Венцеслав Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Венцеслав Константинов
Ventseslav Konstantinov 2014.jpg
Испания, май 2014 г.
Роден 14 септември 1940 г. (78 г.)
Професия писател, преводач и афорист
Националност Флаг на България България
Жанр поезия, проза, есеистика, афоризми
Награди

1993: „Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура“, Виена.
2006: „Награда на Съюза на преводачите в България“ „за цялостна преводаческа и научна дейност“.

2013: „Наградата на София за литература“ – за антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“.
Уебсайт http://darl.eu/
Венцеслав Константинов в Общомедия

Венцеслав Константинов Константинов е български писател, преводач и афорист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 септември 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов (1903 – 1955).[1] Потомък е на просветния деец Стефан Гевгалов, кмет на Пловдив. Първи уроци по музика получава от баща си. Учи цигулка при проф. Камен Попдимитров и пиано при Елена Лазарова. След смъртта на баща си се издържа сам като пианист в различни естрадни и джазови формации към Концертна дирекция и Бюро „Естрада“[2], включително с участието на певиците Йорданка Христова и Лени Вълкова (Белград, бар „Теразие“ 1963). Дава частни уроци по немски, английски и музика. През 1964 г. става съосновател на пантомимния студентски Експериментален театър '64 под ръководството на художника и сценограф проф. Константин Джидров. Наред с това изкарва прехраната си като екскурзовод в курорта Слънчев бряг и преводач в студията за документални филми към Киноцентъра. През театралния сезон 1965 – 1966 г. е стажант-артист в Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен. Сътрудничи в БНТ с телевизионни приказки. Създава детския филм „Шегите на Април“[3] по свои стихове и музика, изпълнена от квартета на Симеон Щерев „Фокус“. Работи в Института за паметници на културата като реставратор на църковни стенописи в Мелник, Арбанаси и Драгалевския манастир, а също като журналист в културния отдел на „Sofioter Nachrichten“, издание на Агенция „София-прес“.

Константинов през 2004 г.

През 1969 г. Венцеслав Константинов завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Назначен е за учител по немски и английски език в Банкя. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. През 1976 г. радиотеатърът представя по Програма „Орфей“ на БНР неговата драматична новела „Ангелогласният“ за живота на българския средновековен композитор, музикален теоретик и певец Йоан Кукузел [4]. Венцеслав Константинов изнася лекции върху немска литература и изкуството на художествения превод в София, Русе [5] [6], Пловдив [7] [8]. През 1980 г. създава и през следващото десетилетие списва авторската рубрика за преводна литература „Кръгозор“ във в-к „Пулс“. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет.[9] През 1989 – 1991 г. изнася по Програма „Знание“ на БНР две поредици лекции „Писатели за писателите“ и „Писатели за изкуството“, заедно с актьора Иван Андонов.

През 1991 – 1992 г. Константинов се установява в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD)[10] [11]. Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др.[9] [12] През 1993 – 1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио.[13] Занимава се с компютърно програмиране.

Венцеслав Константинов живее в София, а от 1968 г. – и в родопското село Солища̀ – като писател и литературен преводач на свободна практика. Владее 4 езика.

От 1989 г. е женен за американистката проф. Албена Бакрачева. Има три дъщери – Катя (1971), Теодора (1990) и Косара (1998).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В Париж пред Мулен руж, 2011 г.

Венцеслав Константинов е автор на книги с есета и афоризми, на студии, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Има публикации върху Ханс Закс, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Шамисо, Е.Т.А. Хофман, Хайне, Ленау, Шницлер, Рилке, Хайнрих Ман, Томас Ман, Херман Хесе, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Лион Фойхтвангер, Готфрид Бен, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Ерих Кестнер, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Алфред Андерш, Хайнрих Бьол, Волфганг Борхерт, Фридрих Дюренмат, Ингеборг Бахман, Зигфрид Ленц, Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Ханс Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел и др.[9] [14] [15]

Негови афоризми са преведени на испански.

