Готфрид Бен

Готфрид Бен Gottfried Benn
Роден	2 май 1886 г. Мансфелд, Германия
Починал	7 юли 1956 г. Берлин, Германия
Професия	поет, писател, есеист, драматург
Националност	Германия
Активен период	1886—1956
Направление	експресионизъм
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Готфрид Бен в Общомедия

Готфрид Бен (на немски: Gottfried Benn) е германски новелист, есеист и драматург.

Биография и творчество

Произход и младост

Готфрид Бен е роден в Мансфелд в семейството на протестантски пастор. Израства в селски условия заедно с шест братя и сестри. По желание на баща си Готфрид Бен следва теология и философия в Марбург и Берлин, но после завършва медицина и малко преди избухването на Първата световна война пътува до Съединените щати като корабен лекар. След това е частен лекар в Берлин, където се свързва с кръга на експресионистите и сътрудничи на списанията „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.

Първи книги

Готфрид Бен публикува първата си книга „Морга и други стихове“  (1912), в която провокативно отрича поетическия „краснопис“ на символистите. Издава и посветената на поетесата Елзе Ласкер-Шюлер стихосбирка „Синове“ (1913). По време на войната Бен публикува книгата с омерзени от кръвопролитията стихове „Плът“ (1917), а след това работи като лекар по кожни и венерически болести в Берлин и издава стихосбирките „Упойка“ (1925) и „Раздвоение“ (1925). По творбата му „Безспирното“ Паул Хиндемит композира оратория (1931).

Националсоциализъм

Готфрид Бен като лекар в Берлин (1934)

През 1932 г. Готфрид Бен става член на Пруската академия на изкуствата. Поетът приветства настъплението на националсоциализма в Германия с вярата, че „народностното обновление“ и един исторически нов човешки тип ще сложат край на буржоазното декадентство. Своите възгледи Бен излага в силно оспорваната реч по радиото „Новата държава и интелектуалците“ (1933). Само една година по-късно той се отрича от тази позиция и изпада в дълбока изолация. Гьобелсовата пропаганда го обявява за „изроден поет“, Бен е изключен от лекарския съюз, а през 1938 г. и от Имперската писателска камара, като творчеството му е официално забранено. Успява да издаде нелегално „Двадесет и две стихотворения 1936-1943“ (1943).

Късно творчество

Пощенска марка от 1986 г.

Едва след края на Втората световна война Готфрид Бен може отново да публикува – издава в Швейцария „Статични стихове“ (1948), а също „Фрагменти“ (1951), но е подложен на остри критики заради политическото си минало. Излизат и книгите му „Дестилации“ (1953) и „Aprèslude“ [Постлюдия] (1955), които затвърждават името му на патриарх на модерната немска поезия.

Признание

Въпреки политическите перипетии, през петдесетте години на XX век творчеството на Готфрид Бен достига световна слава и той е удостоен с високото литературно отличие „Георг Бюхнер“ (1951).

Библиография

Гробът на Готфрид Бен в Далем, Берлин

• Morgue und andere Gedichte, 1912
• Söhne. Neue Gedichte, 1913
• Gehirne. Novellen, 1916
• Fleisch, Gesammelte Lyrik, 1917
• Diesterweg, Eine Novelle, 1918
• Der Vermessungsdirigent. Erkenntnistheoretisches Drama. Karandasch. Rapides Drama, 1919
• Ithaka, Dramatische Szene, 1919
• Etappe, 1919
• Die Gesammelten Schriften, 1922
• Schutt, Gedichte, 1924
• Betäubung. Fünf neue Gedichte, 1925
• Spaltung. Neue Gedichte, 1925
• Gesammelte Gedichte, 1927
• Gesammelte Prosa, 1928
• Fazit der Perspektiven, 1931
• Das Unaufhörliche. Oratorium in drei Teilen für gemischten Chor, Knabenchor und Orchester. Musik von Paul Hindemith, 1931
• Nach dem Nihilismus, 1932
• Der neue Staat und die Intellektuellen, 1933
• Kunst und Macht, 1934
• Ausgewählte Gedichte 1911-1936, 1936
• Gedichte, 1936

„Статични стихове“
(1948)

• Zweiundzwanzig Gedichte 1936-1943, 1943
• Statische Gedichte, 1948
• Drei alte Männer, 1949
• Ausdruckswelt. Essays und Aphorismen, 1949
• Der Ptolemäer. Berliner Novelle 1947, 1949
• Trunkene Flut. Ausgewählte Gedichte bis 1935 (mit Epilog 1949), 1949
• Roman des Phänotyp, 1949
• Doppelleben. Zwei Selbstdarstellungen, 1950
• Frühe. Prosa und Reden, 1950
• Fragmente. Neue Gedichte, 1951
• Probleme der Lyrik, 1951
• Essays, 1951
• Frühe Lyrik und Dramen, 1951
• Die Stimme hinter dem Vorhang, 1952
• Destillationen. Neue Gedichte, 1953
• Monologische Kunst -? Ein Briefwechsel zwischen Alexander Lernet-Holenia und Gottfried Benn, 1953
• Altern als Problem für Künstler, 1954
• Provoziertes Leben. Ausgewählte Prosa, 1954
• Reden, 1954
• Aprèslude, Gedichte, 1955

Паметна плоча за Готфрид Бен в Берлин

Посмъртни публикации

• Über mich selbst 1886-1956, 1956
• Soll die Dichtung das Leben bessern?, 1956
• Gesammelte Gedichte, 1956
• Ausgewählte Briefe, 1957
• Primäre Tage. Gedichte und Fragmente aus dem Nachlaß, 1958
• Briefe an Ernst Jünger, E. R. Curtius, Max Rychner u.a., 1960
• Gesammelte Werke, In 4 Bänden, 1961
• Das gezeichnete Ich. Briefe aus den Jahren 1900-1956, 1962
• Lyrik und Prosa, Briefe und Dokumente. Eine Auswahl, 1962
• Medizinische Schriften, 1965
• Sämtliche Werke, Stuttgarter Ausgabe. In sieben Bändenm, 1986
• Einsamer nie. Gedichte und Prosa, Gelesen von Gottfried Benn, 1997
• Sämtliche Gedichte, 1998

Източници и бележки

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Готфрид Бен
• Поезия от Готфрид Бен, в превод на Венцеслав Константинов
• ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Готфрид Бен чете свои стихове
• ((de)) Готфрид Бен в Deutsche Dichter
• ((de)) Готфрид Бен в Die Deutsche Gedichtebibliothek
• ((de)) Готфрид Бен в Die LYRIKwelt