Микенска цивилизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейска цивилизация
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладска цивилизация
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаичен период (VIII—VI)
Класически период (V—IV)
Елинистичен период (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция като част Римската държава
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Микенска цивилизация, обозначавана още като микенска култура на „Микенска или Ахейска Гърция“, се нарича целия период от развитието на континенталната част на Древна Гърция до края на II-то хилядолетие пр.н.е. Към средата на хилядолетието в Елада се появяват и утвърждават различни самостоятелни и обособени царства, а периодът от XV до XII век пр.н.е. обикновено се нарича "Микенски период", по името на един от най-големите центрове на Ахейска Гърция - град Микена в Арголида (Пелопонес).

През този период Древна Елада е пъстра картина от множество сходни царства с еднородно ахейско население. Управляващите я династии са независими и имат по места различни по характер и сила власт. В съвременната литература битува теорията за обединение на Древна Гърция от Микена, но не съществуват сигурни данни за това, по-вероятно е наличието само на временни обединения.

Наименования и периодизация[редактиране | редактиране на кода]

Периодът на II хилядолетие пр.хр. в историята на Древна Гърция е познат в науката с названията '"Микенска Гърция"' или "Ахейска Гърция". Първото акцентира върху ръководната роля на града Микена в този период. Това название е широко разпространено още от времето на немския археолог Хайнрих Шлиман, който пръв провежда археологически разкопки в Микена и Тиринт през 1874 - 1876 г. През последните години много историци предпочетат термина "Ахейска Гърция", който по-цялостно и по-правилно харектеризира епохата. Основната аргументация в полза на този избор е, че през епохата съществуват множество други силни и независими градове в континентална Гърция като Пилос, Орхомен, Тиринт и др., като нито една от тези ранни градове - държави не успява да обедини целия регион под своя власт. До рухването на Ахейския свят през 13 - 12 в. пр.хр. Елада се състои от няколко отделни и независими царства.

Епонимът "Ахейци" е използван от Омир в епоса "Илиада", където с него са обозначени държавите в континентална Гърция. Освен това в редица хетски документи се говори за царството Ахиява на Балканите, което било равно по мощ на Египет, Асирия и Хетската държава.[1]

Съществуват много спорове относно границите на Микенската епоха. Условно тази епоха се разделя на 3 основни периода:

  • Ранноеладски период (3000 - 2000 г. пр. хр.)
  • Средноеладски период (2000 - 1550 г. пр. хр.)
  • Късноеладски период (1550 - 1100 г. пр. хр.)[2]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Укрепленията на Микена.

Ранноеладският период от развитието на континентална Гърция е свързан с доминацията на т.нар. пеласги - название, с което са описани за пръв път от Херодот. Счита се, че това е автохтонното население на балканския полуостров. В "Илиада" Омир ги изброява заедно с няколко тракийски племена, което е причина в историографията да се говори за трако-пеласгийска култура. Археологическите разкопки изваждат на бял свят свидетелства за една високо развита цивилизация - рисувана и емайлирана керамика, изкусни изделия от злато, бронз и сребро. По съдовете често присъстват изображения на кораби, което доказва, че са притежавали флот и активно са участвали в презморската търговия.

Около 2000 - 1900 г. пр. хр. тази цивилизация се намира в упадък. Причините за това остават неясни до днес. Смята се, че по това време в региона се заселват ахейски племена, които покоряват владенията на палеобалканското население. Техният произход и прародина не са известни, но е сигурно, че са носители на гръцкия език. Доказателство за това са глинените плочки, изписани с пиктографска писменост, известна като Линеар Б, разчитането на която разкрива, че микенците са говорили на гръцки диалект, макар и с доста архаична морфология.

Средноеладският период се харектеризира с отслабване на централната власт, намаляване на значението на морската търговия и значително обедняване на населението. Културата също е в упадък. Изделията са много по-прости, керамичните съдове изглеждат невзрачни в сравнение с предходния период - често са сиви и без украса. Специалистите наричат тази опростена технология минийски стил.[3]

Зараждане на Микенската цивилизация[редактиране | редактиране на кода]

Около 1600 г.пр.хр. настъпва нова епоха на бляскав възход на културата и градоустройството. Централната власт в отделните държави укрепва, предметите на бита говорят за икономически подем. Причините за тази забележителна промяна все още са неясни. Съществуват две теории.

