Древна Спарта
- Вижте пояснителната страница за други значения на Спарта.
| Древна Спарта | |
| началото на X век пр.н.е. – 192 пр.н.е. | |
 Територия на Древна Спарта | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официален език | |
| Континент | |
| Столица | |
| Управление | |
| Форма | |
| Законодателна власт | |
| Население | |
| Религия | |
| Древна Спарта в Общомедия | |
Древна Спарта (на гръцки: Σπάρτη – Спарти) е полис в Древна Гърция (Елада),[1] намиращ се в подножието на планината Тайгет в областта Лакония. Съвременният му град наследник също се нарича Спарта.
През повечето време на съществуването си Спарта е най-силният древногръцки град държава; в териториите ѝ попадат целите области Лакония и Месения. Спартанското общество в Класическата епоха на Гърция се подчинява на строги военни закони, разработени от Ликург. Градът разполага с великолепно обучена армия, възпитавана в дух на силна дисциплина.
Обществено устройство
[редактиране | редактиране на кода]В Античността Спарта е войнствен полис, отличаващ се с олигархично управление. Нейният държавен строй е пригоден за военизирана аристократична робовладелска държава. Начело стоят двама наследствени царе – базилевси или още наричани архигети. Произхождат от два аристократични рода – дорийски и ахейски. Те влизат и във втория орган на управление, вземащ политическите решения, наречен Герусия – съвет на старейшините, съставен освен от царете, също и от 28 висши длъжностни лица, наричани „геронти“ (т.е. старци, на възраст над 60 години). От друга страна се счита, че висшата власт принадлежи на местното народно събрание – Апела – включващо всички пълноправни граждани сред спартанците, навършили 30 години, а именно към 5000 души от цялото население. Те са можели да приемат или отхвърлят решенията на Съвета на старейшините, който е и избираем от тях.
Самият град Спарта е известен като общност от 5 незащитени свързани помежду си селища – в този вид тя е основана от дорийски заселници през VIII век пр.н.е. Населението ѝ, както и въобще – на страната – се разделя на няколко категории:
- гражданите (спартиатите), наричани и „равни“, с основно задължение – служба в армията на полиса, като представители на господстващата военна върхушка. Те образуват т.нар. спартански демос, включващ семействата им. Притежават земя, но не я обработват. Кликата на спартиатите се занимава само с военно дело и те не вземат или рядко вземат участие в земеделието, занаятите и търговията.
- периеките (тези, които живеят наоколо) - чужденци (вероятно потомци на предишните ахейски жители). Също като спартиатите са свободни хора, но са задължавани и да членуват в армията, включително участвайки в бойните действия, но в отделна от спартанците група – като помощни отряди. Можели са да търгуват (и имат водеща роля в тази сфера, както и в занаятите) и да притежават земя в Спарта. След завземането на земите им те са подчинени съюзници. Запазват личната си свобода, но не се ползват с никакви политически права, плащат данъци и не могат да встъпват в брак със спартанци.
- илотите, известни и като „спартанските роби“, които представляват покореното и обезправено местно население – месенци и ахейци – неизселено от родните си места, но заставяно да обработва земите на гражданите и да плаща данъци на Спарта. Те се занимават със земеделието, като се изхранват главно с него. Отношението на спартанците към илотите е много жестоко. В ежедневието илотите са под постоянно наблюдение и се отличават от всички с особеното си облекло. За да се предотвратят каквито и да е опити за въстание, всяка година държавата прилага предпазни мерки, като спартанците се пръскат из цялата страна и избиват най-смелите и енергичните сред илотите.
Спартанската армия образува един вид затворена военна община, в връзка с което почитаният в страната бог на войната (Арес) е изобразяван окован – за да им остане верен и да не ги напусне. Всички се подчиняват на казармена дисциплина и упражняват своего рода колективна диктатура над поробеното население. Тази особеност на историческото развитие на Спарта предопределя нейното своеобразие, превръща социалните и политическите ѝ институции в строго йерархични. Единствената им цел е да се укрепи бойната мощ на държавата, като се спазва принципът за пълно подчинение на отделната личност пред нея. Спартанските войски всяват страх из околните земи. Известно тяхно мото е: "Върни се с щита си или на него".
Ядрото на спартанския народ – спартиатите – са силно военизирана общност. Характерни за гръцките полиси са крепостните стени, но в Спарта не е имало такива, а за единствената адекватна защита на полиса се смятат самите граждани, задължавани към военна служба от 20- до 60-годишна възраст. През по-голямата част от това време спартанските мъже живеят във военни лагери извън градовете и наблюдават отблизо обучението на младежите, цялото възпитание които е посветено на военна подготовка. На 7 години децата напускат домовете си, за да живеят в отряди, където да се закаляват, спортуват, учат музика и бойни похвати. Свободните спартански жени също са обучавани военно. В сравнение с другите гръцки градове държави, те имат много повече права и свободи; живеят в градовете, често без своите мъже (и отделени от някаква част от децата си) и се занимават с иначе мъжки професии, включително търговия.
