Венцеслав Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Венцеслав Константинов
Ventseslav Konstantinov 2014.jpg
Испания, май 2014 г.
Роден 14 септември 1940 г. (78 г.)
Професия писател, преводач и афорист
Националност Флаг на България България
Жанр поезия, проза, есеистика, афоризми
Награди

1993: „Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура“, Виена.
2006: „Награда на Съюза на преводачите в България“ „за цялостна преводаческа и научна дейност“.

2013: „Наградата на София за литература“ – за антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“.
Уебсайт http://darl.eu/
Венцеслав Константинов в Общомедия

Венцеслав Константинов Константинов е български писател, преводач и афорист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 септември 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов (1903 – 1955).[1] Потомък е на просветния деец Стефан Гевгалов, кмет на Пловдив. Първи уроци по музика получава от баща си. Учи цигулка при проф. Камен Попдимитров и пиано при Елена Лазарова. След смъртта на баща си се издържа сам като пианист в различни естрадни и джазови формации към Концертна дирекция и Бюро „Естрада“[2], включително с участието на певиците Йорданка Христова и Лени Вълкова (Белград, бар „Теразие“ 1963). Дава частни уроци по немски, английски и музика. През 1964 г. става съосновател на пантомимния студентски Експериментален театър '64 под ръководството на художника и сценограф проф. Константин Джидров. Наред с това изкарва прехраната си като екскурзовод в курорта Слънчев бряг и преводач в студията за документални филми към Киноцентъра. През театралния сезон 1965 – 1966 г. е стажант-артист в Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен. Сътрудничи в БНТ с телевизионни приказки. Създава детския филм „Шегите на Април“[3] по свои стихове и музика, изпълнена от квартета на Симеон Щерев „Фокус“. Работи в Института за паметници на културата като реставратор на църковни стенописи в Мелник, Арбанаси и Драгалевския манастир, а също като журналист в културния отдел на „Sofioter Nachrichten“, издание на Агенция „София-прес“.

Константинов през 2004 г.

През 1969 г. Венцеслав Константинов завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Назначен е за учител по немски и английски език в Банкя. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. През 1976 г. радиотеатърът представя по Програма „Орфей“ на БНР неговата драматична новела „Ангелогласният“ за живота на българския средновековен композитор, музикален теоретик и певец Йоан Кукузел [4]. Венцеслав Константинов изнася лекции върху немска литература и изкуството на художествения превод в София, Русе [5] [6], Пловдив [7] [8]. През 1980 г. създава и през следващото десетилетие списва авторската рубрика за преводна литература „Кръгозор“ във в-к „Пулс“. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет.[9] През 1989 – 1991 г. изнася по Програма „Знание“ на БНР две поредици лекции „Писатели за писателите“ и „Писатели за изкуството“, заедно с актьора Иван Андонов.

През 1991 – 1992 г. Константинов се установява в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD)[10] [11]. Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др.[9] [12] През 1993 – 1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио.[13] Занимава се с компютърно програмиране.

Венцеслав Константинов живее в София, а от 1968 г. – и в родопското село Солища̀ – като писател и литературен преводач на свободна практика. Владее 4 езика.

От 1989 г. е женен за американистката проф. Албена Бакрачева. Има три дъщери – Катя (1971), Теодора (1990) и Косара (1998).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В Париж пред Мулен руж, 2011 г.

Венцеслав Константинов е автор на книги с есета и афоризми, на студии, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Има публикации върху Ханс Закс, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Шамисо, Е.Т.А. Хофман, Хайне, Ленау, Шницлер, Рилке, Хайнрих Ман, Томас Ман, Херман Хесе, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Лион Фойхтвангер, Готфрид Бен, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Ерих Кестнер, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Алфред Андерш, Хайнрих Бьол, Волфганг Борхерт, Фридрих Дюренмат, Ингеборг Бахман, Зигфрид Ленц, Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Ханс Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел и др.[9] [14] [15]

Негови афоризми са преведени на испански.

