Крал на римляните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Римско-немски крал)
Jump to navigation Jump to search
Герб на Максимилиан I от 1508 г. с надпис: MAXIMILIANUS, DEI GRATIA REX ROMANORUM (МАКСИМИЛИАН, ПО БОЖИЯ МИЛОСТ КРАЛ НА РИМЛЯНИТЕ), под него - гербовете на владенията му

Крал на римляните или римски крал (на латински: Rex Romanorum; на немски: König der Römer) е титла на владетелите на Свещената Римска империя за времето между избирането им за крал и коронясването им за император. Съвременната германска историография употребява като синоним на титлата разширеното римско-немски крал (на немски: Römisch-deutscher König), за да се прави разлика между римските крале от времето на Свещената империя и царете от времето на Древния Рим.[1].

Това название се появява в края на владетелстването на Отоновата династия, засилено по времето на император Хайнрих II.

От папите се ползва известно време с понижаваща цел титлата Rex Teutonicorum (крал на тевтонците). През късното Средновековие е използваната титла за избрания крал.

През 1508 г. Максимилиан I пръв се нарича „крал на римляните“ с разрешение на папата „избран за римски император“. След Карл V, коронован за крал на 23 октомври 1520 г., „крал на римляните“ означава кронпринц, наследник на императора (кайзера).

През 1811 г. Наполеон Бонапарт дава на сина си Наполеон Франсоа Бонапарт титлата Roi de Rome (крал на Рим).

Крале и антикрале[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Йосиф II, последният крал на романите

С курсив са написани имената на антикралете.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Helmut Beumann: Rex Romanorum. In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 7, Sp. 777f.
  • Bernd Schneidmüller, Stefan Weinfurter: Die deutschen Herrscher des Mittelalters. Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. (919 – 1519) Beck, München 2003, ISBN 3-406-50958-4.
  • Hans K. Schulze: Grundstrukturen der Verfassung im Mittelalter. Band 4: Das Königtum. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2011, ISBN 978-3-17-014863-5.
  • H. Weisert: Der Reichstitel bis 1806. Archiv für Diplomatik, Schriftgeschichte, Siegel-und Wappenkunde, t. 40, Wien : Böhlau, 1994, pp. 441 – 513.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]