Хайнрих VI (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих VI.

Хайнрих VI
Heinrich VI.
император на Свещената Римска империя,
крал на Германия, Италия и Сицилия
Кайзер Хайнрих VI Миниатюра, Манески кодекс.
Кайзер Хайнрих VI
Миниатюра, Манески кодекс.

Роден
Починал
Погребан Успение Богородично, Палермо, Италия
Управление
Период 11691197
Предшественик Фридрих I Барбароса
Наследник Ото IV
Attributed Coat and Shield of Arms of Henry VI, Holy Roman Emperor (Codex Manesse).svg
Семейство
Род Хоенщауфен
Баща Фридрих I Барбароса
Майка Беатрис Бургундска
Братя/сестри Филип Швабски
Конрад II (Швабия)
Ото I (Бургундия)
Фридрих V
Фридрих VI (Швабия)
Съпруга Констанс Сицилийска (27 януари 1186)
Деца Фридрих II
Хайнрих VI в Общомедия

Хайнрих VI (на немски: Heinrich VI; * 1 ноември 1165, Неймеген, Нидерландия ; † 28 септември 1197, Месина, Сицилианско кралство) от род Хоенщауфен, е крал на Германия от 1169 г., император на Свещената Римска империя от 1191 г. и крал на Сицилия от 1194 г.

Произход. Крал на Германия[редактиране | редактиране на кода]

Син е на император Фридрих I Барбароса и Беатрис Бургундска, дъщеря на граф Райналд III от Бургундия.

Още на 15 август 1169 година е избран за германски крал (наследник на императорския престол). Започвайки с пищно тържество, в Майнц на Петдесетница през 1184 година, когато го посвещават в рицар, Хайнрих става наместник на своя баща в Германия.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1186 година Хайнрих се жени за Констанс, дъщеря на краля на Сицилия Рожер II и негова наследница. Младият крал е едва 21-годишен, а неговата съпруга Констанс е десет години по-възрастна. Хайнрих е коронясан в Милано с кралски венец като крал на Италия, и възведен от самия император в цезар. Съдействието на папата за това не било нужно.

През 1189 година, след смъртта на последния внук на Рожер II, Хайнрих наследява короната на Сицилия чрез Констанс. Неаполитанската и сицилианската аристокрация обаче отказват да се покорят на германския крал и избират за крал Танкред, граф Лече, извънбрачен внук на Рожер II.

Когато през май 1189 година Фридрих I Барбароса се отправя на Третия кръстоносен поход, Хайнрих остава да управлява вместо него. На 10 юни 1190 година Барбароса се удавя в Киликия (Мала Азия) и Хайнрих VI поема управлението.

Потушаване на въстанието в Сицилия[редактиране | редактиране на кода]

След като с голяма жестокост подавя въстанието в Сицилия, Хайнрих решава да тръгне с войските на кръстоносците. През лятото на 1197 година той пристига в Месина, за да присъства лично при подготовката и отплаването на кръстоносния поход. Събран е огромен за тези времена флот. Точно в този момент, Хайнрих, който е едва на 32 години и не се отличава със завидно здраве, се разболява и умира. По съобщение на хронисти от това време, едно невнимателно изпиване на студено питие през един горещ ден, става причина императорът да вдигне висока температура и след няколко дни да умре скоропостижно на 28 септември 1197 година.

Погребан е в катедралния храм в Палермо.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

На 27 януари 1186 г. Хайнрих VI се жени за Констанс Сицилианска (1154 - 1198), посмъртна дъщеря на Рожер II, крал на Сицилия, и неговата трета жена Беатрис Ретелска; те имат един син:

Източници[редактиране | редактиране на кода]


  • Gerd Althoff: Kaiser Heinrich VI. In: Werner Hechberger, Florian Schuller (Hrsg.): Staufer & Welfen. Zwei rivalisierende Dynastien im Hochmittelalter. Pustet, Regensburg 2009, S. 142 – 155, ISBN 978-3-7917-2168-2.
  • Peter Csendes: Heinrich VI. (Gestalten des Mittelalters und der Renaissance). Darmstadt 1993.
  • Joachim Ehlers: Heinrich VI.. In: Bernd Schneidmüller und Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters. München 2003, S. 258 – 271 und S. 582f. (Bibliografie).
  • Odilo Engels: Die Staufer. 8. Auflage. Kohlhammer, Stuttgart 2005, S. 126 – 140, ISBN 3-17-017997-7.
  • Thomas Ertl: Studien zum Kanzlei- und Urkundenwesen Kaiser Heinrichs VI., Wien 2002, ISBN 978-3-7001-3071-0.
  • Gesellschaft für staufische Geschichte (Hrsg.): Kaiser Heinrich VI. Ein mittelalterlicher Herrscher und seine Zeit. Göppingen 1998. ISBN 3-929776-09-X.
  • Johannes Haller: Heinrich VI. und die römische Kirche. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1962 (zuerst erschienen in: Mitteilungen des Instituts für Österreichische Geschichtsforschung 35 (1914), S. 385 – 454, 545 – 669).
  • Sigrid Hauser: Staufische Lehnspolitik am Ende des 12. Jahrhunderts 1180 – 1197. Lang, Frankfurt am Main 1998. ISBN 3-631-32449-9
  • Hartmut Jericke: Kaiser Heinrich VI. – Der unbekannte Staufer. Gleichen 2008 (nicht fachwissenschaftliche Darstellung).
  • Hartmut Jericke: Imperator Romanorum et Rex Siciliae – Kaiser Heinrich VI. und sein Ringen um das normannisch-sizilische Königreich (Europäische Hochschulschriften III/765). Frankfurt am Main 1997.
  • Hartmut Jericke: Begraben und Vergessen?. DRW, Leinfelden-Echterdingen 2005, ISBN 3-87181-020-7.
  • Claudia Naumann: Der Kreuzzug Kaiser Heinrichs VI. Lang, Frankfurt am Main 1994, ISBN 3-631-47001-0.
  • Ingeborg Seltmann: Heinrich VI.: Herrschaftspraxis und Umgebung. Palm & Enke, Erlangen 1983, ISBN 3-7896-0143-8.
  • Theodor Toeche: Kaiser Heinrich VI. Jahrbücher der Deutschen Geschichte. Leipzig 1867, ND Darmstadt 1965.
  • Walter Zöllner: Heinrich VI.. In: Evamaria Engel, Eberhard Holtz (Hrsg.): Deutsche Könige und Kaiser des Mittelalters. Böhlau, Köln u.a. 1989, S. 188 – 196, ISBN 3-412-03688-9.