Гертруда фон Зулцбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гертруда фон Зулцбах в манастирската църква Ебрах, Бавария

Гертруда фон Зулцбах (на немски: Gertrud von Sulzbach; * ок. 1110; † 14 април 1146 в Херсфелд) e римско-немска кралица (1138 – 1146). Тя е втората съпруга на крал Конрад III.

Гертруда е дъщеря на граф Беренгар I от Зулцбах († 1125) и втората му съпруга Аделхайд фон Дисен-Волфратсхаузен († 1126). Баща ѝ е близък на император Хайнрих IV и съветник на император Хайнрих V. Гертруда е сестра на императрица Берта фон Зулцбах (Ирина) († 1160), съпругата на византийския император Мануил I Комнин. [1] Тя е сестра и на граф Гебхард III († 1188), женен за Матилда († 1183), дъщеря на баварския херцог Хайнрих IX Черния, на Луитгарт фон Зулцбах († сл. 1163), която се омъжва за херцог Готфрид II и става херцогиня на Долна Лотарингия, и на Матилда († 1165), омъжена за Енгелберт III, маркграф на Истрия.

През 1135/1136 г. Гертруда се омъжва за римския крал Конрад III фон Хоенщауфен.[2]. Тя и Конрад III имат двама сина:

След раждането на сина ѝ Фридрих, Гертруда се разболява и умира, вероятно на 36 години, в манастир Херсфелд.[3] Погребана е в цистерцианския манастир Ебрах.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Elke Goez, Königin Gertrud – Die Gemahlin Konrads III. In: Frauen der Staufer, hg. v. d. Gesellschaft für staufische Geschichte, Göppingen 2006, S. 28 – 42.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 93A.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 14.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heinz Dopsch: Siedlung und Recht. Zur Vorgeschichte der Berchtesgadener Stiftsgründer, Walter Brugger: Geschichte von Berchtesgaden. Stift – Markt – Land, Bd 1, S. 214 und 221
  2. Jürgen Dendorfer: Adelige Gruppenbildung und Königsherrschaft. Die Grafen von Sulzbach und ihr Beziehungsgeflecht im 12. Jahrhundert. München 2004, S. 93f.
  3. Wilhelm Bernhardi: Konrad III. Jahrbücher der Deutschen Geschichte. Berlin 1975, S. 471, Anm. 11.
  4. Wolfgang Wiemer: Kleiner Kunstführer – Ehemalige Zisterzienserabteikirche Ebrach, 22. Auflage, 2008, S. 3 – 6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]