Валтер фон дер Фогелвайде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Валтер фон дер Фогелвайде
Walther von der Vogelweide
Codex Manesse Walther von der Vogelweide.jpg
Изображение на Валтер фон дер Фогелвайде
в Манески кодекс (ок.1300)
Роден 1170 г.
Починал 1230 г. (60 г.)
Професия минезингер
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период XIII век
Валтер фон дер Фогелвайде в Общомедия

Валтер фон дер Фогелвайде (на немски: Walther von der Vogelweide) (ок.1170-ок.1230) е може би най-големият лирик на немското Средновековие.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Родното място и произходът на Валтер фон дер Фогелвайде остават обгърнати в мрак, но се приема, че е родом от Бавария или по-скоро Австрия. Поетът няма постоянно жилище, като странстващ музикант пътува от място на място, пее и рецитира от дворец на дворец – знае се, че епископът на Пасау му подарява пет солди, за да си купи кожено палто. Тридесетгодишен пребивава в замъка на Филип Швабски, а новият XIII век го заварва във Виена. После го откриваме в замъка Вартбург на Херман Тюрингски, където се провежда прочутото състезание в певческо умение с другия прославен минезингер Волфрам фон Ешенбах.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

„Дама на сърцето“

В някои от песните си като „Под липата“ [1] (1205) Валтер фон дер Фогелвайде възпява любовта сред природата между благородник и момиче от народа. Това представлява отказ от традиционното схващане за „възвишена“ и по правило несподелена любов на рицаря към знатната „дама на сърцето“.

Паметник на Валтер фон дер Фогелвайде в Болцано

В други любовни песни Валтер фон дер Фогелвайде размишлява върху „високата“ – възвишена любов (Hohe Minne) и „ниската“ – недостойна любов (Niedere Minne), като създава новия идеал за „равната“ – взаимна любов (Ebene Minne), споделена от двамата равни не по произход, а по чувство влюбени.

Валтер фон дер Фогелвайде си създава име в литературната история и със своята „политическа поезия“, в която отхвърля експанзионистичните стремежи на папата и се застъпва за немската независимост и единство. Поетът живее в постоянна несигурност и едва към края на живота си получава малко ленно владение от кайзер Фридрих Втори, за чието участие в кръстоносен поход съчинява призивни стихове. Погребан е в катедралата на град Вюрцбург.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В чест на поета град Мюнхен учредява през 1960 г. културната награда Валтер фон дер Фогелвайде.

Мига благославям

Мига благославям, когато с очи я открих,
живота ми, тялото тя начаса подчини,
тъй своите мисли и чувства докрай ѝ дарих,
защото получих в отплата безброй добрини.

Не мога в сърцето си да се откъсна от нея,
това тя извърши с безкрайно добра красота
и своята алена, вечно засмяна уста.

Все нея, прекрасната дама, съзирам в ума си,
замайват ме невинността, любовта, добротата,
дано са щастливи за двама ни дните ни къси,
за най-благородната милост копнее душата.

За дивната радост, от нея дарена, ще пея,
това тя извърши с безкрайно добра красота
и своята алена, вечно засмяна уста.

ок. 1210 [2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Песента „Под липата“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Мига благославям“ от Валтер фон дер Фогелвайде, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]