров, Мала Азия и остров Крит.

Свързано е с Мраморно море чрез протока Дарданели. Обща дължина – около 610 километра, ширина – до 300, а площта се равнява на 240 000 кв. км.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

За гръцкото име на морето – Егейско, още от древността има различни обяснения. Според някои то идва от град Егей, а според други — от Егея, царица на амазонките, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар Егей, бащата на Тезей, който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал. Най-вероятно гръцкото име на морето идва от старогръцката дума: αἶγες – aiges – аигес, сиреч вълни, вуги (големи, пенести вълни).

География[редактиране | редактиране на кода]

Бреговете на Бяло море са силно разчленени и са образували редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са Атика, Магнисия, Халкидическият и Галиполският (на Балканския полуостров); Чешме и РежадиеМала Азия). Арголическият, Сароническият и Волоският залив са в областта на Средна Гърция, а Халкидическият полуостров е заобиколен от Солунския и Орфанския залив, като неговите собствени полуострови оформят още 2 дълбоки залива – Торонийския (Касандрийски) и Светогорския залив (Сингитикос). По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква. Южната част на Бяло море, край Крит, е известна като Критско море, а северната, между Халкидическия и Галиполския полуостров – като Бяло море.

Бяло море е характерно с множеството си острови. Изчисляват се на 1415, от които само 20 не принадлежат на Гърция. Най-голям с площта си от 4165 кв. км е Евбея. Други по-големи са Хиос, Лесбос, Тасос, Наксос, Родос, Самос. Островите формират четири по-малки архипелага: Цикладски острови, Саронически острови, острови Южни Споради (Додеканези), острови Северни Споради. Останалите острови се определят като североегейски. Средната дълбочина на морето е 1200 м. По-дълбоки части са дъното на Критско море в близост до остров Карпатос – 2591 м (най-голяма дълбочина) и падината южно от Халкидическия полуостров с дълбочина до 1575 м. Солеността на морската вода е до 38, приливите не надхвърлят метър. Следните острови очертават морето на юг (обикновено от запад на изток): Кихерата, Антикийрата, Крит, Касос, Карпатос и Родос.

Повечето от островите в морето са част от Гърция. Те се разделят на седем архипелага:

Думата архипелаг първоначално се използва само за Егейско море и групите от острови в него. Много от островите в Егейско море ,някои от които архипелази, всъщност са продължение на планините в Европа. Една от планинските вериги се простира през морето до Хиос, друга се простира през Евбея до Самус, а трета се простира през Пелопонес и Крит до Родос, разделяйки Егейско море от Средиземно море.

Заливите на Миртоанско море на запад с Арголически залив, Сароническия залив на северозапад заливи в Егейско море, започващи от юг и движещи се по посока на часовниковата стрелка, включват Крит, Мирабело, Алмирос, Суда и Ханя. От Петалийс, който свързва Южно Евбойско море, Пагасетическият залив, който се свързва със Северно Евбойско море, Термийския залив на северозапад, Халкидическия полуостров, включително Касандра и Сангитските залив, Стримонския залив и залива Кавала. В Турция; Залив Сарос, залив Едремит, залив Дикили, Чандарли залив, Измирски залив, залив Кушадасъ, залива Гьокова, залив Гюлюк. Главни пристанища са Пирея, Солун, Измир. Между островите има множество морски и фериботни връзки. През морето преминават всички морски линии за Русия, България и другите страни от Черноморския регион.

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Залез над морето от Измир ,Турция

Егейските повърхностни води се движат във форма на спирала обратно на часовниковата стрелка, като средиземноморската вода се движи на север по западното крайбрежие на Турция, преди да бъдат изместена от по-малко плътен отлив в Черно море. Изтичането на Черно море се движи на запад по протежение на северно Егейско море, а потоците на юг по протежение на източното крайбрежие на Гърция.

Физическата океанография на Егейско море се контролира основно от регионалния климат,вливането на вода от големите реки вливащи се в Югоизточна Европа, както и от сезонните промени в оттока на повърхностните води на Черно море през протока Дарданели.

