Готфрид Бен

Готфрид Бен Gottfried Benn
	германски новелист, есеист и поет
Роден	2 май 1886 г. Мансфелд, Германия
Починал	7 юли 1956 г. (70 г.) Западен Берлин, Западна Германия
Погребан	Берлин, Германия
Националност	Германия
Образование	Бонски университет; Йенски университет; Марбургски университет
Професия	поет, писател, есеист, драматург
Литература
Период	1886—1956
Направление	експресионизъм
Партньор	Елзе Ласкер-Шюлер
Подпис
Уебсайт	www.gottfriedbenn.de Страница в IMDb
	Готфрид Бен в Общомедия

Готфрид Бен (на немски: Gottfried Benn) е германски новелист, есеист и драматург.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младост[редактиране | редактиране на кода]

Готфрид Бен е роден в Мансфелд в семейството на протестантски пастор. Израства в селски условия заедно с шест братя и сестри. По желание на баща си Готфрид Бен следва теология и философия в Марбург и Берлин, но после завършва медицина.

Малко преди избухването на Първата световна война пътува до Съединените щати като корабен лекар. След това е частен лекар в Берлин, където се свързва с кръга на експресионистите и сътрудничи на списанията „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.

Първи книги[редактиране | редактиране на кода]

Готфрид Бен публикува първата си книга „Морга и други стихове“ ^[1] (1912), в която провокативно отрича поетическия „краснопис“ на символистите. Издава и посветената на поетесата Елзе Ласкер-Шюлер стихосбирка „Синове“ (1913). По време на войната Бен публикува книгата с омерзени от кръвопролитията стихове „Плът“ (1917), а след това работи като лекар по кожни и венерически болести в Берлин и издава стихосбирките „Упойка“ (1925) и „Раздвоение“ (1925). По творбата му „Безспирното“ Паул Хиндемит композира оратория (1931).

Годините на националсоциализма[редактиране | редактиране на кода]

Готфрид Бен като лекар в Берлин (1934)

През 1932 г. Готфрид Бен става член на Пруската академия на изкуствата. Поетът приветства настъплението на националсоциализма в Германия с вярата, че „народностното обновление“ и един исторически нов човешки тип ще сложат край на буржоазното декадентство. Своите възгледи Бен излага в силно оспорваната реч по радиото „Новата държава и интелектуалците“ (1933). Само една година по-късно той се отрича от тази позиция и изпада в дълбока изолация. Гьобелсовата пропаганда го обявява за „изроден поет“, Бен е изключен от лекарския съюз, а през 1938 г. и от Имперската писателска камара, като творчеството му е официално забранено. Успява да издаде нелегално „Двадесет и две стихотворения 1936-1943“ (1943).

Късно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка от 1986 г.

Едва след края на Втората световна война Готфрид Бен може отново да публикува – издава в Швейцария „Статични стихове“ (1948), а също „Фрагменти“ (1951), но е подложен на остри критики заради политическото си минало. Излизат и книгите му „Дестилации“ (1953) и „Aprèslude“ [Постлюдия] (1955), които затвърждават името му на патриарх на модерната немска поезия.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки политическите перипетии, през 50-те години на XX век творчеството на Готфрид Бен достига световна слава и той е удостоен с високото литературно отличие „Георг Бюхнер“ (1951).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Morgue und andere Gedichte, 1912
Söhne. Neue Gedichte, 1913
Gehirne. Novellen, 1916
Fleisch, Gesammelte Lyrik, 1917
Diesterweg, Eine Novelle, 1918
Der Vermessungsdirigent. Erkenntnistheoretisches Drama. Karandasch. Rapides Drama, 1919
Ithaka, Dramatische Szene, 1919
Etappe, 1919
Die Gesammelten Schriften, 1922
Schutt, Gedichte, 1924
Betäubung. Fünf neue Gedichte, 1925
Spaltung. Neue Gedichte, 1925
Gesammelte Gedichte, 1927
Gesammelte Prosa, 1928
Fazit der Perspektiven, 1931
Das Unaufhörliche. Oratorium in drei Teilen für gemischten Chor, Knabenchor und Orchester. Musik von Paul Hindemith, 1931
Nach dem Nihilismus, 1932
Der neue Staat und die Intellektuellen, 1933
Kunst und Macht, 1934
Ausgewählte Gedichte 1911-1936, 1936
Gedichte, 1936

„Статични стихове“
(1948)

Zweiundzwanzig Gedichte 1936-1943, 1943
Statische Gedichte, 1948
Drei alte Männer, 1949
Ausdruckswelt. Essays und Aphorismen, 1949
Der Ptolemäer. Berliner Novelle 1947, 1949
Trunkene Flut. Ausgewählte Gedichte bis 1935 (mit Epilog 1949), 1949
Roman des Phänotyp, 1949
Doppelleben. Zwei Selbstdarstellungen, 1950
Frühe. Prosa und Reden, 1950
Fragmente. Neue Gedichte, 1951
Probleme der Lyrik, 1951
Essays, 1951
Frühe Lyrik und Dramen, 1951
Die Stimme hinter dem Vorhang, 1952
Destillationen. Neue Gedichte, 1953
Monologische Kunst -? Ein Briefwechsel zwischen Alexander Lernet-Holenia und Gottfried Benn, 1953
Altern als Problem für Künstler, 1954
Provoziertes Leben. Ausgewählte Prosa, 1954
Reden, 1954
Aprèslude, Gedichte, 1955

Паметна плоча за Готфрид Бен в Берлин

Посмъртни публикации

Über mich selbst 1886-1956, 1956
Soll die Dichtung das Leben bessern?, 1956
Gesammelte Gedichte, 1956
Ausgewählte Briefe, 1957
Primäre Tage. Gedichte und Fragmente aus dem Nachlaß, 1958
Briefe an Ernst Jünger, E. R. Curtius, Max Rychner u.a., 1960
Gesammelte Werke, In 4 Bänden, 1961
Das gezeichnete Ich. Briefe aus den Jahren 1900-1956, 1962
Lyrik und Prosa, Briefe und Dokumente. Eine Auswahl, 1962
Medizinische Schriften, 1965
Sämtliche Werke, Stuttgarter Ausgabe. In sieben Bändenm, 1986
Einsamer nie. Gedichte und Prosa, Gelesen von Gottfried Benn, 1997
Sämtliche Gedichte, 1998

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Готфрид Бен в Далем, Берлин

↑ Стихотворението „Малка астра“ в превод на Венцеслав Константинов

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Общомедия има медийни файлове относно Готфрид Бен
Поезия от Готфрид Бен, в превод на Венцеслав Константинов
((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Готфрид Бен чете свои стихове
((de)) Готфрид Бен в Deutsche Dichter
((de)) Готфрид Бен в Die Deutsche Gedichtebibliothek
((de)) Готфрид Бен в Die LYRIKwelt
Произведения на Готфрид Бен в Моята библиотека

[1] Стихотворението „Малка астра“ в превод на Венцеслав Константинов

[1]