Преводите му се съдържат в 80 книги.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993: „Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура“, Виена.
  • 2006: „Награда на Съюза на преводачите в България „за цялостна преводаческа и научна дейност“.
  • 2013: „Наградата на София за литература“ – за антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“ [16]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

„Подковаване на скакалец“. Роман в спомени. „Изток-Запад“, 2017, 318 с. (ISBN 978-619-152-983-4) [17][18]

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

Афоризми[редактиране | редактиране на кода]

Антологии[редактиране | редактиране на кода]

Nemski-Poeti.jpg

Съставителства[редактиране | редактиране на кода]

Thomas Mann, Briefe 1988.jpg
  1. Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
  2. Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
  3. Райнер Мария Рилке, Лирика. „Народна култура“, 1979
  4. Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
  5. Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
  6. Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
  7. Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
  8. Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
  9. Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
  10. Бертолт Брехт, Избрани творби: В 4 т.. „Народна култура“, 1983
  11. Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
  12. Илзе Айхингер, Огледална история. Разкази и диалози. „Христо Г. Данов“, 1985
  13. Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
  14. Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
  15. Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
  16. Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
  17. Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
  18. Томас Ман, Писма. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1988 – 1989
  19. Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
  20. Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
  21. Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. Театър „Сълза и смях“, 1964
  2. Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
  3. Разкази от много меридиани. „Народна младеж“, 1967 (1 разказ)
  4. Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
  5. Хумористични разкази. „Народна култура“, 1970 (3 разказа)
  6. Съвременни немски разкази. „Народна култура“, 1970 (2 разказа)
  7. Когато войната свърши. „Народна култура“, 1971 (7 разказа)
  8. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Народна младеж“, 1972
  9. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Медицина и физкултура“, 1972
  10. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Медицина и физкултура“, 1973
  11. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973
  12. Немски морски новели. „Георги Бакалов“, 1974 (1 разказ)
  13. Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. „Профиздат“, 1975
  14. Морски новели от Австрия, ФРГ, Швейцария. „Георги Бакалов“, 1976 (5 разказа)
  15. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978
  16. Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. „Народна култура“, 1979
  17. Бертолт Брехт, Избрани творби. „Народна култура“, 1979 (3 разказа, 4 студии)
  18. Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1979
  19. Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Драма. Национален академичен театър „Иван Вазов“, 1979
  20. Смях и болка. Хумористични и сатирични разкази. „Христо Г. Данов“, 1979 (1 разказ)
  21. Елиас Канети, Сватба. Драма. „Народна култура“, 1980
  22. Бернхард Келерман, Тунелът. Роман. „Профиздат“, 1980 (с Огнян Бранков)
  23. Йоахим Купш, Книга за Хонс. Роман. „Отечество“, 1980
  24. Йохан Волфганг Гьоте, Избрани творби в осем тома. Том 1. „Народна култура“, 1980 (9 стихотворения)
  25. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1981
  26. Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
  27. 100 шедьоври на европейската любовна лирика – XX век. „Народна култура“, 1981 (15 стихотворения)
  28. Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария. Антология. „Христо Г. Данов“, 1981 (6 разказа)
  29. Фридрих Дюренмат, Тунелът. Новела. „Христо Г. Данов“, 1981
  30. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1982
  31. Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
  32. Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
  33. Антология „Докато обичам“. Поетеси от цял свят за любовта. „Профиздат“, 1982 (7 стихотворения)
  34. Поезия на ГДР – XX век. „Народна култура“, 1982 (40 стихотворения)
  35. Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
  36. Фридрих Шилер, Избрани творби. „Народна култура“, 1983 (4 стихотворения)
  37. Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
  38. Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 1. „Народна култура“, 1983 (16 стихотворения, 10 разказа)
  39. Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
  40. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. (с Обещанието) „Христо Г. Данов“, 1984
  41. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Отечествен фронт“, 1985
  42. Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 4. „Народна култура“, 1985 (12 студии)
  43. Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1985
  44. Бертолт Брехт, Разпитът на Лукул. Драма. „Естрада“, 9, 1985
  45. Петер Хакс, Мирът. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1985
  46. Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1986
  47. Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
  48. Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
  49. И струна и стих. Световна поезия за музиката. „Музика“, 1986 (9 стихотворения)
  50. Щефан Хермлин, Балада за дамата Надежда. „Народна култура“, 1986 (4 стихотворения)
  51. Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Из историята на филмовата мисъл : От Луи Люмиер до Кристиан Мец, „Наука и изкуство“, 1986
  52. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Народна култура“, 1987
  53. Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
  54. Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
  55. Рюдигер фон Мюнер, Суматоха в бюргерския дом (стихове). В: „Старонемски декамерон“, „Народна култура“, 1988
  56. Катя Ман, Моите неписани мемоари. „Народна култура“, 1989
  57. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. (със Съдията и неговият палач) „Народна младеж“, 1989
  58. Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Художествена мисъл и културно самосъзнание, „Наука и изкуство“, 1989
  59. Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
  60. Херберт Бергер, Зли пиеси. 4 едноактни драми, 1993
  61. Радка Донел, Пасаж на страстта. Поезия (bilingual). „Пигмалион“, 1993
  62. Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
  63. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Пейо Яворов“, 1995
  64. Стефан Цвайг, Легенда за третия гълъб. „Пламък“, 2003
  65. Волфганг Борхерт, Писателят. Есе. „Словото днес“, 2004
  66. Макс Фриш, Дон Жуан. Есе. „Съвременник“, 2005
  67. Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
  68. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Сиела“, 2009
  69. Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
  70. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Lege Artis“, 2011
  71. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Lege Artis“, 2012
  72. Стихове от антологията „Великите немски поети от XII до XX век“. „Дневник“, 10.11.2012
  73. Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012
  74. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Ентусиаст“, 2013
  75. Ерих Кестнер, Курт Тухолски, Усмивката на Мона Лиза. Поезия. „Литературен клуб“, 2014
  76. Франц Кафка, Присъдата. Новели и разкази. (с Процесът) „Изток-Запад“, 2015
  77. Ерих Кестнер, Стъкленият човек. Разкази. „Книгомания“, 2016
  78. Райнер Мария Рилке, Писма до един млад поет. „Ерго“, 2016
  79. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Сиела“, 2018
  80. Лион Фойхтвангер, Смъртта на Нерон. Разкази и новели. „Колибри“, 2018

