Религия в Древна Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жрица в Делфи (1891) от Джон Колиър показва Пития, седнала на триножник, заобиколена от издигащи се пари

Религията в Древна Гърция обхваща вярванията, ритуалите и митовете на Древна Гърция, възприети както като популярна народна религия, така и като практикуване на различни култове, които макар и да имат обши черти, имат и различия. Това e политеистична вяра в множество богове, практикувана от началото на Микенската цивилизация.

Древните гърци почитат основно дванадесет олимпийски богове и богини: Зевс, Хера, Посейдон, Деметра, Атина, Арес, Афродита, Аполон, Артемида, Хефест, Хермес, и Хестия или Дионис, макар че съществуват и философски течения като стоицизма и някои форми на платонизма, според чиито учения изглежда се е възприемало съществуването на единствено трансцендентно божество. Различните полиси често са почитали един и същи бог, понякога с подходящ епитет, отразяващ локалната им същност.

Религиозните практики на древните гърци покриват много по-голяма територия от днешна Гърция, обхващайки островите и бреговете на Йония в Мала Азия и на Магна Греция в Южна Италия, както и отделни гръцки колонии в Западното Средиземноморие като Масалия. Допълването на древногръцката религия с елементи от вярванията на етруските полага основата на религията в Древен Рим.

Вярвания[редактиране | редактиране на кода]

Зевс, цар на боговете и повелител на гръмотевиците и небето, статуя в Британския музей

Макар че има различия между вярванията в различните гръцки региони, има няколко общовалидни концепции, които са почти универсални.

Теология[редактиране | редактиране на кода]

Древногръцката религия е политеистична и в нея се почитат множество богове. Все пак между тях съществува йерархия, като Зевс е над всички останали, макар и да не е всемогъщ. Някои божества владеят различни природни явления – например Зевс изпраща гръмотевици и светкавици, Посейдон е бог на морето и земетресенията, Хадес е бог на подземното царство на мъртвите (гръцки вариант на задгробен живот), а Хелиос е богът на Слънцето. Други божества управляват абстрактни категории, например Афродита е богиня на любовта.

Боговете са безсмъртни, но съвсем не са само доброжелателни или дори всемогъщи. Те се подчиняват на съдбата, която според гръцката митология е в ръцете на мойрите,[1] които надделяват на желанията и силата на другите богове. Например съдбата на Одисей при завръщането му в Итака след Троянската война е предопределена и боговете могат само да удължат и затруднят пътешествието му, но не могат да го отменят.

Афродита, яхнала лебед: атическа червенофигурна керамика киликс, около 460 г. пр.н.е., Родос

Боговете се държат като хора и имат човешки пороци.[2] Те взаимодействат с хората и понякога имат потомство. От време на време някои богове се съревновават помежду си или враждуват един с друг. Например в Илиадата, Афродита, Арес и Аполон са на страната на троянците в Троянската война, докато Хера, Атина и Посейдон са на страната на гърците (теомахия).

Някои богове са на специална почит и покровителстват даден град. Богиня Атина е покровителка на Атина, Аполон има големи светилища в Делфи и Делос, Зевс е почитан в Олимпия, а Афродита в Коринт. Други божества са почитани и извън Гърция: Посейдон е на почит в Етиопия и Троя, а Арес в Тракия.

Съвпадението на имената не е гаранция за съвпадение в религиозния култ – самите гърци са наясно, че девицата ловджийка Артемида, почитана в Спарта, се различава много от многогърдата богиня на плодородието от Ефес. Асоциирането на различни богове с различни места е много силно и трайно, макар и м по-големите градове да се срещат няколко храма за различни богове.

Посейдон, бог на морето, статуя в Копенхаген.

Задгробен живот[редактиране | редактиране на кода]

Гърците вярват в задгробния живот и в наличието на подземно царство, където отиват душите на мъртвите. Това царство се управлява от Хадес, брат на Зевс, и носи неговото име. Други подобно места са Тартар, място за страдания на прокълнатите, и Елисейските полета, място за праведните. В ранната микенска религия всички души след смъртта отивали в Хадес, но през Архаичната епоха се появяват култове към мистериите довели до появата на Тартар и Елисейските полета.

Мозайка, изобразяваща Херакъл с кучето Цербер, охраняващо Хадес.

Счита се, че някои гърци са придобили право на безсмъртие и вечен живот в Елисейските полета или на друго място. Такива са Ахил, Алкмена, Амфиарий, Менелай, Пелей и много от участниците в Троянската и Тиванската война. Тези вярвания се срещат още в най-древните гръцки извори, написани от Омир и Хезиод, и остават валидни дори и по време на християнството. За повечето от обикновените хора след смъртта им няма друго бъдеще, освен безсмъртна душа без тяло.[3]

Някои гръцки философи като Питагор и Платон възприемат идеята за прераждане, но имат малцина последователи. Според Епикур живот след смъртта няма, тъй като душата е съставена от атоми, които се разпръсват, когато човек умре.

Митология[редактиране | редактиране на кода]

Отсъждането на Парис от Рубенс, Национална галерия, Лондон.

Гръцката религия почива на обширна митология. Тя е съставена основно от разкази за боговете и взаимоотношенията им с хората. Митовете често описват приключенията на герои като Херакъл и неговите дванадесет подвига, Одисей и пътешествията му, Язон и аргонавтите или Тезей и Минотавъра.

Други действащи лица в митовете са титаните (предшестващи появата на боговете), кентаврите, нимфите и сатирите. Има и чудовища като циклопи, Харибда, горгона и др.

В гръцката митология липсва общоприет мит за създаването на света (съвременната космогония), а има различни вярвания у различни религиозни групи. Един вариант е разказан в Теогония на Хезиод, която разказва за произхода на света и първоелементите, разкрива генеалогията на различните поколения древногръцки божества и делата им. Според него едно първично празно пространство (божество) на име Хаос поражда другите първични божества като Гея (Земя), Тартар и Ерос, които на свой ред раждат Титаните, породили олимпийските богове.

Гръцката митология се запазва до голяма степен и след това се обогатява с римската. И гръцкото, и римското общества са с висока грамотност и са успели да запазят, отначало в устна, а после и в писмена форма, много от своите митове. Исторически първите записани произведения с епосите (като Илиада, Одисея и Аргонавтика) и пиеси (като „Вакханки“ на Еврипид и „Жабите“ на Аристофан). Митологията става много популярна по времето на Ренесанса в Европа и мотиви от нея личат в творбите на Ботичели, Микеланджело и Рубенс.

Религиозни фестивали[редактиране | редактиране на кода]

Керамичен съд, представящ Афродита в мидена черупка от Атика, първа четвърт на 4 век пр.н.е. Ермитаж, Санкт Петербург.

В древна Гърция се провеждат множество религиозни фестивали. Много от тях са свързани с почит към един бог и даден полис – например В Аркадия се провежда фестивал Ликая (на гръцки: Λυκαία), посветен на бог Пан. Провеждат се и спортни игри, които могат да бъдат в рамките на религиозните фестивали или отделно, но винаги са свързани с боговете. Такива са Питийските игри, Истмийските игри, Панатенеите. От тях най-известни са Древните олимпийски игри в чест на Зевс, провеждани на всеки четири години.

Религиозни книги[редактиране | редактиране на кода]

Религиозните текстове не са канонизирани или обявени за свещени, а представляват част от творчеството на антични автори като Хезиод – „Теогония“ и „Дела и дни“, поемите на Омир и одите на Пиндар[4]. Те не са предназначени да бъдат приемани безрезервно от всички, макар и да се счита, че авторите им са вдъхновени от музите (някои автори изрично посочват това). Платон дори искал да изключи митовете от трудовете си за идеалната държава поради морала в тях, който не може да служи за образец.

При други култове, например свързаните с религиозни мистерии, определени текстове са канонизирани по отношение на религиозните практики, но само в границите на култа. Например на много места в гръцкия свят са открити текстове, свързани с орфизма и писани между 450 г. пр.н.е. и 250 г., но те излизат извън рамката на традиционната религия.

Дори и предсказанията на оракулите не са се превърнали в свещени текстове. Други, специално композирани религиозни произведения, са се запазили чрез лирическата традиция, но макар и с религиозна насоченост, те са предназначени само за рецитация и не съществува аналог на стандартна обща молитва като християнската „Отче наш“.

Практики[редактиране | редактиране на кода]

Церемонии[редактиране | редактиране на кода]

Както липсват унифицирани, стандартни религиозни текстове, така липсва и стандартизация на религиозните практики. Вместо това те се организират на местно ниво, като в ролята на жреци влиза или магистрат от града или селото, или жителите прибягват към местното светилище. Някои жречески функции, като например организирането на местен фестивал, може по традиция да са привилегия на определен род.

Гръцките религиозни церемонии и ритуали се провеждат основно върху олтари. Те са посветени на един или няколко бога и при тях има статуя на съответното божество. Обикновено даровете (храна, напитки, скъпоценности) се поставят отляво на олтара. Понякога се правят животински жертвоприношения, като по-голямата част от месото се консумира от богомолците. В Илиада се описва принасянето на жертва на сто бика (хекатомба). Често се правят и възлияния с вино, не само в светилищата, но и в ежедневния живот, например по време на симпозиум.

Церемонията фармакос (pharmakos) е ритуал по отлъчване от града по време на трудности на символичен жертвен козел, например животно или роб. По този начин жителите се надяват затруднението да си отиде заедно с жертвения козел.

Жертвоприношения[редактиране | редактиране на кода]

Животинското жертвоприношение върху олтара е съпроводено с химни и молитви. Части от животното се изгарят за боговете, останалото месо се изяжда от присъстващите. В Омировите произведения има редица примери за такива практики, особено по време на опасност или за да се измоли снизхождението на боговете преди да се предприеме рискована стъпка. В Илиада всеки банкет започва с молитва и жертвоприношение. Жертвените ритуали играят голяма роля във взаимоотношенията на хората с боговете.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Burkert, Walter. Greek Religion. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 1985. с. 129.
  2. Otto, W.F.. The Homeric Gods: The Spiritual Significance of Greek Religion. New York, Pantheon, 1954. с. 131.
  3. Erwin RohdePsyche: The Cult of Souls and Belief in Immortality among the Greeks. New York: Harper & Row 1925 [1921]
  4. Religions of the ancient world: a guide

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ancient Greek religion“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.