Йоан Цеца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан Цеца
Ἰωάννης Τζέτζης
византийски филолог
Роден
около 1110 г.
Починал
около 1180 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Филология
Препис на Теогония на Хезиод от XVI век с коментарии от Йоан Цеца

Йоан Цеца (Цец, Цецес) (на старогръцки: Ἰωάννης Τζέτζης, Johannes Tzetzes), * ок. 1110 в Константинопол, † ок. 1180 в Константинопол) е византийски учен, поет, граматик и филолог от Константинопол през 12 век. Произведението му с коментари за класическите автори е запазено.

Прабаба му по майчина линия e грузинската принцеса Мария Аланска, византийска императрица (1071 – 1081), съпруга на императорите Михаил VII Дука и Никифор III Вотаниат. Братовчед е на императрица Евдокия Макремволитиса, племенницата на Михаил Керуларий, константинополски патриарх (1043 – 1059), и съпруга на император Константин X Дука.

След доброто си образование той става секретар на епарха на Бероя в Македония, който го изгонва, след като разбрал, че ухажва жена му. След това Цеца живее известно време в бедност и трябва да продаде почти всичките си книги.

За препитанието си е принуден да работи като преподавател и писар (grammateus). Заради фамилните му връзки с императорската фамилия, скоро постига известни успехи. Получава задачата да дава уроци по литература на дошлата във Византия Берта фон Зулцбах, по-късната съпруга на император Мануил I Комнин. Той живее дълги години в манастир.

Цеца пише книгата Biblos historion, наричана и Chiliades Хилядите. Назована е така поради факта, че неговия първи редактор/издател N. Gerbel, 1546 разделя писанията му в книги съдържащи по 1000 реда. Всичките общо били 12,674 реда. Това са колекции от литературни, исторически, богословски и антикварни сборници.

Освен това е автор и на произведението Homerische Allegorien, посветено на новата императрица, която вече има името Ирина. Автор е и на множество стихотворения.

Едно от най-популярните му писания е неговото засвидетелстване за връзка между българи и мирмидонци. Той пише: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.[1]

Негов брат вероятно е филологът Исаак Цеца (на старогръцки: Ἰσαάκιος Τζέτζης, † 1138).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йоан Цеца, „ГИБИ“, том X. Издание на Българската академия на науките. София 1980, стр. 104

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang O. Schmitt: Tzetzes, Johannes. In: Der Kleine Pauly. Bd. 5, Sp. 1031 – 1034.
  • Carl Wendel: Tzetzes, Johannes. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VII A,2, Stuttgart 1948, Sp. 1959 – 2010.
  • Michael Grünbart: Prosopographische Beiträge zum Briefcorpus des Ioannes Tzetzes. In: Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik. Bd. 46, 1996, S. 175 – 226.
  • Michael Grünbart: Byzantinisches Gelehrtenelend – Wie meistert man seinen Alltag?. In: Zwischen Polis, Provinz und Peripherie. Beiträge zur byzantinischen Geschichte und Kultur. Mainz 2005, S. 413 – 426.
  • Гръцки извори за българската история. Т. X. София: БАН, 1980. c. 104.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]