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Емил Басат – Преводът – лица и маски, „Панорама“, 2010, стр. 201
  2. Емил Басат – Цит. съч., стр. 209
  3. „Шегите на Април“, в-к „Телевизия и радио“, 28 март 1975
  4. „Ангелогласният“, Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976
  5. Красимира Василева – Елиас Канети – той рисува с думи, в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984
  6. Огнян Стамболиев – Преводът е мост между две култури, в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984
  7. Емил Стоянов – Чрез своята езикова стихия, в-к „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987
  8. Илиян Александров – Културното послание на преводача, в-к „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989
  9. а б в Венцеслав Константинов, LiterNet 2001 – 2009 Посетен на 13.02.2010
  10. Deutscher Akademischer Austauschdienst.
  11. Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov über deutsche Klassiker in Bulgarien, Wilhelm Tell, Faust und Lorelei, Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992
  12. Hans Mühlethaler – Dürrenmatt für Bulgarien, Der Bund, Bern, Freitag, Nr. 49, 28. Februar 1992
  13. Maureen Hegarty – Fulbright Scholar-in-Residence to Focus on Thoreau during Tenure on Campus, The Geneseo Compass, Geneseo, New York, U.S.A., Vol. 23, No. 9, May 7, 1993
  14. Доротея Монова – Място на действието – човешката душа, в-к „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988
  15. Стефан Тодоров – Магията на превода, в-к „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990
  16. Александър Кръстев – Венцеслав Константинов с Наградата на София за литература, azcheta.com, 12 септември 2013
  17. Силвия Чолева – Ясните очертания на живота, За „Подковаване на скакалец. Роман в спомени“, Българско национално радио, 27 април 2017
  18. Росица Чернокожева – Разказвайки себе си, За „Подковаване на скакалец. Роман в спомени“, Култура. Портал за култура, изкуство и общество, 27 ноември 2017

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]