Микенска цивилизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Праистория
(до IV/III хил. пр. Хр.)
Бронзова епоха
(IV/III - ΙΙ хил. пр. Хр.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладски период
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — I в. пр. Хр.)
Ранножелязна епоха (XI—IX в. пр. Хр.)
Архаична епоха (VIII—VI в. пр. Хр)
Класическа епоха (V—IV в. пр. Хр.)
Елинистическа епоха (323 — 146 г. пр. Хр.)
Гърция в Римската империя
Римска Гърция (146 г. пр. Хр. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
Война за независимост (1821—1832)
Първа гръцка република (1822—1829)
Монархия (1832—1924)
Втора гръцка република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Гръцка военна хунта (1967—1974)
Трета гръцка република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Микенска цивилизация, също микенска култура, се нарича късният еладски период в историята на Гърция. Към средата на второто хилядолетие пр.н.е. в района на континентална Гърция се появяват и утвърждават различни самостоятелни и обособени царства с еднородно ахейско население. Управляващите ги династии са независими и имат различна по характер и сила власт.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Укрепленията на Микена

Ранноеладският период от развитието на континентална Гърция е свързан с доминацията на т.нар. пеласги – название, с което са описани за първи път от Херодот. Счита се, че това е автохтонното население на балканския полуостров. В „Илиада“ Омир ги изброява заедно с няколко тракийски племена, което е причина в историографията да се говори за „трако-пеласгийска култура“. Археологическите разкопки изваждат на бял свят свидетелства за една високо развита цивилизация – рисувана и емайлирана керамика, изкусни изделия от злато, бронз и сребро. По съдовете често присъстват изображения на кораби, което доказва, че са притежавали флот и активно са участвали в презморската търговия.

Около 2000 – 1900 г. пр. Хр. тази цивилизация се намира в упадък. Причините за това остават неясни до днес. Смята се, че по това време в региона се заселват ахейски племена, които покоряват палеобалканското население. Техният произход и прародина не са известни, но е сигурно, че са носители на старогръцкия език. Доказателство за това са глинените плочки, изписани с пиктографска писменост, известна като Линеар Б, чието разчитане разкрива, че микенците са говорили на гръцки диалект, макар и с доста архаична морфология.

Средноеладският период се характеризира с отслабване на централната власт, намаляване на значението на морската търговия и значително обедняване на населението. Културата също е в упадък. Изделията са много по-прости, керамичните съдове изглеждат невзрачни в сравнение с предходния период – често са сиви и без украса. Специалистите наричат тази опростена технология минийски стил.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Зараждане[редактиране | редактиране на кода]

Около 1600 г.пр. Хр. настъпва нова епоха на бляскав възход на културата и градоустройството. Централната власт в отделните държави укрепва, предметите на бита говорят за икономически подем. Причините за тази забележителна промяна все още са неясни. Съществуват две теории.

Посмъртна маска на микенски цар от 16 в. пр. Хр., която Шлиман погрешно е смятал за маската на Агамемнон

Според първата е възможно то да е свързано с вътрешни реформи и промени и да не е било толкова внезапно, както се предполага, а да е завършек на един по-продължителен процес. Втората хипотеза предполага нашествие на нова група племена. Последното е добре засвидетелствано в древногръцката митология. Според нея Микена е основана от героя Персей, поставил началото на родова династия, която управлява царството дълго време. По-късно Персеидите са свалени от власт от фригиеца Пелопс, който завладява цял Пелопонес и дава името си на полуострова. Пелопс е син на митичния фригийски цар Тантал, който управлява град край планината Сипил в Мала Азия. След като наследява властта, Сипил е превзет от троянския цар Ил, а Пелопс напуска Мала Азия и с флот покорява Пелопонес. Този разказ дава основания на редица историци да смятат, че новата династия на Пелопидите има малоазийски произход, а самата микенска цивилизация във вида си от късноеладския период след 1600 г. пр. Хр. е създадена от фригийски преселници. Археологическите данни от това време са твърде оскъдни и засега е трудно да се прецени коя от теориите има по-голяма тежест.

