Манески кодекс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Манески кодекс
Manessische Handschrift
Codex Manesse 127r.jpg
Страница от Манески кодекс със стихове на Валтер фон дер Фогелвайде
Създаване 1310 г.
Първо издание
Flag of Switzerland.svg Швейцария
Оригинален език немски
Манески кодекс в Общомедия

Манеският кодекс (на немски: Codex Manesse), срещан също като Манески песенник (на немски: Manessische Liederhandschrift), Манески ръкопис (на немски: Manessische Handschrift), Голям Хайделбергски песенник (на немски: Große Heidelberger Liederhandschrift), Хайделбергски ръкопис (на немски: Heidelberger Handschrift), Парижки ръкопис (на немски: Pariser Handschrift), е най-големият и най-известен средновековен светски поетичен песенник на немски език.

Състои се от 426 пергаментови листа с размери 35,5 х 25 см. От 1657 до 1888 г. ръкописът е притежание на Кралската библиотека в Париж. Днес се съхранява в библиотеката на Хайделбергския университет.

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Манеският кодекс съдържа преди всичко поетически произведения на средновисоконемски език (Mittelhochdeutsch). Създаден е ок. 1300 г. в Цюрих, вероятно в резултат на колекционерската дейност на знатния род Манесе, на чието име е наречен ръкописът. Кодексът представлява сборник от подбрани средновековни лирически песни. Предполага се, че цюрихският минезингер Йоханес Хадлауб е взел дейно участие в съставянето му. Основната му част, която обхваща творчеството на 110 автори, е написана в началото на XIV в., а по-късно – до средата на века – в него са добавени още 30 автори. 138-те миниатюри, изобразяващи идеализирано средновековни придворни поети, са смятани за шедьоври на горнорейнската готическа илюстрация. Манеският кодекс също е важен източник на сведения за изкуството на минезанга.

Съдържание и подредба[редактиране | редактиране на кода]

Ръкописът обхваща творчеството на средновековни поети от първите образци на светската песенна култура (Един от Кюренберг, 1150 – 1160) до възникването на ръкописни текстове (Йоханес Хадлауб, ок. 1300). Нотни записи на мелодиите към текстовете (с малки изключения) не са запазени. В Манеския кодекс са събрани 6000 стиха на прочути поети, придружени от техни портрети с размер цял лист, често украсени с гербове и рицарски шлемове. Подредбата на авторите в кодекса съответства на тяхното съсловно положение – най-напред, като знатни певци, са представени крале (herrscher) и князе (fürsten), следвани от господа (herren) (сред тях e Валтер фон дер Фогелвайде) и накрая майстори (meister).

Манеският кодекс е незавършен, в него има няколко празни страници, оставени за допълнително изписване.

Минезингери в кодекса[редактиране | редактиране на кода]

Крал Вацлав II Бохемски в Манески кодекс

Исторически личности[редактиране | редактиране на кода]

По-значими миниатюри[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]