Готфрид Бен

Готфрид Бен Gottfried Benn
германски новелист, есеист и поет
Роден	2 май 1886 г. Мансфелд, Германия
Починал	7 юли 1956 г. Западен Берлин, Западна Германия
Погребан	Германия
Националност	Германия
Образование	Бонски университет Йенски университет Марбургски университет
Професия	поет, писател, есеист, драматург
Литература
Период	1886—1956
Направление	експресионизъм
Партньор	Елзе Ласкер-Шюлер
Подпис
Уебсайт	www.gottfriedbenn.de Страница в IMDb
Готфрид Бен в Общомедия

Готфрид Бен (на немски: Gottfried Benn) е германски новелист, есеист и драматург.

Биография и творчество

Произход и младост

Готфрид Бен е роден в Мансфелд в семейството на протестантски пастор. Израства в селски условия заедно с шест братя и сестри. По желание на баща си Готфрид Бен следва теология и философия в Марбург и Берлин, но после завършва медицина.

Малко преди избухването на Първата световна война пътува до Съединените щати като корабен лекар. След това е частен лекар в Берлин, където се свързва с кръга на експресионистите и сътрудничи на списанията „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.

Първи книги

Готфрид Бен публикува първата си книга „Морга и други стихове“ (1912), в която провокативно отрича поетическия „краснопис“ на символистите. Издава и посветената на поетесата Елзе Ласкер-Шюлер стихосбирка „Синове“ (1913). По време на войната Бен публикува книгата с омерзени от кръвопролитията стихове „Плът“ (1917), а след това работи като лекар по кожни и венерически болести в Берлин и издава стихосбирките „Упойка“ (1925) и „Раздвоение“ (1925). По творбата му „Безспирното“ Паул Хиндемит композира оратория (1931).

Годините на националсоциализма

Готфрид Бен като лекар в Берлин (1934)

През 1932 г. Готфрид Бен става член на Пруската академия на изкуствата. Поетът приветства настъплението на националсоциализма в Германия с вярата, че „народностното обновление“ и един исторически нов човешки тип ще сложат край на буржоазното декадентство. Своите възгледи Бен излага в силно оспорваната реч по радиото „Новата държава и интелектуалците“ (1933). Само една година по-късно той се отрича от тази позиция и изпада в дълбока изолация. Гьобелсовата пропаганда го обявява за „изроден поет“, Бен е изключен от лекарския съюз, а през 1938 г. и от Имперската писателска камара, като творчеството му е официално забранено. Успява да издаде нелегално „Двадесет и две стихотворения 1936-1943“ (1943).

Късно творчество

Пощенска марка от 1986 г.

Едва след края на Втората световна война Готфрид Бен може отново да публикува – издава в Швейцария „Статични стихове“ (1948), а също „Фрагменти“ (1951), но е подложен на остри критики заради политическото си минало. Излизат и книгите му „Дестилации“ (1953) и „Aprèslude“ [Постлюдия] (1955), които затвърждават името му на патриарх на модерната немска поезия.

Признание

Въпреки политическите перипетии, през 50-те години на XX век творчеството на Готфрид Бен достига световна слава и той е удостоен с високото литературно отличие „Георг Бюхнер“ (1951).

Библиография

• Morgue und andere Gedichte, 1912
• Söhne. Neue Gedichte, 1913
• Gehirne. Novellen, 1916
• Fleisch, Gesammelte Lyrik, 1917
• Diesterweg, Eine Novelle, 1918
• Der Vermessungsdirigent. Erkenntnistheoretisches Drama. Karandasch. Rapides Drama, 1919
• Ithaka, Dramatische Szene, 1919
• Etappe, 1919
• Die Gesammelten Schriften, 1922
• Schutt, Gedichte, 1924
• Betäubung. Fünf neue Gedichte, 1925
• Spaltung. Neue Gedichte, 1925
• Gesammelte Gedichte, 1927
• Gesammelte Prosa, 1928
• Fazit der Perspektiven, 1931
• Das Unaufhörliche. Oratorium in drei Teilen für gemischten Chor, Knabenchor und Orchester. Musik von Paul Hindemith, 1931
• Nach dem Nihilismus, 1932
• Der neue Staat und die Intellektuellen, 1933
• Kunst und Macht, 1934
• Ausgewählte Gedichte 1911-1936, 1936
• Gedichte, 1936

„Статични стихове“
(1948)

• Zweiundzwanzig Gedichte 1936-1943, 1943
• Statische Gedichte, 1948
• Drei alte Männer, 1949
• Ausdruckswelt. Essays und Aphorismen, 1949
• Der Ptolemäer. Berliner Novelle 1947, 1949
• Trunkene Flut. Ausgewählte Gedichte bis 1935 (mit Epilog 1949), 1949
• Roman des Phänotyp, 1949
• Doppelleben. Zwei Selbstdarstellungen, 1950
• Frühe. Prosa und Reden, 1950
• Fragmente. Neue Gedichte, 1951
• Probleme der Lyrik, 1951
• Essays, 1951
• Frühe Lyrik und Dramen, 1951
• Die Stimme hinter dem Vorhang, 1952
• Destillationen. Neue Gedichte, 1953
• Monologische Kunst -? Ein Briefwechsel zwischen Alexander Lernet-Holenia und Gottfried Benn, 1953
• Altern als Problem für Künstler, 1954
• Provoziertes Leben. Ausgewählte Prosa, 1954
• Reden, 1954
• Aprèslude, Gedichte, 1955

Паметна плоча за Готфрид Бен в Берлин

Посмъртни публикации

• Über mich selbst 1886-1956, 1956
• Soll die Dichtung das Leben bessern?, 1956
• Gesammelte Gedichte, 1956
• Ausgewählte Briefe, 1957
• Primäre Tage. Gedichte und Fragmente aus dem Nachlaß, 1958
• Briefe an Ernst Jünger, E. R. Curtius, Max Rychner u.a., 1960
• Gesammelte Werke, In 4 Bänden, 1961
• Das gezeichnete Ich. Briefe aus den Jahren 1900-1956, 1962
• Lyrik und Prosa, Briefe und Dokumente. Eine Auswahl, 1962
• Medizinische Schriften, 1965
• Sämtliche Werke, Stuttgarter Ausgabe. In sieben Bändenm, 1986
• Einsamer nie. Gedichte und Prosa, Gelesen von Gottfried Benn, 1997
• Sämtliche Gedichte, 1998

Източници и бележки

Гробът на Готфрид Бен в Далем, Берлин

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Готфрид Бен
• Поезия от Готфрид Бен, в превод на Венцеслав Константинов
• ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Готфрид Бен чете свои стихове
• ((de)) Готфрид Бен в Deutsche Dichter
• ((de)) Готфрид Бен в Die Deutsche Gedichtebibliothek
• ((de)) Готфрид Бен в Die LYRIKwelt
• Произведения на Готфрид Бен в Моята библиотека