Маска на микенски цар от 16 в. пр. хр., която Шлиман погрешно е смятал за маската на Агамемнон

Възможно е то да е свързано с вътрешните реформи и промени и то да не е било толкова внезапно както се предполага, а да е завъшека на един по-продължителен процес. Втората хипотеза предполага нашествие на нова група племена. Последното е добре засвидетелствано в старогръцката митология. Според мита Микена е основана от героя Персей. Той поставя началото на родова династия, която управлява царството дълго време. По-късно Персеидите са свалени от власт от фригиеца Пелопс, който завладява цял Пелопонес и дава името си на полуострова. Пелопс е син на митичния фригийски цар Тантал, който управлява град край планината Сипил в Мала Азия. След като наследява властта, Сипил е превзет от троянския цар Ил, а Пелопс напуска Мала Азия и с флот покорява Пелопонес. Този разказ дава основания на редица историци да смятат, че новата династия на Пелопидите да има малоазийски произход, а самата Микенска цивилизация във вида си от късноеладския период след 1600 г. пр. Хр. да е създадена от фригийски преселници. Археологическите данни за това време са твърде оскъдни и засега е трудно да се прецени коя от теориите има по-голяма тежест.

Голямо влияние върху формирането на Микенската цивилизация оказва и остров Крит, където процъфтява т.нар. Минойска цивилизация. Микена и Крит поддържат постоянни и активни търговски връзки. Ахейска Гърция взаимства много от постиженията на критяните, включително и писмеността, на базата на която микенците съставят своята система Линеар Б.

Със сигурност в това ново общество има вече силна централизирана власт и ясно изразена социална диференциация. Промените се дължат до голяма степен на външната политика на Микена и разрастването на нейния търговски и военен потенциал. Значително нараства имущественото разслоение в обществото. Царят и аристокрацията увеличават съществено материалните си богатства.[4]

Сблъсък с минойския Крит[редактиране | редактиране на кода]

Микенска статуетка на жена в критско-минойски стил - свидетелство за влиянието на Крит върху Ахейска Гърция.

Ахейският свят се състои от множество отделни градове - държави, които след 1600 г. пр. Хр. обособяват собствена своеобразна култура и се намират в състояние на военен и икономически възход. Най-големите и значими от тях са Микена, Тиринт, Орхомен, Пилос, Тива, Йолк, Атина и др. Първоначално нито една от тях няма военния потенциал да се наложи над останалите. Смята се, че дори това не се е случвало никога и до самия си край ахейският свят остово разделен между множество самостоятелни държави.

Въпреки това особено впечатление прави Микена, която в "Илиада" е наречена с епитети като "златообилна" и "чудно сградена" и постепенно става доста по-богата и просперираща от съседите си. Основният стълб за икономическото и политическото надмощие на Микена е морската търговия. Тук микенците се сблъскват със сериозен конкурент в лицето на Минойски Крит. Критяните контролират по-голямата част от търговията по море и властват над целия егейски басейн. Много ахейски градове като Атина се намирали в политическа зависимост от тях. Спомен за това е остонал в мита за Тезей, където се разказва, че владетелят на Крит цар Минос взимал данък от атнияните - 7 младежи и 7 девойки, които били изпращани в двореца Лабиринт и разкъсвани от митичния минотавър. Походът на Тезей срещу Крит отразява настъпилите промени в егейския свят около 1500 г. пр. Хр. Минойският Крит се намира в тежка криза, причините за която все още не са известни. Предполага се, че влияние е оказало мощното изригване на вулкана Тера на остров Санторини. Около 1450 г. пр. Хр. критските градове са опожарени, най-вероятно от нашественици. Имайки предвид политическата реалност и разцветът на Ахейска Гърция най-вероятните заподозрени са микенците. [5]

Господството на Микена[редактиране | редактиране на кода]

Ахейският свят и държавите в източното Средиземноморие през 13 в. пр.хр.

След краха на Критско-минойската цивилизация, Микена се превръща във водеща военна, политическа и икономическа сила в Егейско море и Източното Средиземноморие. Експанзията на Микена е предимно в посока югоизток, като до 1300 г. пр. хр. ахейската държава установява господството си над Цикладските острови, Додеканезите, Крит и малоазийското крайбрежие. През островите Самос, Кипър и Родос те установяват контакти и активно взаимодействат с Хетската държава и разпростират търговската си дейност до Южна Италия и се настаняват трайно в Сирийско - палестинския хинтерланд. Пиратството и нападенията по море са обичайна част от външната политика на ахейците. Макар, че се смята, че цялата дейност се контролира от Микена или поне е съгласувана с нея, по-вероятно е останалите държави от Ахейска Гърция също да участват в тези начинания. Редица документи на Хетската държава говорят за държавата Ахиява, която "била равна по сила на Египет, Асирия, Вавилон и Хетската държава".[6][7]

Троянската война[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-забележителните прояви на микенската морска мощ е експанзията срещу малоазийския град, известен като Троя или Илион. Археологическите разкопки на едно от селищата Троя 7А показват, че между 1285 и 1275 г. градът е бил превзет и разрушен след продължителна обсада.

Реплика на микенски кораб, с който ахейците са станали господари на Средиземноморието

Все още не е напълно ясно дали именно микенците са опустошили Троя или това е дело на нашественици от Мала Азия, други части на Балканите или друг съседен район. Единственото писмено свидетелство за подобно нападение идва от епоса "Илиада" на Омир. Подробното описание и съответствията между археологическите данни и омировата епопея говорят, че завоевателите са ахейските гърци. Разказът на древногръцкия аед разкрива, че ръководна роля в цялото начинание е имала именно Микена. Нейният митичен цар Агамемнон е наречен "пръв сред ахейци", "най-мощен сред царете" и освен това е предводител на похода срещу Троя. В нападението участва с войски не само Микена, но и много от другите ахейски държави. [8]

Целта на войната е завладяването на града Троя, който дотогава контролира протока Дарданели (наричан от гърците Хелеспонт) и отваряне на търговските пътища към Черно море и най-вече към богатите на метали и руди Понтийски планини в днешна северна Турция. Етническата и културна идентичност на троянците все още е неясна, въпреки че съществуват множество предположения, които ги харектеризират като траки, лидийци или други индоевропейски народи.

Победата утвърдила Микена като единствена сила в Егейския басейн, но изглежда скоро след войната ахейският свят изпаднал в тежка криза, която довела до гибелта на тази цивилизация.[9]

Упадък[редактиране | редактиране на кода]

Карта на гръцките диалекти след дорийското нашествие

Причините за упадъка на микенската цивилизация през 12 - 11 в. пр. хр. и до днес са твърде спорни в историческата наука. Възможно е морската империя на Микена да е станала твърде голяма за възможностите на ахейската държава. Упадъкът на микенската цивилизация се свързва с нашествие на нова група племена от вътрешността на Балканите, известни като дорийци. Дълго време се е смятало, че дорийците са народ с по-слабо развита култура, но за сметка на това са познавали отлично обработката на желязо и се явяват носители на желязната епоха в Гърция. След опустошаването на микенските градове настъпва период, наричан с названието "Тъмните векове". Всъщност няма данни, че дорийците са пренесли желязото на юг от Олимп, нито че унищожението на микенските центрове е било повсеместно. Някои царства като Атина имат непрекъснат живот от ахейско време през тъмните векове, чак до времето на Класическа Гърция.[10]

Все пак налице е значително движение на населението на Балканския полуостров по това време, което води до съществени демографски и културни промени в древна Елада. Смята се, че дорийското нашествие принуждава много от ахейците да напуснат Балканите и да се заселят по островите и в Мала Азия. Някои историци оспорват това становище, тъй като данни за заселване на Мала Азия има още от времето на микенската експанзия и следователно е спорно дали малоазийските гърци пристигат по малоазийското крайбрежие като завоеватели или като бегълци.

След 11 в. пр. хр. се формират 3 основни групи елински племена - дорийци, които завладяват южната и източната част на Пелопонес, Крит, Родос и южните части на малоазийското крайбрежие; йонийци, които водят потеклото си от митичния Йон, син на Елин и населяват Атика, Евбея, Цикладските острови, Хиос, Лемнос и средното малоазийско крайбрежие; еолийци - от митичния им създател Еол - в Тесалия, северозападен Пелопонес, Лесбос и малка част от северното малоазийско крайбрежие (Елея).[11]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на микенска жрица

