Самос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Самос
Σαμός
Samos.jpg
Местоположение Южни Споради
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Акватория Егейско море
Площ 477,395 km²
Население 32 977 души (2011[1])
69,1 души/km²
Най-висока точка 1434 m н.в.
Greece relief location map.jpg
37.7191° с. ш. 26.8123° и. д.
Местоположение в Гърция
Самос в Общомедия
Остров Самос, сниман от космоса

Самос (на гръцки: Σαμός) е остров в източната част на Егейско море, до крайбрежието на Мала Азия. Разположен е между остров Хиос на север и Додеканезите на юг. Влиза в състава на архипелага Южни Споради. В Античността е бил център на йонийската и егейската култура. Родина е на великите философи Питагор, Мелис и Епикур, както и на астронома Аристарх Самоски. Тук се е намирало Херайонът – едно от най-старите и важни светилища на Хера.

Името му на турски език е Sisam.

Площта на острова е 477 км2 – 43 км дължина и 13 км ширина. Самос е един от най-важните и плодородни острови в Егейско море. От Мала Азия го разделя широк само 1 миля проток. Климатът е типичен средиземноморски.

Въпреки че релефът е главно планински, на острова се отглежда тютюн, добива се мед, зехтин. Прочут е със своето вино, сушени смокини и бадеми. Основно се прави мускатово вино.

Между 1834 и 1912 година Самос е автономно княжество в рамките на Османската империя, като първият му княз до 1850 е българинът Стефан Богориди. През 1842 г. на острова е заточен Георги Мамарчев, където и умира през 1846 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]