Бяло море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Егейско море)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За морето в Русия вижте Бяло море (Русия).

Бяло море
Aegean.jpg
Карта на Бяло море
Информация
Координати 39 ° N 25 ° E
Притоци Марица, Вардар, Места, Струма
Страни с излаз Флаг на Гърция Гърция, Флаг на Турция Турция
Дължина 700 km (430 мл)
Ширина 400 km (250 мл)
Площ 214,000 km² (83,000 кв мл)
Острови Крит ,Тасос ,Тера
Градове Солун, Кавала, Дедеагач, Ксанти
Бяло море в Общомедия
Крайбрежието на морето край Халкигическия полуостров.
Местоположение в Средиземно море

Бяло море или Егейско море (изписване преди 1945 година Бѣло море, на гръцки: Αιγαίο Πέλαγος, Егео Пелагос, на турски: Ege Denizi, Еге Денизи) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено на мястото на суша, потънала в края на плиоцена между Балканския полуостров, Мала Азия и остров Крит.

Свързано е с Мраморно море чрез протока Дарданели. Обща дължина – около 610 километра, ширина – до 300, а площта се равнява на 240 000 кв. км.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бреговете на Бяло море са силно разчленени и са образували редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са Атика, Магнисия, Халкидическият и Галиполският (на Балканския полуостров); Чешме и РежадиеМала Азия). Арголическият, Сароническият и Волоският залив са в областта на Средна Гърция, а Халкидическият полуостров е заобиколен от Солунския и Орфанския залив, като неговите собствени полуострови оформят още 2 дълбоки залива – Торонийския (Касандрийски) и Светогорския залив (Сингитикос). По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква. Южната част на Бяло море, край Крит, е известна като Критско море, а северната, между Халкидическия и Галиполския полуостров – като Бяло море.

Бяло море е характерно с множеството си острови. Изчисляват се на 1415, от които само 20 не принадлежат на Гърция. Най-голям с площта си от 4165 кв. км е Евбея. Други по-големи са Хиос, Лесбос, Тасос, Наксос, Родос, Самос. Островите формират четири по-малки архипелага: Цикладски острови, Саронически острови, острови Южни Споради (Додеканези), острови Северни Споради. Останалите острови се определят като североегейски. Средната дълбочина на морето е 1200 м. По-дълбоки части са дъното на Критско море в близост до остров Карпатос – 2591 м (най-голяма дълбочина) и падината южно от Халкидическия полуостров с дълбочина до 1575 м. Солеността на морската вода е до 38, приливите не надхвърлят метър. Следните острови очертават морето на юг (обикновено от запад на изток): Кихерата, Антикийрата, Крит, Касос, Карпатос и Родос.

Повечето от островите в морето са част от Гърция. Те се разделят на седем архипелага:

Думата архипелаг първоначално се използва само за Егейско море и групите от острови в него. Много от островите в Егейско море ,някои от които архипелази, всъщност са продължение на планините в Европа. Една от планинските вериги се простира през морето до Хиос, друга се простира през Евбея до Самус, а трета се простира през Пелопонес и Крит до Родос, разделяйки Егейско море от Средиземно море.

Заливите на Миртоанско море на запад с Арголически залив, Сароническия залив на северозапад заливи в Егейско море, започващи от юг и движещи се по посока на часовниковата стрелка, включват Крит, Мирабело, Алмирос, Суда и Ханя. От Петалийс, който свързва Южно Евбойско море, Пагасетическият залив, който се свързва със Северно Евбойско море, Термийския залив на северозапад, Халкидическия полуостров, включително Касандра и Сангитските залив, Стримонския залив и залива Кавала. В Турция; Залив Сарос, залив Едремит, залив Дикили, Чандарли залив, Измирски залив, залив Кушадасъ, залива Гьокова, залив Гюлюк. Главни пристанища са Пирея, Солун, Измир. Между островите има множество морски и фериботни връзки. През морето преминават всички морски линии за Русия, България и другите страни от Черноморския регион.

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Егейските повърхностни води се движат в форма на спирала обратно на часовниковата стрелка, като средиземноморската вода се движи на север по западното крайбрежие на Турция, преди да бъдат изместена от по-малко плътен отлив в Черно море. Изтичането на Черно море се движи на запад по протежение на северно Егейско море, а потоците на юг по протежение на източното крайбрежие на Гърция.

Физическата океанография на Егейско море се контролира основно от регионалния климат,вливането на вода от големите реки вливащи се в Югоизточна Европа, както и от сезонните промени в оттока на повърхностните води на Черно море през протока Дарданели.

Анализ на Бяло море през 1991 г. и 1992 г. разкрива три отделни водни маси:

  1. Повърхностни води - 40-50 метра (130-160 фута) дебелина на фурнира, с летни температури от 21-26 ° С и зимни температури, вариращи от 10 ° С (50 ° F) на север ,до 16 ° С (61 ° F) на юг.
  2. Междинната вода се простира от 40-50 до 200-300 метра (660-980 фута) и е с температура от 11-18 ° С
  3. Вода на морското дъно - среща се на дълбочина от 500-1000 m под морското равнище и е с много равномерна температура (13-14 ° С) и соленост (3.91-3.92%).

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

За гръцкото име на морето – Егейско, още от древността има различни обяснения. Според някои то идва от град Егей, а според други — от Егея, царица на амазонките, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар Егей, бащата на Тезей, който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал. Най-вероятно гръцкото име на морето идва от старогръцката дума: αἶγες – aiges – ѣгес, сиреч вълни, вуги (големи, пенести вълни).

История[редактиране | редактиране на кода]

Тук се раждат две цивилизации: минойците от Крит и микенците от Пелопонес. По-късно се появяват градовете-държави Атина, Спарта, както и много други, които изграждат елинската цивилизация. Егейско море по-късно е владяно от Персия, Древен Рим, Византия, Венеция, селджуците и Османската империя.

В модерната епоха България има излаз на Бяло море между 1912 и 1918 г. и отново между 1941 и 1944 година, когато владее и 2 от егейските острови – Тасос и Самотраки.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония