Хезиод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хезиод
древногръцки поет
Хезиод 
Римски бронзов бюст, наречен Псевдо-Сенека; сега считан за бюст на Хезиод
Роден: 8 век пр.н.е.
Починал: 7 век пр.н.е.

Хезиод е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия. След 5 век пр.н.е. литературоведите спорят кой е живял по-рано — Омир или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че Омир е живял преди Хезиод. Автор е на Теогония, Каталог на жените, Дела и дни и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тях словото по-често се изрежда, обяснява, поучава, а не се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят. Хезиод е първият поет, който пренебрегва епическата традиция, и то не само по отношение на формата, но и по отношение на нейното съдържание.

В "Теогония" той представя историята като преодоляване на хаоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него-Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Никта или Никс (Нощта) и Ерео (Мрака). Никта и Ерео раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в "Дела и дни", той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция се намират систематизирани и свързани в сравнително цялостен светоглед идеята за характера и развитието на човешкото общество.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Датирането на неговия живот е проблем в научните кръгове ( покрито е по-долу в Дати). Епичен разказ не позволило на поети като Омир възможност за лични откровени. Обаче, запазена работа на Хезиод обхваща дидактични поеми, в която той излиза от пътя си, за да посвети неговата публика в няколко детайла от неговия живот. Има три изрични референции в Дела и Дни, както и в неговата Теогония, които поддържат изводи направени от учените. Първата поема казва, че неговият баща дошъл от Ким, Еолид (на брега на Мала Азия, малко на юг от о. Лесбос) и прекосил морето, заселвайки се в селце, близо до Теспе, близо до Беотия, наречено Аскра („прокълнато място, всирепо през зимата, твърдо през лятото, никога меко, Дела, 1.640). Хезиод наследява там малко парче земя в подножието на планината Хеликон, дало повод за съдебен спор с неговия брат Перс, който изглежда, първо, мамейки за неговите законни дялове благодари на подкупни власти или „царе”, но по-късно става беден и свършва, тършувайки пестеливия поет (Дела 1. 35, 396).

Различавайки се от техния баща, Хезиод е неохотен към мореплаването, но веднъж преплавал тесният пролив между гръцката суша и Еубоя, за да участва в погребалните чествания за Атамас от Чалкис и печели трипод в певческо състезание. Той също описва срещата между него и Музите от връх Хеликон, където той пасял, когато богините го даряват с лавров венец, символ на поетичен авторитет ( Теогония, 11. 22-35). Нереално през историята може да изглежда, че причината, водеща древните и съвременните учени да заключат, че той не е свирел на лира или че не е бил професионално обучен или той би могъл да представя заедно с лира.

Някои учени виждат Перс като литературно създание, обвивка за морализация, която Хезиод развива в Дела и Дни, но има и аргументи срещу тази теория. На пример, за работи на морална инструкция е много често срещано да има въображаеми обстановки, като средство за грабване на вниманието на публиката, но р много трудно да се види как Хезиод би могъл да пътува между областите, забавлявайки хората с разказ за себе си, ако описанието е било измислено. Грегъри Нейви, от друга страна, вижда двамата Перс и Хезиод като измислени имена на поетични личности. 
Характерът за поемите не е подходящ към вида „аристократично оттегляне” типично за рапсода, но вместо това е „аргументативен, мнителен , с иронично чувство за хумор, пестелив, любител на поговорките, предпазлив към жените”. Той всъщност е женомразец от същия мащаб като по-късния поет Семонид. Той прилича на Солон в неговата замисленост за проблемите на доброто срещу злото и „как точно и всемогъщият  бог може да позволи на несправедливостта да вирее в живота”. Той прилича на Аристофан в неговото отхвърляне на идеализирания герой в епическата литература в полза на идеализираната панорама на земеделеца. Въпреки факта, че той може да възхвалява крале в Теогония и да ги осъжда за корумпирани в Дела и дни се предполага, че може да прилича на всяка публика, за която  твори. 
Няколко легенди, събрани за Хезиод  и записани в няколко източника: 
- историята „ Поетическото състезание (Ἀγών / Agōn) на Омир и Хезиод”
- биографията на Хезиод от византийския граматик Йоан Цецес
- влизането на Хезиод в Суда 
- два откъса и няколко разпръснати бележки в Позания 
- откъс в Плутарховия „Морал” 

Години[редактиране | редактиране на кода]