Анализ на Бяло море през 1991 г. и 1992 г. разкрива три отделни водни маси:

  1. Повърхностни води - 40-50 метра (130-160 фута) дебелина на фурнира, с летни температури от 21-26 ° С и зимни температури, вариращи от 10 ° С (50 ° F) на север ,до 16 ° С (61 ° F) на юг.
  2. Междинната вода се простира от 40-50 до 200-300 метра (660-980 фута) и е с температура от 11-18 ° С
  3. Вода на морското дъно - среща се на дълбочина от 500-1000 m под морското равнище и е с много равномерна температура (13-14 ° С) и соленост (3.91-3.92%).

История[редактиране | редактиране на кода]

Антична история[редактиране | редактиране на кода]

Част от механизмът от Антикитира ,намерена на дъното на Бяло море. Механизмът на Антикитара представлява антично устройство, предназначено да изобразява механически наблюдаемата конфигурация на слънчевата система.

Сегашното крайбрежие датира от около 4000 г. пр. Хр. Преди това време, на върха на последната ледникова епоха (около 16 000 г. пр.н.е.) морското ниво е по-ниски с 130 метра от днешното , а в по-голямата част от северното крайбрежие има големи и добре напоени крайбрежни равнини. Когато са заселени за първи път от човека, днешните острови, включително и Милос с важното си производство на обсидиан, вероятно са все още свързани с континента. Настоящото крайбрежие придобива днешния си вид през. 7000 г. пр.н.е., като морските нива след ледниковата ера продължават да се покачват още 3000 години след това.

Следващите бронзови цивилизации на Гърция и Егейско море са породили понятието "егейска цивилизация". В древни времена морето край морето да се породили две древни цивилизации - минойцската от Крит и микенската от Пелопонес.

По-късно се появяват градските полиси Атина и Спарта, както и много други много други, които съставляваха Атинската империя и Гръцката цивилизация. Платон описва гърците, живеещи покрай Бяло море "като жаби около блатото". Бяло море по-късно е нападнато от персите и римляните и е населявано от източните римляни (византийците), българите, венецианците, генуейците, селджуките и османците. Бяло море е мястото на възникване на демокрацията, а морските му пътища са били средство за контакт между няколко различни цивилизации в Източното Средиземноморие.

В пределите на България през 20 век[редактиране | редактиране на кода]

В модерната епоха България има излаз на Бяло море между 1912 и 1918 г. и отново между 1941 и 1944 година, когато владее и 2 от егейските острови – Тасос и Самотраки.

Проблемите на 21 век[редактиране | редактиране на кода]

През 21-и век северното Егейско море се превърна в една от основните сцени на бежанската криза, тъй като над 1 милион сирийци, иракчани и афганистанци избягаха от войни и бедност в своите страни и се опитаха да прекосят морето от Турция в Гърция ).

Икономика и политика[редактиране | редактиране на кода]

Гъби ,готови за продажба, на остров Крит

Морски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Много от островите в Егейско море имат безопасни пристанища и заливи. В древни времена навигацията през морето е по-лесна, отколкото да се движите по суровия терен на гръцка част в Европа (и до известна степен крайбрежните райони на Анадола)

Разпределение на островите[редактиране | редактиране на кода]

По-големите острови имат плодородни долини и равнини. От основните острови в Егейско море два принадлежат към Турция - Бозджа̀ада (Тенедос Τένεδος) и Гьокчеада (Имброс Imμβός); останалата част принадлежи на Гърция. Между двете страни има политически спорове по няколко аспекта на политическия контрол върху егейското пространство, включително размера на териториалните води, въздушния контрол и определянето на икономическите права на континенталния шелф.

Риболов[редактиране | редактиране на кода]

Водите на Черно море, които идват чрез Дарданелския пролив са богати на хранителни вещества, кислород и планктон и влияят позитивно върху рибния живот на север. Въпреки че Бяло море е богато на кислород, то не съдържа много по фосфати и нитрати и южната част е най-бедна на риба поради отсъствие на влияние от Черно море.

Подземни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

В северната част на морето е имало находище на нефт, разположено в Западна Тракия, и добиван от Гърция в продължение на 60 години. Днес то вече е изчерпано. Много от островите са вулканични, а мрамор и желязо се добиват на други острови.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония