Римско-немски крал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Римско-немски крал (на немски: Römisch-deutscher König), също римски крал (на латински: Romanorum Rex) или немски крал, е титла на владетелите на Свещената Римска империя за времето между избирането им за крал и коронясването им за император.

Това название се появява в края на владетелстването на Отоновата династия, засилено по времето на император Хайнрих II.

От папите се ползва известно време с понижаваща цел титлата Rex Teutonicorum (крал на тевтонците). През късното Средновековие е използваната титла за избрания крал.

През 1508 г. Максимилиан I пръв се нарича „крал на римляните“ с разрешение на папата „избран за римски император“. След Карл V, коронован за крал на 23 октомври 1520 г., „крал на римляните“ означава кронпринц, последник на императора (кайзера).

През 1811 г. Наполеон Бонапарт дава на сина си Наполеон Франсоа Бонапарт титлата Roi de Rome (крал на Рим).

Крале и антикрале[редактиране | редактиране на кода]

С курсив са написани имената на антикралете (de:Gegenkönig).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]