Бяло море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Егейско море)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За морето в Русия вижте Бяло море (Русия).

Бяло море
Aegean.jpg
Карта на Бяло море
Информация
Координати 38 ° N 25 ° E
Притоци Марица, Вардар, Места, Струма, Алякмон, Пиньос, Гедиз, Голям Мендерес
Страни с излаз Флаг на Гърция Гърция, Флаг на Турция Турция
Дължина 650 km (400 ml)
Ширина 450 km (276 ml)
Площ 214 000 km² (83,000 ml2)
Максимална дълбочина 2529 m
Соленост 37 – 39‰
Острови Евбея,Тасос,Тира, Лесбос, Хиос, Лемнос
Градове Атина, Волос, Солун, Кавала, Дедеагач, Измир
Бяло море в Общомедия

Бяло море или Егейско море (изписване до 1945 година Бѣло море, на гръцки: Αιγαίο Πέλαγος, Егео Пелагос, на турски: Ege Denizi, Еге Денизи) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг. На североизток чрез протока Дарданели се свързва с Мраморно море. Южната граница на Егейско море според Международната хидрографска организация се прокарва от крайбрежието на Мала Азия (южно от курорта Мармарис), северозападното крайбрежие на остров Родос, протока Карпатос, южнжтж кройбрежие на остров Карпатос, северния бряг на остров Касос, протока Касос, северното крайбрежие на остров Крит, протока Антикитира, остров Антикитира, протока Китира, източния бряг на остров Китира и завършва в крайната югоизточна част на полуостров Пелопонес.[1]. В тези си граници дължината му от север на юг е около 650 km, а максималната ширина в южната част около 450 km. Площ 214 хил.km²[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

За гръцкото име на морето – Егейско, още от древността има различни обяснения. Според някои то идва от град Егей, а според други – от Егея, царица на амазонките, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар Егей, бащата на Тезей, който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал. Най-вероятно гръцкото име на морето идва от старогръцката дума: αἶγες – aiges – аигес, сиреч вълни, вуги (големи, пенести вълни).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

  Континентът Европа и островите, принадлежащи към този континент  Континентът Азия  Азиатски острови

Образуване, брегова линия[редактиране | редактиране на кода]

Егейско море се е образувало в резултат от потъването на на континенталната суша (Егеида) в края на плиоцена и начолото на плейстоцена, остатъците от която се явяват многочислените му острови, във връзка с които по-рано то се е наричало море на Архипелага.

Бреговете на Егейско море са силно разчленени и образуват редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са Атика, Магнисия, Халкидически и Галиполи (на Балканския полуостров); Чешме и РежадиеМала Азия). Заливите Арголикос, Сароникос и Волоски са в областта на Средна Гърция, а Халкидическият полуостров е заобиколен от Солунския (на запад) и Орфанския залив (на изток), като неговите собствени полуострови оформят още 2 дълбоки залива – Торонийски (Касандра) и Светогорския залив (Сингитикос). По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени заливите Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква. Южната част от акваторията на Егейско море, северно от остров Крит, носи името Критско море, а северната, между Халкидическия и Галиполи – Бяло море.[2]

Острови[редактиране | редактиране на кода]

Егейско море е характерно с множеството си острови. Наброяват се 1415, от които само 20 принадлежат на Турция, а останалите са гръцки. Най-голям с площта си от 4165 km² е Евбея. Други по-големи са Хиос, Лесбос, Тасос, Наксос, Родос, Самос. Островите формират четири по-малки архипелага: Цикладски острови, Саронически острови, острови Южни Споради (Додеканези), острови Северни Споради. Останалите острови се определят като североегейски.

Повечето от островите в морето са част от Гърция. Те се разделят на седем архипелага:

Думата архипелаг първоначално се използва само за Егейско море и групите от острови в него. Много от островите в Егейско море, някои от които архипелази, всъщност са продължение на планините в Европа. Една от планинските вериги се простира през морето до Хиос, друга се простира през Евбея до Самос, а трета се простира през Пелопонес и Крит до Родос, разделяйки Егейско море от Средиземно море.[2]

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Залез над морето от Измир, Турция

Средната дълбочина на морето е 1200 m. Максималната дълбочина е разположена в източната част на Критско море, западно от остров Карпатос – 2529 m и падината южно от Халкидическия полуостров е с дълбочина до 1575 m. Солеността е 37 – 38. Приливите са полуденощни с омплитуда от 0,3 до 0,6 m.

Егейските повърхностни води се движат във форма на спирала обратно на часовниковата стрелка, като средиземноморската вода се движи на север по западното крайбрежие на Турция, преди да бъдат изместена от малко по-плътена вода от Мраморно море. Притокът на по студена и плътна вода от Черно и Мраморно море се движи на запад покрай северното крайбрежие на Егейско море, след което завива на юг по протежение на източното крайбрежие на Гърция. Скоростта на теченията е от 0,5 до 1 km/h.