Голямо влияние върху формирането на микенската цивилизация оказва и остров Крит, където процъфтява минойската цивилизация. Микена и Крит поддържат постоянни и активни търговски връзки. Ахейска Гърция заимства много от постиженията на критяните, включително и писмеността, на базата на която микенците съставят своята система Линеар Б.

Със сигурност в това ново общество има вече силна централизирана власт и ясно изразена социална диференциация. Промените се дължат до голяма степен на външната политика на Микена и разрастването на нейния търговски и военен потенциал. Значително нараства имущественото разслоение в обществото. Царят и аристокрацията увеличават съществено материалните си богатства.[2]

Сблъсък с минойския Крит[редактиране | редактиране на кода]

Микенска статуетка на жена в критско-минойски стил – свидетелство за влиянието на Крит върху Ахейска Гърция.

Ахейският свят се състои от множество отделни градове–държави, които след 1600 г. пр. Хр. обособяват собствена своеобразна култура и се намират в състояние на военен и икономически възход. Най-големите и значими от тях са Микена, Тиринт, Орхомен, Пилос, Тива, Йолк, Атина. Първоначално нито една от тях няма военния потенциал да се наложи над останалите. Смята се, че това така и не се е случило и до самия си край ахейският свят остава разделен между множество самостоятелни държави. Суверен на всяка от тях е царят – ванакс (ϝάναξ). Царствата са бюрократични монархии от тип, различен от държавите на по-късна Елада, но в много отношения подобен на съвременните им или предходните царства в Източното Средиземноморие[3]

Особено значима е Микена, която в „Илиада“ е наречена с епитети като „златообилна“ и „чудно сградена“ и постепенно става доста по-богата и просперираща от съседите си. Основният стълб за икономическото и политическото надмощие на Микена е морската търговия. Тук микенците се сблъскват със сериозен конкурент в лицето на минойски Крит. Критяните контролират по-голямата част от търговията по море и властват над целия егейски басейн. Много ахейски градове като Атина се намирали в политическа зависимост от тях. Спомен за това е останал в мита за Тезей, според който владетелят на Крит цар Минос взимал данък от атиняните – 7 младежи и 7 девойки, които били изпращани в двореца Лабиринт и разкъсвани от митичния минотавър. Походът на Тезей срещу Крит отразява настъпилите промени в егейския свят около 1500 г. пр. Хр., когато Крит изпада в тежка криза, причините за която все още не са известни. Предполага се, че влияние е оказало мощното изригване на вулкана Тера на остров Санторини. Около 1450 г. пр. Хр. критските градове са опожарени, най-вероятно от нашественици. Имайки предвид политическата реалност и разцвета на Ахейска Гърция, най-вероятните заподозрени са микенците[4].

Разцвет[редактиране | редактиране на кода]

Микенската цивилизация в периода 1400 – 1200 г. пр.н.е.

След краха на минойската цивилизация Микена се превръща във водеща военна, политическа и икономическа сила в Егейско море и Източното Средиземноморие. Експанзията на Микена е предимно в посока югоизток, като до 1300 г. пр. Хр. ахейската държава установява господството си над Цикладските острови, Додеканезите, Крит и малоазийското крайбрежие. През островите Самос, Кипър и Родос те установяват контакти и активно взаимодействат с Хетското царство и се настаняват трайно в Сирийско – палестинския хинтерланд, а на запад разпростират търговската си дейност до Южна Италия. Пиратството и нападенията по море са обичайна дейност на ахейците. Макар че се смята, че тя се контролира от Микена или поне е съгласувана с нея, по-вероятно е останалите ахейски държави също да участват в тези начинания. Редица документи на Хетското царство говорят за държавата Ахиява, която „била равна по сила на Египет, Асирия, Вавилон и Хетското царство“.[5][6]

Троянската война[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-забележителните прояви на микенската морска мощ е походът срещу малоазийския град Троя (Илион), който контролира протока Дарданели (наричан от гърците Хелеспонт) и търговските пътища към Черно море и богатите на метали и руди Понтийски планини в днешна северна Турция. Етническата и културна идентичност на троянците все още е неясна. Археологическите разкопки на едно от селищата Троя 7А показват, че между 1285 и 1275 г. пр.н.е. градът е бил превзет и разрушен след продължителна обсада.

Реплика на микенски кораб, с който ахейците са станали господари на Средиземноморието

Все още не е напълно ясно дали именно микенците са опустошили Троя или това е дело на нашественици от Мала Азия, други части на Балканите или друг съседен район. Единственото писмено свидетелство за събитието идва от епоса „Илиада“ на Омир. Подробното описание и съответствията между археологическите данни и епоса говорят, че завоевателите са ахейските гърци. Разказът на Омир разкрива, че ръководна роля в цялото начинание е имала именно Микена, чийто митичен цар Агамемнон е наречен „пръв сред ахейците“, „най-мощен сред царете“ и е предводител на похода срещу Троя. В нападението участват и много от другите ахейски държави[7].

Победата над Троя утвърждава Микена като единствена сила в Егейския басейн, но изглежда скоро след войната ахейският свят изпада в тежка криза, която причинява гибелта на тази цивилизация[8].

Упадък[редактиране | редактиране на кода]

Карта на гръцките диалекти след дорийското нашествие

Причините за упадъка на микенската цивилизация през 12 – 11 в. пр. Хр. и до днес са твърде спорни в историческата наука. Възможно е морската империя на Микена да е станала твърде голяма за възможностите на ахейската държава.

Упадъкът на микенската цивилизация се свързва с нашествие на нова група племена от вътрешността на Балканите, известни като дорийци. Дълго време се е смятало, че дорийците са народ с по-слабо развита култура, но за сметка на това са познавали отлично обработката на желязо и се явяват носители на желязната епоха в Гърция. След опустошаването на микенските градове настъпва период, наричан с названието гръцки тъмни векове. Всъщност няма данни, че дорийците са пренесли желязото на юг от Олимп, нито че унищожението на микенските центрове е било повсеместно. Някои царства като Атина имат непрекъснат живот от ахейско време през тъмните векове, чак до времето на класическа Гърция.[9]

Все пак налице е значително движение на населението на Балканския полуостров по това време, което води до съществени демографски и културни промени в древна Елада. Смята се, че дорийското нашествие принуждава много от ахейците да напуснат Балканите и да се заселят по островите и в Мала Азия. Някои историци оспорват това становище, тъй като данни за заселване на Мала Азия има още от времето на микенската експанзия и следователно е спорно дали малоазийските гърци пристигат по малоазийското крайбрежие като завоеватели или като бегълци.

След 11 в. пр. Хр. се формират 3 основни групи елински племена – дорийци, които завладяват южната и източната част на Пелопонес, Крит, Родос и южните части на малоазийското крайбрежие; йонийци, които водят потеклото си от митичния Йон, син на Елин и населяват Атика, Евбея, Цикладските острови, Хиос, Лемнос и средното малоазийско крайбрежие; еолийци – от митичния им създател Еол – в Тесалия, северозападен Пелопонес, Лесбос и малка част от северното малоазийско крайбрежие (Елея).[10]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на жена (жрица?) от Акропола на Микена, 13 в. пр.н.е.

За религиозния живот в Микена и ахейския пантеон се знае твърде малко. Религията на микенската цивилизация е била политеистична. На върха на пантеона стои Великата Богиня – майка, почитта към която е характерна както за ахейските гърци, така и за минойците и траките и почти всички балкански народи в древността. От разкритите глинени плочки става ясно, че ахейците са почитали някои от божествата, пред които се прекланят елините от по-късния класически период на Древна Гърция. Сред засвидетелстваните в плочките богове личи името на Посейдон – богът на морето. Възможно е в ахейския пантеон той да е имал по-скоро функциите на хтонично божество, което пораждало земетресенията, което постепенно се е превърнало и в божество на морето, когато микенците са започнали своите морски нашествия. Смята се, че са почитани и други гръцки богове като Зевс, Аполон, Хермес и Хера. В царския дворец на Микена са открити фрески, изобразяващи красиво облечени жени с дълги тъмни коси и богати накити. Най-вероятно това са жрици на някое от божествата.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Табличка с микенска писменост