За религиозния живот в Микена и ахейския пантеон все още се знае твърде малко. Религията на микенската цивилизация е била политеистична. На върха на пантеона стои Великата Богиня - майка, почитта към която е харектерна както за ахейските гърци, така и за минойците и траките и почти всички балкански народи в древността. От разкритите глинени плочки става ясно, че ахейците са почитали някои от божествата, пред които се прекланят елините от класическия период на Древна Гърция. Сред засвидетелстваните в плочките богове личи името на Посейдон - богът на морето. Възможно е в ахейския пантеон той да е имал по-скоро функциите на хтонично божество, което пораждало земетресенията, което постепенно се е превърнало и в божество на морето, когато микенците са започнали своите морски нашествия. Смята се, че са почитани и други гръцки богове като Зевс, Аполон, Хермес и Хера. В царския дворец на Микена са открити фрески, изобразяващи красиво облечени жени с дълги тъмни коси и богати накити. Най-вероятно това са жрици на някое от божествата.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Табличка с микенска писменост

Символите, открити по ранната керамика показват, че микенците са познавали писмеността. Около 17 в. пр. хр. в ахейския свят започва да се налага харектерната микенска писменост, известна като Линеар Б. Названието е дадено от британския археолог Артър Еванс, който разкрива две форми на писменост - Линеар А, харектерен за минойски Крит и Линеар Б, типичен за Микена. Линеар Б се състои от 87 знака, които обозначават срички, а не букви. Освен това се прибягва и до често използване на идеограми. През 1952 г. археолози разкриват в Пилос плочка, на която са изобразени различни съдове, под които е изписано наименованието им на Линеар Б. Така британският архитект Майкъл Вентрис успява да разшифрова тази непозната дотогава писмена система. Оказва се, че ахейците са говорели на гръцки диалект, макар и с доста архаични черти. Микенската писменост има архаичен характер. Линеар Б прозлиза от минойската писменост Линеар А. Очевидно езикът на минойците е от съвсем различна езикова група, защото минойските знаци се оказали неподходящи за обозначаването на звуците в ахейските езици, поради което някои от тях били променени. Затова Линеар А все още не е разчетена. На микенските плочки липсват литературни произведения, каквито много археолози са очаквали да разкрият. Всички записи на Линеар Б са инвентарни списъци, данни за размера на имуществото, събрани данъци и др. От разчетеното досега може да се съди, че този език е твърде труден за писане на големи литературни произведения и намира своето приложение единствено за нуждите на бюрократичния апарат.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Особено харектерни за микенската архитектура са монументалните строежи на дворците и крепостните стени. Впечатляващ пример е микенската крепост и особено прочутата Лъвска порта, която се отличава с огромни монументални крепостни стени. В епохата на Класическа Гърция, древните елини са смятали, че издигането на тези стени е извън рамките на човешките възможности и вярвали, че те са построени от митичните еднооки великани циклопи, които имали достатъчно сила да повдигнат камъните. Историкът от 2 в. пр. хр. Павзаний дори въвежда терминът "Циклопски градеж", с който и днес се наричат масивните строежи от тази епоха. Всеки отделен камък тежал над 6 тона. Подобни масивни укрепления притежават и Пилос, Орхомен и най-вече "крепостният" Тиринт. Отделянето на огромни средства за издигането и поддържането на такива крепости показва, че ахейските държави са водели активна военна политика срещу близки и по-далечни държави и народи. [12]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The extent to which Homer attempted to or succeeded in recreating a "Mycenaean" setting is examined in Moses I. Finley The World of Odysseus, 1954.
  2. Попов Д., "Древна Гърция", София, 2015, изд. "Изток - Запад"
  3. Изчезнали цивилизации, Рийдърс Дайджест България
  4. Попов, Д., "Древна Гърция", София, 2015, "Изток - Запад"
  5. J.-P. Olivier, « L'origine de l'écriture linéaire B », dans Studi Micenei ed Egeo-Anatolici 20, 1979
  6. Попов Д., "Древна Гърция", София, изд. "Изток - Запад"
  7. C. Pulak, « The Uluburun Shipwreck: An Overview », dans International Journal of Nautical Archaeology 27, 1998, p. 188-224
  8. Попов Д., "Древна Гърция", София, изд. "Изток - Запад"
  9. T. R. Bryce, « The Trojan War: Is There Truth behind the Legend? », dans Near Eastern Archaeology 65/3, 2002, p. 182-195, et J. Freu et M. Mazoyer, op. cit., p. 98-102
  10. Попов, Д., "Древна Гърция", София, 2015, "Изток - Запад"
  11. Pierre Chantraine, Dictionnaire étymologique de la langue grecque, Paris, Klincksieck,‎ 1999
  12. B. Holtzmann, L'Acropole d'Athènes, Monuments, cultes et histoire du sanctuaire d'Athéna Polias, Paris, 2003,