Основен съперник – Атина
[редактиране | редактиране на кода]Атина и Спарта заемат главно място сред многобройните древногръцки градове и държави. Те имат различно държавно устройство, различни традиции и начин на живот. Съперничеството помежду им играе важна роля в древногръцката история на IV век пр.н.е. Свой принос към културата и политиката на Класическа Гърция имат и много други гръцки полиси – Коринт, Тива, Самос. Тъй като са по-малки и не толкова силни, колкото Атина и Спарта, те са принудени да се съюзят или с единия, или с другия от големите съперници. Към V-IV век пр.н.е. благодарение на мощния си флот Атина контролира корабоплаването в Егейско море и в много от гръцките колонии. Много от народите в околните земи плащат данъци на атинската хазна за да си осигурят защита и преимущества в търговията. Атина контролира Делоския морски съюз, безпощадно потушавайки с военна сила всяка съпротива и всеки опит на някои от членовете му да излязат от съюза.
Атина е оживен град, превърнал се в най-големият търговски и културен център на Древна Гърция, в който непрекъснато прииждат граждани от другите полиси. В резултат на реформите на Клистен и Перикъл Атина става родина на демокрацията. Право да гласуват и да заемат държавни длъжности имат всички свободни атински граждани, но не и жените и чужденците (т.нар. метеки). Върховната власт в полиса е упражнявана от народно събрание, в което се обсъждат и решават чрез гласуване основни за града въпроси. Могъществото и богатствата му привличат знаменити поети, учени и философи, но и постиженията на местните имат значим принос за развитието на елинската култура и за общия подем в областта на духовния живот в Средиземноморието. В Атина са издигнати величествени храмове и обществени сгради, украсени с великолепни скулптури. Създадените в този период творения на изкуството стават в следващия век обект за подражание, затова са смятани за класически (откъдето и наименованието му).
История
[редактиране | редактиране на кода]
Спарта възниква към X век пр.н.е. по долината на река Евротас. Поради социалната структура и държавното си устройство Спарта заема особено място между гръцките полиси. То дава повод още в Древността на нея да се гледа като нещо изключително. През 740 – 720 г. пр.н.е. започва първата от Месенските войни, последвана от втора (650 – 620 г. пр.н.е.). Войните завършват с пълно завоевание на областта и с поробване на местното население. През VIII – VI век пр.н.е. в обществото на Спарта се оформят трите основни класи, с които е известна: спартанци (спартиати), периеки и илоти.
Към Спарта със силата на оръжието се присъединяват и Елида, Сикион, Коринт, Егина, в съюза не влизат само Аргос и Ахея. По този начин през втората половина на VI век пр.н.е Спарта започва активно да се намесва и във вътрешните работи на Средна Гърция. През 546 г. пр.н.е. в градовете с гръцко население в западните части на Мала Азия е имало негодувания. Те са породени от завземането на древната държава Лидия от Персия, която накърнява икономическите им интереси, тъй като налага по-високи данъци. Персийската флота е далеч по-мощна от тази на гръцките градове и спира връзката им с Черно море. Освен това гърците в западните малоазийски градове са принудени да работят на строежите на персите и да бъдат част от войските им. Всичко това довежда до общо въстание на поробените от Персия гърци. Въстанието, наречено още Йонийско въстание, е подкрепено от Атина и Еретрия и избухва в Милет, но е бързо потушено от Персия. Град Милет е превзет и опустошен, а персите започват подготовка за наказателна акция към Атина и Еретрия. Първият отпор на атиняните е даден при Маратонското поле, където персите са обърнати в бяг. В името на борбата срещу мощната империя гръцките полиси се обединяват в Общоелински морски съюз, в който се включва и Спарта. След продължителните Гръко-персийски войни елините печелят битката и близо 2 десетилетия Персия престава да бъде заплаха за Елада.
През 464 г. пр.н.е. илотите се разбунтуват, което продължава близо 20 години. За потушаването на бунта на помощ идват и други гръцки градове, но спартанците се справят едва когато създават специална армия за борба срещу робите – първата „държавна полиция“. След края на войната с илотите в държавата на спартанците започва голяма криза, след която Спарта не се възстановява никога повече. Междувременно между Спарта и Атина се води борба за надмощие в Древна Гърция. Конфликтът им довежда до Пелопонеската война, спечелена от Спарта, чието превъзходство в Гърция е наречено Спартанска хегемония. То обаче трае само до поражението през 371 пр.н.е. при Левктра, когато спартански хоплити в пълно въоръжение за първи път са победени в бой от тиванците начело с Епаминонд.
По-късно, по времето на Александър Велики, през 336 пр.н.е. Спарта е само сянка на предишното си величие и се принуждава да стане членка на Ахейската лига и споделя съдбата ѝ, губейки борбата с римляните.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368.
|
