Древна Спарта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Спарта.

Територия на Древна Спарта
Мраморна статуя на спартански хоплит от 5 век пр.н.е.
Руините на Древна Спарта

Древна Спарта (на гръцки: Σπάρτη – Спарти) е полис в Древна Гърция[1], на полуостров Пелопонес, намиращ се в подножието на планината Тайгет. Днешният му наследник е едноименният гр. Спарта.

В Античността Спарта е войнствен полис, в чиято територия попадат целите области Лакония и Месения. Древна Спарта била силно военизирана общност. Характерни за гръцките полиси били крепостните стени, но в Спарта нямало такива. От спартанските войски са се плашили цяла Древна Елада. Самата Спарта е била общност от пет незащитени свързани помежду си селища. Тя е основана от дорийски заселници, най-вероятно 10 век пр. Хр. Населението на Древна Спарта се разделя на няколко категории: гражданите, наречени „равни“, участвали в Народното събрание. Тяхно основно задължение било да служат на армията на полиса. Те притежавали земя, но не я обработвали. Периеките също били свободни хора, които можели да търгуват и притежават земя. Те също били задължени да участват в армията. Илотите били поробени месенци и ахейци. Те не били изселвани от родните им места, но обработвали земите на гражданите и плащали данък за нея.

Спарта имала олигархично управление. Съветът на старейшините, който вземал политическите решения, се състоял от 2 наследствени царе и 28 пожизнено избрани от събранието на гражданите старейшини, на възраст над 60 години. Единствено гражданите – около 5000 души, вземали участие в Народното събрание и можели да приемат или отхвърлят решенията на Съвета на старейшините. Цялото възпитание на момчетата било посветено на военна подготовка. На 7 години децата напускали домовете си, за да живеят в отряди, където да се закаляват, спортуват, учат музика и бойни похвати. Гражданинът бил задължен на военна служба от 20 до 60 години. През по-голямата част от това време спартанските мъже живеели във военни лагери извън градовете и наблюдавали отблизо обучението на младежите.

През 546 г.пр. Хр. в градовете с гръцко население в западните части на Мала Азия е имало негодувания. Те са породени от завземането на древната държава Лидия от Персия, която накърнява икономическите им интереси, тъй като налага по-високи данъци. Персийската флота е далеч по-мощна от тази на гръцките градове и спира връзката им с Черно море. Освен това гърците в западните малоазийски градове са принудени да бъдат на строежите на персите и да бъдат част от войските им. Всичко това довежда до общо въстание на поробените от Персия гърци. Въстанието, наречено още Йонийско въстание, е подкрепено от Атина и Еретрия и избухва в Милет, но е бързо потушено от Персия. Град Милет е превзет и опустошен, а персите започват подготовка за наказателна акция към Атина и Еретрия. Първият отпор на атиняните е даден при Маратонското поле, където персите са обърнати в бяг. В името на борбата срещу мощната империя гръцките полиси се обединяват в Общоелински морски съюз, в който се включва и Спарта. След продължителните гръко-персийски войни елините печелят битката и близо 2 десетилетия Персия престава да бъде заплаха за Елада. Но след войните Спарта и Атина се изправят една срещу друга в борба за надмощие в Древна Гърция. Конфликтът между двата полиса довежда до Пелопонеската война, спечелена от Спарта, чието превъзходство в Гърция е наречено спартанска хегемония. То обаче трае само до поражението през 371 пр.н.е. при Левктра, когато спартански хоплити в пълно въоръжение за първи път са победени в бой от тиванците начело с Епаминонд.

По-късно, по времето на Александър Велики, през 336 пр.н.е. Спарта е само сянка на предишното си величие и се принуждава да стане членка на Ахейската лига.

Спарта възниква към 10 в. пр.н.е. по долината на река Евротас. Поради социалната структура и държавното си устройство Спарта заема особено място между гръцките полиси. То дава повод на нея да се гледа още през древността като нещо изключително. През 740 – 720 г. пр.н.е. започва първата месенска война, последвана от втора (650 – 620 г. пр.н.е.). Войните завършват с пълно завоевание на областта и с поробване на местното население.

Спартанската армия образува един вид затворена военна община и неслучайно техният бог на войната е изобразяван окован, за да им остане верен и да не ги напусне. Всички се подчиняват на казармена дисциплина и упражняват своего рода колективна диктатура над поробеното население. Тази особеност на историческото развитие на Спарта предопределя нейното своеобразие, превръща социалните и политическите ѝ институции в строго йерархични. Единствената цел е да се укрепи бойната мощ на държавата, като се спазва принципът за пълно подчинение на отделната личност пред нея.