Преводите му се съдържат в 80 книги.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993: „Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура“, Виена.
  • 2006: „Награда на Съюза на преводачите в България „за цялостна преводаческа и научна дейност“.
  • 2013: „Наградата на София за литература“ – за антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“ [16]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

„Подковаване на скакалец“. Роман в спомени. „Изток-Запад“, 2017, 318 с. (ISBN 978-619-152-983-4) [17][18]

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

Афоризми[редактиране | редактиране на кода]

Антологии[редактиране | редактиране на кода]

Nemski-Poeti.jpg
66 poets.jpg

Съставителства[редактиране | редактиране на кода]

Thomas Mann, Briefe 1988.jpg
  • Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
  • Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
  • Райнер Мария Рилке, Лирика. „Народна култура“, 1979
  • Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
  • Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
  • Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
  • Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
  • Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
  • Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
  • Бертолт Брехт, Избрани творби: В 4 т.. „Народна култура“, 1983
  • Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
  • Илзе Айхингер, Огледална история. Разкази и диалози. „Христо Г. Данов“, 1985
  • Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
  • Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
  • Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
  • Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
  • Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
  • Томас Ман, Писма. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1988 – 1989
  • Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
  • Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
  • Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. Театър „Сълза и смях“, 1964
  • Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
  • Разкази от много меридиани. „Народна младеж“, 1967 (1 разказ)
  • Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
  • Хумористични разкази. „Народна култура“, 1970 (3 разказа)
  • Съвременни немски разкази. „Народна култура“, 1970 (2 разказа)
  • Когато войната свърши. „Народна култура“, 1971 (7 разказа)
  • Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Народна младеж“, 1972
  • Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Медицина и физкултура“, 1972
  • Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Медицина и физкултура“, 1973
  • Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973
  • Немски морски новели. „Георги Бакалов“, 1974 (1 разказ)
  • Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. „Профиздат“, 1975
  • Морски новели от Австрия, ФРГ, Швейцария. „Георги Бакалов“, 1976 (5 разказа)
  • Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978
  • Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. „Народна култура“, 1979
  • Бертолт Брехт, Избрани творби. „Народна култура“, 1979 (3 разказа, 4 студии)
  • Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1979
  • Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Драма. Национален академичен театър „Иван Вазов“, 1979
  • Смях и болка. Хумористични и сатирични разкази. „Христо Г. Данов“, 1979 (1 разказ)
  • Елиас Канети, Сватба. Драма. „Народна култура“, 1980
  • Бернхард Келерман, Тунелът. Роман. „Профиздат“, 1980 (с Огнян Бранков)
  • Йоахим Купш, Книга за Хонс. Роман. „Отечество“, 1980
  • Йохан Волфганг Гьоте, Избрани творби в осем тома. Том 1. „Народна култура“, 1980 (9 стихотворения)
  • Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1981
  • Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
  • 100 шедьоври на европейската любовна лирика – XX век. „Народна култура“, 1981 (15 стихотворения)
  • Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария. Антология. „Христо Г. Данов“, 1981 (6 разказа)
  • Фридрих Дюренмат, Тунелът. Новела. „Христо Г. Данов“, 1981
  • Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1982
  • Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
  • Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
  • Антология „Докато обичам“. Поетеси от цял свят за любовта. „Профиздат“, 1982 (7 стихотворения)
  • Поезия на ГДР – XX век. „Народна култура“, 1982 (40 стихотворения)
  • Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
  • Фридрих Шилер, Избрани творби. „Народна култура“, 1983 (4 стихотворения)
  • Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
  • Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 1. „Народна култура“, 1983 (16 стихотворения, 10 разказа)
  • Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
  • Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. (с Обещанието) „Христо Г. Данов“, 1984
  • Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Отечествен фронт“, 1985
  • Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 4. „Народна култура“, 1985 (12 студии)
  • Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1985
  • Бертолт Брехт, Разпитът на Лукул. Драма. „Естрада“, 9, 1985
  • Петер Хакс, Мирът. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1985
  • Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1986
  • Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
  • Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
  • И струна и стих. Световна поезия за музиката. „Музика“, 1986 (9 стихотворения)
  • Щефан Хермлин, Балада за дамата Надежда. „Народна култура“, 1986 (4 стихотворения)
  • Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Из историята на филмовата мисъл: От Луи Люмиер до Кристиан Мец, „Наука и изкуство“, 1986
  • Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Народна култура“, 1987
  • Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
  • Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
  • Рюдигер фон Мюнер, Суматоха в бюргерския дом (стихове). В: „Старонемски декамерон“, „Народна култура“, 1988
  • Катя Ман, Моите неписани мемоари. „Народна култура“, 1989
  • Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. (със Съдията и неговият палач) „Народна младеж“, 1989
  • Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Художествена мисъл и културно самосъзнание, „Наука и изкуство“, 1989
  • Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
  • Херберт Бергер, Зли пиеси. 4 едноактни драми, 1993
  • Радка Донел, Пасаж на страстта. Поезия (bilingual). „Пигмалион“, 1993
  • Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
  • Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Пейо Яворов“, 1995
  • Стефан Цвайг, Легенда за третия гълъб. „Пламък“, 2003
  • Волфганг Борхерт, Писателят. Есе. „Словото днес“, 2004
  • Макс Фриш, Дон Жуан. Есе. „Съвременник“, 2005
  • Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
  • Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Сиела“, 2009
  • Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
  • Макс Фриш, Щилер. Роман. „Lege Artis“, 2011
  • Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Lege Artis“, 2012
  • Стихове от антологията „Великите немски поети от XII до XX век“. „Дневник“, 10.11.2012
  • Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012
  • Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Ентусиаст“, 2013
  • Ерих Кестнер, Курт Тухолски, Усмивката на Мона Лиза. Поезия. „Литературен клуб“, 2014
  • Франц Кафка, Присъдата. Новели и разкази. (с Процесът) „Изток-Запад“, 2015
  • Ерих Кестнер, Стъкленият човек. Разкази. „Книгомания“, 2016
  • Райнер Мария Рилке, Писма до един млад поет. „Ерго“, 2016
  • Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Сиела“, 2018
  • Лион Фойхтвангер, Смъртта на Нерон. Разкази и новели. „Колибри“, 2018