Хидрографският режим на морето зависи основно от регионалния климат, притокът на речна вода от големите реки вливащи се в северната му част, както и от сезонните промени в притока на повърхностните води от Черно и Мраморно море през протока Дарданели.

Температурата на водата на Бяло море през 1991 г. и 1992 г. има следните характеристики:

  1. Повърхностни води – 40 – 50 m (130 – 160 f), с летни температури от 21 – 26 °C и зимни температури, вариращи от 10 °C (50 °F) на север, до 16 °C (61 °F) на юг.
  2. Междинната вода се простира от 40 – 50 до 200 – 300 m (660 – 980 f) и е с температура от 11 – 18 °C
  3. Вода на морското дъно – среща се на дълбочина от 500 – 1000 m под морското равнище и е с много равномерна температура (13 – 14 °C) и соленост (37 – 39‰).[2]

Стопанско значение и политика[редактиране | редактиране на кода]

Сюнгери, готови за продажба, на остров Крит

Морски транспорт, пристанища[редактиране | редактиране на кода]

Много от островите в Егейско море имат безопасни пристанища и заливи. В древни времена навигацията през морето е по-лесна, отколкото да се движите по суровия терен на гръцка част в Европа (и до известна степен крайбрежните райони на Анадола). Главни пристанища са Пирея, Солун, Измир. Между островите има множество морски и фериботни връзки. През морето преминават всички морски пътища за Русия, България и другите страни от Черноморския регион.

Разпределение на островите[редактиране | редактиране на кода]

По-големите острови имат плодородни долини и равнини. От основните острови в Егейско море два принадлежат към Турция – Бозджа̀ада (Тенедос Τένεδος) и Гьокчеада (Имброс Ίμβρος); останалата част принадлежи на Гърция. Между двете страни има политически спорове по няколко аспекта на политическия контрол върху егейското пространство, включително размера на териториалните води, въздушния контрол и определянето на икономическите права на континенталния шелф.

Риболов[редактиране | редактиране на кода]

Водите на Черно море, които идват чрез Дарданелския пролив са богати на хранителни вещества, кислород и планктон и влияят позитивно върху рибния живот на север. Въпреки че Бяло море е богато на кислород, то не съдържа много по фосфати и нитрати и южната част е най-бедна на риба поради отсъствие на влияние от Черно море.

Подземни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

В северната част на морето е имало находище на нефт, разположено в Западна Тракия, и добиван от Гърция в продължение на 60 години. Днес то вече е изчерпано. Много от островите са вулканични, а мрамор и желязо се добиват на други острови.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Антична история[редактиране | редактиране на кода]

Част от механизмът от Антикитира, намерена на дъното на Бяло море. Механизмът на Антикитара представлява антично устройство, предназначено да изобразява механически наблюдаемата конфигурация на слънчевата система.

Сегашното крайбрежие датира от около 4000 г. пр. Хр. Преди това време, на върха на последната ледникова епоха (около 16 000 г. пр.н.е.) морското ниво е по-ниски със 130 метра от днешното, а в по-голямата част от северното крайбрежие има големи и добре овлажнени крайбрежни равнини. Когато са заселени за първи път от човека, днешните острови, включително и Милос с важното си производство на обсидиан, вероятно са все още свързани с континента. Настоящото крайбрежие придобива днешния си вид през 7000 г. пр.н.е., като морските нива след ледниковата ера продължават да се покачват още 3000 години след това.

Следващите бронзови цивилизации на Гърция и Егейско море са породили понятието „егейска цивилизация“. В древни времена по бреговете на морето са се зародили две древни цивилизации – минойцската от Крит и микенската от Пелопонес.

По-късно се появяват градските полиси Атина и Спарта, както и много други, които съставляват Атинската и Гръцката цивилизация. Платон описва гърците, живеещи покрай Бяло море „като жаби около блатото“. Бяло море по-късно е нападнато от персите и римляните и е населявано от източните римляни (византийците), българите, венецианците, генуейците, селджуките и османците. Бяло море е мястото на възникване на демокрацията, а морските му пътища са били средство за контакт между няколко различни цивилизации в Източното Средиземноморие.

В пределите на България през XX век[редактиране | редактиране на кода]

В модерната епоха България има излаз на Бяло море между 1912 и 1918 г. и отново между 1941 и 1944 година, когато владее и 2 от егейските острови – Тасос и Самотраки.

Проблемите на XXI век[редактиране | редактиране на кода]

През второто десетилетие на XXI век Егейско море е една от сцените на европейската мигрантска криза, след като над 1 милион бежанци от различни райони на света, особено сирийци, иракчани и афганистанци, правят опити да избягат от войните и бедността в своите страни, опитвайки по своя път към Европа да прекосят морето от Турция към Гърция.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. International Hydrographic Organization: Limits of Oceans and Seas, 3. Auflage, Montecarlo 1953 (PDF online, 971 kB)
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Эгейское море, т. 29, стр. 562
     Портал „Македония“         Портал „Македония