През 8 – 6 в. пр.н.е. в обществото се оформят 3 основни класи: спартанци, периеки и илоти. Спартанците са жители на Спарта – представители на господстващата военна върхушка. Те образуват т.н. спартански демос, включващ семействата им. Мъжете се занимават само с военно дело и не вземат участие в земеделието, занаятите и търговията. Периеките – (тези, които живеят наоколо) са вероятно потомци на предишните ахейски жители. След завземането на земите им те са подчинени съюзници. Те запазват личната си свобода, но не се ползват с никакви политически права, плащат данъци и не могат да встъпват в брак със спартанците. В ръцете на периеките са занаятите и търговията. Периеките участват и в бойните действия, но са в отделна група от спартанците и ги използват като помощни отряди. Илотите са поробеното население в Месения. Те се занимават със земеделието, като се изхранват главно с него. В ежедневието илотите са под постоянно наблюдение и се отличават от всички с особеното си облекло. За да се предотвратят каквито и да е опити за въстание, всяка година държавата прилага предпазни мерки, като спартанците се пръскат из цялата страна и избиват най-смелите и енергичните сред илотите.

Държавният строй в Спарта е пригоден за военизирана аристократична робовладелска държава. Начело на държавата стоят двама наследствени царе – базилевси или още наричани архигети. Произхождат от два аристократични рода – дорийски и ахейски. Вторият орган на управление е герузията – съветът на старейшините. Той е съставен от 28 души – геронти. Висшата власт принадлежи на народното събрание – апела. В нея влизат всички спартанци, навършили 30 години.

Към Спарта със силата на оръжието се присъединяват и Елида, Сикион, Коринт, Егина, в съюза не влизат само Аргос и Ахея. По този начин през втората половина на 6 в. пр.н.е Спарта започва активно да се намесва и във вътрешните работи на Средна Гърция.

Атина и Спарта заемат главно място сред многобройните градове и държави в Древна Гърция. Съперничеството между тях играе важна роля в Древногръцката история на 4 век пр.н.е.

Атина и Спарта имат различно държавно устройство, различни традиции и начин на живот. Атина е оживен търговски град, в който непрекъснато прииждат граждани от другите полиси. Върховната власт в Атина е оглавена от народно събрание, в което се обсъждат и решават главни за града въпроси чрез гласуване. Могъщата и богата Атина става най-големият търговски и културен център на Древна Гърция, привличащ знаменити поети, историци и философи.

Спарта е управлявана от двама царе и висши длъжностни лица. Спартанското общество се подчинява на строги военни закони. Градът разполага със силна дисциплина и великолепно обучена армия. В резултат на реформите на Клистен и Перикъл Атина става родина на демокрацията. Право да гласуват и да заемат държавни длъжности имат всички атински граждани. От това право са лишени жените, чужденците и, разбира се, робите. В 400 г. пр.н.е. благодарение на мощния си флот Атина контролира корабоплаването в Егейско море и в много от гръцките колонии.

Тя контролирала със силната си воля съюзниците си и безпощадно потушава с военна сила всяка тяхна съпротива и опит и да излязат от съюза. Много от народите плащат данъци на атинската хазна, за да си осигурят защита и преимущества в търговията. В Атина са издигнати величествени храмове и обществени сгради, украсени с великолепни скулптури.

Настъпва подем в областта на духовния живот. Постиженията на атинските поети, философи и математици допринасят за развитието на гръцката култура. Създадените в този период творения на изкуството стават в следващия век обект за подражание, затова са смятани за класически. От тук идва наименованието на този период в древногръцката история. Свой принос към културата на класическа Гърция имат и много други гръцки полиси – Коринт, Тива, Самос, Византион. Тъй като са по-малки и не толкова силни, колкото Атина и Спарта, те са принудени да се съюзят или с единия, или с другия от големите съперници.

Отношението на спартанците към своите роби – илоти, е много жестоко. През 464 г. пр.н.е. илотите се разбунтуват, което продължава близо 20 години. За потушаването на бунта на помощ се притичат и други гръцки градове, но спартанците се справят едва когато създават специална армия за борба срещу робите – първата „държавна полиция“. След края на войната в държавата на спартанците започва голяма криза, след която Спарта не се възстановява никога повече. Спартанските жени също са обучавани военно. В сравнение с другите гръцки градове държави, жените в Спарта имат много повече права и свободи. Те живеят в градовете, често без своите мъже и се занимавали предимно с мъжки професии като например търговия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368.