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Емил Басат – Преводът – лица и маски, „Панорама“, 2010, стр. 201
  2. Емил Басат – Цит. съч., стр. 209
  3. „Шегите на Април“, в-к „Телевизия и радио“, 28 март 1975
  4. „Ангелогласният“, Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976
  5. Красимира Василева – Елиас Канети – той рисува с думи, в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984
  6. Огнян Стамболиев – Преводът е мост между две култури, в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984
  7. Емил Стоянов – Чрез своята езикова стихия, в-к „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987
  8. Илиян Александров – Културното послание на преводача, в-к „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989
  9. а б в Венцеслав Константинов, LiterNet 2001 – 2009 Посетен на 13.02.2010
  10. Deutscher Akademischer Austauschdienst.
  11. Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov über deutsche Klassiker in Bulgarien, Wilhelm Tell, Faust und Lorelei, Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992
  12. Hans Mühlethaler – Dürrenmatt für Bulgarien, Der Bund, Bern, Freitag, Nr. 49, 28. Februar 1992
  13. Maureen Hegarty – Fulbright Scholar-in-Residence to Focus on Thoreau during Tenure on Campus, The Geneseo Compass, Geneseo, New York, U.S.A., Vol. 23, No. 9, May 7, 1993
  14. Доротея Монова – Място на действието – човешката душа, в-к „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988
  15. Стефан Тодоров – Магията на превода, в-к „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990
  16. Александър Кръстев – Венцеслав Константинов с Наградата на София за литература, azcheta.com, 12 септември 2013
  17. Силвия Чолева – Ясните очертания на живота, За „Подковаване на скакалец. Роман в спомени“, Българско национално радио, 27 април 2017
  18. Росица Чернокожева – Разказвайки себе си, За „Подковаване на скакалец. Роман в спомени“, Култура. Портал за култура, изкуство и общество, 27 ноември 2017

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]