Символите, открити по ранната керамика показват, че микенците са познавали писмеността. Около 17 в. пр. Хр. в ахейския свят започва да се налага харектерната микенска писменост, известна като Линеар Б. Названието е дадено от британския археолог Артър Еванс, който разкрива две форми на писменост – Линеар А, харектерен за минойски Крит и Линеар Б, типичен за Микена. Линеар Б се състои от 87 знака, които обозначават срички, а не букви. Освен това се прибягва и до често използване на идеограми. През 1952 г. археолози разкриват в Пилос плочка, на която са изобразени различни съдове, под които е изписано наименованието им на Линеар Б. Така британският архитект Майкъл Вентрис успява да разшифрова тази непозната дотогава писмена система. Оказва се, че ахейците са говорели на гръцки диалект, макар и с доста архаични черти.

Микенската писменост има архаичен характер. Линеар Б прозлиза от минойската писменост Линеар А. Очевидно езикът на минойците е от съвсем различна езикова група, защото минойските знаци се оказали неподходящи за обозначаването на звуците в ахейските езици, поради което някои от тях били променени. Затова Линеар А все още не е разчетена. На микенските плочки липсват литературни произведения, каквито много археолози са очаквали да разкрият. Всички записи на Линеар Б са инвентарни списъци, данни за размера на имуществото, събрани данъци и др. От разчетеното досега може да се съди, че този език е твърде труден за писане на големи литературни произведения и намира своето приложение единствено за нуждите на бюрократичния апарат.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Особено характерни за микенската архитектура са монументалните строежи на дворците и крепостните стени. Впечатляващ пример е микенската крепост и особено прочутата Лъвска порта, която се отличава с огромни монументални крепостни стени. В епохата на Класическа Гърция, древните елини са смятали, че издигането на тези стени е извън рамките на човешките възможности и вярвали, че те са построени от митичните еднооки великани циклопи, които имали достатъчно сила да повдигнат камъните. Историкът от 2 в. пр. Хр. Павзаний дори въвежда термина „Циклопски градеж“, с който масивните строежи от тази епоха се наричат и днес. Всеки отделен камък тежал над 6 тона. Подобни масивни укрепления притежават и Пилос, Орхомен и най-вече Тиринт. Отделянето на огромни средства за издигането и поддържането на такива крепости показва, че ахейските държави са водели активна военна политика срещу близки и по-далечни държави и народи. [11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Изчезнали цивилизации, Рийдърс Дайджест България
  2. Попов, Д., „Древна Гърция“, София, 2015, „Изток – Запад“
  3. Лозанова-Станчева, Ваня. Ελληνικa Политика и култура на древна Елада. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. ISBN 978-954-322-477-7. с. 267.:80
  4. J.-P. Olivier, „ L'origine de l'écriture linéaire B “, dans Studi Micenei ed Egeo-Anatolici 20, 1979
  5. Попов Д., „Древна Гърция“, София, изд. „Изток – Запад“
  6. C. Pulak, „ The Uluburun Shipwreck: An Overview “, dans International Journal of Nautical Archaeology 27, 1998, p. 188 – 224
  7. Попов Д., „Древна Гърция“, София, изд. „Изток – Запад“
  8. T. R. Bryce, „ The Trojan War: Is There Truth behind the Legend? “, dans Near Eastern Archaeology 65/3, 2002, p. 182 – 195, et J. Freu et M. Mazoyer, op. cit., p. 98 – 102
  9. Попов, Д., „Древна Гърция“, София, 2015, „Изток – Запад“
  10. Pierre Chantraine, Dictionnaire étymologique de la langue grecque, Paris, Klincksieck,‎ 1999
  11. B. Holtzmann, L'Acropole d'Athènes, Monuments, cultes et histoire du sanctuaire d'Athéna Polias, Paris, 2003,

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]