Йоан Цеца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йоан Цец)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан Цеца
Ἰωάννης Τζέτζης
византийски филолог
Роден
Починал
около 1180 г.[1][2][3] (70 г.)
Научна дейност
Област Филология
Препис на Теогония на Хезиод от XVI век с коментарии от Йоан Цеца

Йоан Цеца (Цец, Цецес) (на старогръцки: Ἰωάννης Τζέτζης, Johannes Tzetzes), * ок. 1110 в Константинопол, † ок. 1180 в Константинопол) е византийски учен, поет, граматик и филолог от Константинопол през 12 век. Произведението му с коментари за класическите автори е запазено.

Прабаба му по майчина линия e грузинската принцеса Мария Аланска, византийска императрица (1071 – 1081), съпруга на императорите Михаил VII Дука и Никифор III Вотаниат. Братовчед е на императрица Евдокия Макремволитиса, племенницата на Михаил Керуларий, константинополски патриарх (1043 – 1059), и съпруга на император Константин X Дука.

След доброто си образование той става секретар на епарха на Бероя в Македония, който го изгонва, след като разбрал, че ухажва жена му. След това Цеца живее известно време в бедност и трябва да продаде почти всичките си книги.

За препитанието си е принуден да работи като преподавател и писар (grammateus). Заради фамилните му връзки с императорската фамилия, скоро постига известни успехи. Получава задачата да дава уроци по литература на дошлата във Византия Берта фон Зулцбах, по-късната съпруга на император Мануил I Комнин. Той живее дълги години в манастир.

Цеца пише книгата Biblos historion, наричана и Chiliades Хилядите. Назована е така поради факта, че неговия първи редактор/издател N. Gerbel, 1546 разделя писанията му в книги съдържащи по 1000 реда. Всичките общо били 12,674 реда. Това са колекции от литературни, исторически, богословски и антикварни сборници.

Освен това е автор и на произведението Homerische Allegorien, посветено на новата императрица, която вече има името Ирина. Автор е и на множество стихотворения.

Едно от най-популярните му писания е неговото засвидетелстване за връзка между българи и мирмидонци. Той пише: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.[4]

Негов брат вероятно е филологът Исаак Цеца (на старогръцки: Ἰσαάκιος Τζέτζης, † 1138).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 14 август 2015 г., GND идентификатор: 118712608.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. а б LIBRIS, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Johannes Tzetzes.
  4. Йоан Цеца, „ГИБИ“, том X. Издание на Българската академия на науките. София 1980, стр. 104

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang O. Schmitt: Tzetzes, Johannes. In: Der Kleine Pauly. Bd. 5, Sp. 1031 – 1034.
  • Carl Wendel: Tzetzes, Johannes. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VII A,2, Stuttgart 1948, Sp. 1959 – 2010.
  • Michael Grünbart: Prosopographische Beiträge zum Briefcorpus des Ioannes Tzetzes. In: Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik. Bd. 46, 1996, S. 175 – 226.
  • Michael Grünbart: Byzantinisches Gelehrtenelend – Wie meistert man seinen Alltag?. In: Zwischen Polis, Provinz und Peripherie. Beiträge zur byzantinischen Geschichte und Kultur. Mainz 2005, S. 413 – 426.
  • Гръцки извори за българската история. Т. X. София: БАН, 1980. c. 104.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]