Гърците от края на 5 и началото на 4 в.пр.хр. смятат своите най-стари автори за Орфей, музите, Хезиод и Омир в този ред. След това, гръцките автори започнали да смятат Омир за по-ранен от Хезиод. Поклонници  на Орфей и музите били вероятно отговорни за предимството дадено на техните два култови герои и може би Омириадите били отговорни по-късно в античността за повишаването на Омир на разноски на Хезиод. 
Първите познати автори, поставили Омир по-рано от Хезиод, били Ксенофан и Хераклит Понтийски, мнението на Аристарх от Самотрак е първото, което оборва случая. Ефор смята, че Омир е по-млад братовчед на Хезиод, историкът Херодот, 5 в. пр.н.е, убедително ги смята за близки по съвременност, Алцидамас (4 в.пр.н.е), в неговата работа Mouseion, дори ги довежда заедно за въображаем епически агон, която е оцеляла днес като Състезанието на Омир и Хезиод. Повечето учени днес са съгласни, че Омир има старшинство, но има добри аргументи за другата страна. 
 Горната граница от 750 год. Пр. н. е. е отбелязана от съображения като вероятността кога е написана неговата творба, фактът, че е споменал светилище в Делфи, което е било от малко национално значение и е изброил реките, които текат в Еуксин, регион, който е открит и развит от гръцките колонисти в началото на 8 век пр. н.е

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Три творби са оцелели, които са определени на Хезиод от древни коментатори: Дела и дни, Теогония и Щитът на Херакъл. Други творби определени към него са открити сега само във фрагменти. Оцелелите творби и фрагменти са написани на общоприет стихотворен размер и епичен език. Обаче, Щитът на Херакъл сега е известен като фалшифициран и вероятно е написан през 6 век пр.н.е. Много древни критици също отхвърлят Теогония, въпреки че Хезиод споменава себе си по име в тази поема.

Теогония и Дела и дни може да бъдат много различни в сюжета, но споделят отличителен език, стихотворна стъпка и прозодия, която едва доловимо ги разграничава от Омировата работа и от Щитът на Херакъл. Освен това, те двете се отнасят до същата версия на мита за Прометей. Все още тези автентични поеми може да включват вмъквания. Например, първите десет стиха на Дела и дни може да са били заети от Орфически химн към Зевс ( тебили разпознати не като работа на Хезиод от критиците , древни колкото Павзаний). 

Теогония[редактиране | редактиране на кода]

Теогония е обикновено смятана като най-ранната творба на Хезиод. Въпреки различния сюжет смисълът между тази поема и Дела и дни , повечето учени, с някои забележителни изключения, смятат, че двете работи са написани от същия човек. Теогония касае произхода на света (космогония) и на боговете (теогония), началото на Хаос, Гея, Тартар, и Ерос и показва специален интерес в генеалогията. Вграден в гръцкия мит, остават фрагменти съвсем променливи приказки, намеквайки за богатата разнообразност на мита, който веднъж възхищава, град по град; но преразказването на Хезиод на старите истории става, според Херодот, приетата версия, която свързва всички елини.

 Митът за създаването при Хезиод дълго време се смятало, че има източни влияния, като Хититска песен за Кумарби и вавилонската Енума Елис. Това културно кръстосване може би е започнало през 8 и 9 век чрез  гръцките търговски колонии като Ал Мина в Северна Сирия. 

Дела и дни[редактиране | редактиране на кода]

Дела и дни е поема от повече от 800 стиха, която се върти около две основни истини: 

трудът е универсалната участ на Човека, но този, който желае да работи, ще сполучи. Учените тълкуват тази творба срещу фона на аграрната криза в континентална Гърция, която вдъхновява вълна от документирани колонизации в търсене на нови земи. Тази поема е една от най-ранните познати размишления върху икономическите идеи.

 Тази творба изважда петте епохи на човека, в допълнение с съвети и мъдрост, предписвайки живот на почтен труд и нападаща леност, както и несправедливи съдии (като тези, които отсъждат в полза на Перс), така както и лихварството. Описва безсмъртните, които бродят по земята, наблюдавайки за справедливостта и несправедливостта. Поемата награждава труда като източника на всички блага, в това боговете и хората ненавиждат ленивостта, която прилича търтеи в кошер. В страха от триумфа на насилието над усилената работа и честта, стиховете описват „Златният век” като социалният характер и навика на ненасилие чрез селското стопанство и овощарството като висша форма на живеене. 

Други творби[редактиране | редактиране на кода]

В добавка на Теогония и Дела и дни, много други поеми били приписани на Хезиод по време на античността. Съвременната наука се съмнява за тяхната автентичност и тези произведения в общи линии се отнасят до формираната част от „Хезиодовия корпус”, дали или не тяхното авторство е прието.

„ Хезиод” е името на човек, а „хезиодов” в е обозначението на вид поезия, включително, но неограничено до поемите, от които авторството може би е приписано на Хезиод. 
О тези поеми, формиращи хезиодовия корпус, само Щитът на Хезиод (Ἀσπὶς Ἡρακλέους, Aspis Hērakleous) е предадена непокътната чрез средновековната ръкописна традиция. 
Класическите автори също приписват на Хезиод дълга генеалогическа поема, позната като Каталог на жените или Ehoiai. Това е била митологически каталог на смъртните жени, които се свързали с богове, както и потомството на тези съюзи. 


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]