Йоан Цеца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йоан Цец)
Jump to navigation Jump to search
Йоан Цеца
византийски филолог
Роден
около 1110 г.
Починал
около 1180 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Филология

Йоан Цеца (Цец, Цецес) (на старогръцки: Ἰωάννης Τζέτζης, Johannes Tzetzes), * ок. 1110 в Константинопол, † ок. 1180 в Константинопол) е византийски учен, поет, граматик и филолог от Константинопол през 12 век. Произведението му с коментари за класическите автори е запазено.

Прабаба му по майчина линия e грузинската принцеса Мария Аланска, византийска императрица (1071-1081), съпруга на императорите Михаил VII Дука и Никифор III Вотаниат. Братовчед е на императрица Евдокия Макремволитиса, племенницата на Михаил Керуларий, константинополски патриарх (1043-1059), и съпруга на император Константин X Дука.

След доброто си образование той става секретар на епарха на Бероя в Македония, който го изгонва, след като разбрал, че ухажва жена му. Цец след това живее известно време в бедност и трябва да продаде почти всичките си книги.

Той става писар (grammateus). Заради фамилните му връзки с императорската фамилия, той скоро има успехи. Той получава задачата да дава уроци по литература на дошлата във Византия Берта фон Зулцбах, по-късната съпруга на император Мануил I Комнин. Той живее дълги години в манастир.

Той пише книгата Biblos historion, наричана и Chiliades. Освен това е автор и на произведението Homerische Allegorien, посветено на новата императрица, която вече има името Ирина. Автор е и на множество стихотворения.

Неговият брат вероятно е филолога Исаак Цеца (на старогръцки: Ἰσαάκιος Τζέτζης, † 1138).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang O. Schmitt: Tzetzes, Johannes. In: Der Kleine Pauly. Bd. 5, Sp. 1031–1034.
  • Carl Wendel: Tzetzes, Johannes. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VII A,2, Stuttgart 1948, Sp. 1959–2010.
  • Michael Grünbart: Prosopographische Beiträge zum Briefcorpus des Ioannes Tzetzes. In: Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik. Bd. 46, 1996, S. 175–226.
  • Michael Grünbart: Byzantinisches Gelehrtenelend - Wie meistert man seinen Alltag?. In: Zwischen Polis, Provinz und Peripherie. Beiträge zur byzantinischen Geschichte und Kultur. Mainz 2005, S. 413–426.
  • Гръцки извори за българската история. Т. X. София: БАН, 1980. c. 104.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]