Берта фон Зулцбах
| Берта фон Зулцбах Bertha von Sulzbach | |
|---|---|
| византийска императрица | |
| Родена |
1110 г.
|
| Починала | |
| Управление | |
| Период | 1146 – 1159 |
| Наследник | Мария Антиохийска |
| Семейство | |
| Баща | Беренгар I (Зулцбах) |
| Майка | Аделхайд фон Волфратсхаузен |
| Братя/сестри | Гебхард III фон Зулцбах Гертруда фон Зулцбах |
| Съпруг | Мануил I Комнин (1146 – 1159) |
| Деца | Мария Комнина |
Берта фон Зулцбах (на немски: Berta von Sulzbach; * ок. 1110; † 29 август 1159) е византийска императрица (1146 – 1159), първа съпруга на византийския император Мануил I Комнин.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Берта е дъщеря на Беренгар II, граф на Зулцбах († 3 декември 1125 г.), и на втората му съпруга Аделхайд фон Волфратсхаузен († 1126). Сестра е на Гебхард III фон Зулцбах и на Гертруда фон Зулцбах, която се омъжва за германския император Конрад III.[1]
Брак с Мануил I Комнин[редактиране | редактиране на кода]
Търсейки подкрепа срещу норманите на Роджер II, византийският император Йоан II Комнин изпраща посолство в двора на германския император Конрад III с предложение за сключване на съюз срещу норманите в Южна Италия. За да скрепят договора пратениците на василевса предлагат на Конрад III да изпрати една от своите принцеси в Константинопол, за да бъде омъжена за сина на константинополския император, Мануил. Вместо една от своите дъщери, Конрад избира своята балдъза Берта, която потегля за Константинопол в компанията на Емихо фон Лайнинген, епископ на Вюрцбург.
Когато Берта пристига в императорския двор на Босфора, Йоан II Комнин вече бил мъртъв, а Мануил е новият византийски император. Бракът на Берта и Мануил I е отлаган в продължение на три години. Двамата са венчани малко след Богоявление през 1146, след което Берта е коронована за императрица на ромеите под името Ирина (на гръцки: Εἰρήνη).
В Константинопол Берта-Ирина става известна със скромността си и отбягването на лукса, който царял във византийския двор. Василий Охридски хвали Берта за благоприличието и набожността ѝ, а Никита Хониат отбелязва, че императрицата не носи грим. Според слуховете през 1147 г. константинополският патриарх Козма II, който бил заподозрян в ерес, проклел утробата на императрицата никога да не роди син.
Берта-Ирина умира на 29 август 1159 г. Според източниците Мануил I Комнин, който бил известен с многобройните си изневери, е съкрушен от смъртта на съпругата си. Той се жени отново през 1161 г. за Мария Антиохийска.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Берта-Ирина и Мануил I Комнин имат две дъщери:
- Мария Комнина (1152 – 1182), омъжена за Рение Монфератски
- Анна Комнина (1154 – 1158)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Odilo Engels: Bertha von Sulzbach. Lexikon des Mittelalters 1, Sp. 2023
- Wilhelm Blum: Bertha-Irene: bayerische Gräfin und byzantinische Kaiserin. In: Bayern und die Antike. 150 Jahre Maximilians-Gymnasium in München. Hrsg. von W.-A. von Reitzenstein. München 1999. S. 65 – 75.
- August Nitzschke: Bertha von Sulzbach (Irene, Eirene). Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 151.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Bertha von Sulzbach, Opac, Regesta Imperii
- Bertha-Irene of Sulzbach, first wife of Manuel I Comnenus, De Imperatoribus Romanis
- Bertha von Sulzbach, fmg.ac
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bertha of Sulzbach в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
- ↑ Dopsch, Heinz. Siedlung und Recht. Zur Vorgeschichte der Berchtesgadener Stiftsgründer – In: Walter Brugger (Hrsg.). Geschichte von Berchtesgaden. Stift – Markt – Land, Bd. 1, p. 214, p. 221.