Теология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теология или богословие (от гръцки: θεος (теос) — Бог + λογος (логос) — слово) е съвкупност от религиозни доктрини за същността и божието слово и учение, което се основава на текстове, приети за свещено откровение. Предпоставка за съществуването на теологията е съществуването на достатъчно развити философски системи.

Теология в различните религиозни традиции[редактиране | edit source]

Християнската теология[редактиране | edit source]

Ако понятието се разшири, теологията може да се определи като наука, изучаваща религиозни теми. Думата „теология“ първоначално се среща през античността в древна Гърция и се е отнасяла до пеенето и разказването на истории за боговете. Най-старото свидетелство за използването на това митично разбиране на понятието е при Платон (“Държавата”, 379a). Често под тази дума се разбира християнската теология. Теологията понякога бива разглеждана като подразделение на философията.

В още по-общ смисъл, терминът се отнася до изучаване на множество религиозни въпроси. Теологът е човек, който е изучен в теологията. Славянската преводна дума "богословие" (български, руски и др. езици) се отнася по правило до православната терминология и тематика. В настоящето изложение теология и богословие се използват взаимно заменяемо.

Юдейска теология[редактиране | edit source]

В юдаизма, Бог е едновременно Трансцендентен, Единствен и Непознаваем. Общението с него се осъществява само посредством Талмуда, Тората и приложените към тях коментари. Талмудът е съставен с усилията на няколко стотици, дори хиляди тълкователи старателно размишлявали в продължение на векове – това продължава и днес, петнайсет века след написването му. [1]

Ислямска теология[редактиране | edit source]

Теологията на исляма се основава на откровенията на Мохамед записани в Корана за съществуването на Твореца - Аллах, единствен, всезнаещ и всемогъщ. Били са основани редица теологични школи въз основа на системи на мислене, които водят спорове помежду си. Първите теологични текстове са записани в Каламата през II век на хеджира от мотазилитите, които познават гръцката мисъл. Те стигат до необходимостта да поставят въпросите за единството на Бога, за сътворението на света, за връзките между създателя и създанието, както и за злото и за свободната воля. [2]

  • Хадисоведение – знание на хадисите
  • Фикх - исламское правоведение: познание за законите на шариата и мазхаба
  • Суфизъм основан върху мистиката и Ислямската езотерика.

История на термина[редактиране | edit source]

Терминът "теология" се използва в класическата гръцка литература със значението на "беседа за боговете и космологията". Аристотел разделя теоретичната философия на математика, физика и теология като теологията се отнася най-общо до съвременният термин метафизика, която според Аристотел включва дискусия за природата на божественото.

Латинският писател Варон, основавайки се на гръцки източници, разделя този вид дискусия на три форми:

- метафизическа (отнасяща се до боговете от гръцката митология);

- рационална (философски анализ на боговете и космологията);

- гражданска (отнасяща се до обичайте и отговорностите в религиозния живот).

Терминът започва да се използва от християнските писатели. Той се среща в някои библейски манускрипти в заглавието на книгата "Откровение" - "Apokalupsis Ioannou tou Theologou" или "Откровението на Йоан Богослов". Тук има разлика в значението на корена "логос" в смисъл не на "причина", "основание", "аргумент", а на "слово" или "послание". "Ho theologos" тук означава, че авторът на Откровението ни представя послания или слова, които Бог говори. "Богослов" тук не се използва в съвременния смисъл.

В съвременен смисъл "богословие" или "теология" се отнася както до дискусия за природата на Бога или боговете или на религиозна тема, така и до академичното изучаване (в университети, семинарии и т.н.) на ученията на християнството или която и да е друга религия. В тесен смисъл терминът се използва и за взаимоотношенията и контрастите между различните религии въпреки, че обикновено този дял от познанието се нарича "сравнителна религия" или "сравнително религиознание".

Класификация[редактиране | edit source]

Богословието може да се раздели по няколко признака

Част от класификацията е породена от изучаването на християнската религия, но може да се отнесе и до други религии.

Академични дисциплини в християнското богословие[редактиране | edit source]

  • Библейско богословие - изследва идеите намиращи се в Библията (Свещеното писание на Стария и Новия завет);
  • Екзегетично богословие - изследва тълкуванието на библейския текст;
  • Сравнително религиознание - изследва общите теми между различни религиозни традиции
  • Историческо богословие - изследва интелектуалната история на ученията (догмите, доктрините)
  • Нравствено богословие - изследва нравствеността в религиозния живот
  • Патрология и патристика - изучават живота и ученията църковните отци.
  • Практическо богословие - изучава практическите приложения на богословските истини. Включва пастирско богословие, омилетика, християнско образование и други дисциплини.
  • Систематично богословие - систематичирано изложение на основните учения на дадена религия. В християнството често се прави разлика между догматика или догматическо богословие и християнска доктрина - догмата се възприема като човешкото разбиране на истината за разлика от учението или доктрината, която се възприема като първична дадена ни от Бог в Св.Писание.

Според богословския метод[редактиране | edit source]

  • Апофатическо богословие - за Бог се говори чрез форми на отрицание (невидим, неделим, нетварен, неизменим и т.н.)
  • Катафатическо богословие - за Бог се говори чрез форми на утвърждение (противно на апофатическото богословие)
  • Диалектическо богословие - използва хегеловия метод на теза, антитеза и синтеза

Движения в богословието[редактиране | edit source]

  • Фундаменталистко богословие - буквално възприемане на Св.Писание
  • Ортодоксално богословие - богословието възприето от църквата през вековете и дефинирано на вселенските църковни събори
  • Консервативно богословие - историко-граматическо възприемане на Св.Писание според формата на текста
  • Либерално богословие - митологично възприемане на Св.Писание. Св.Писание тук не се възприема като история, а като общозначим мит.
  • Неоортодоксално богословие - Св.Писание се възприемо като нравствено и доктринално вярно, но исторически недостоверно.
  • Икуменическо богословие - свързано с идеята за обединение на хр. църква и Световния съвет на църквите (по тенденция либерално)
  • Евангелистко или евангелско богословие - консервативно по характер и свързано с разбирането на Библията като боговдъхновеното слово на Бог.
  • Реформаторско богословие - богословие развито от личностите на Реформацията и тените последователи (Мартин Лутер, Жан Калвин, Улрих Цвингли, Джон Нокс и др.)
  • Богословие на освобождението - със социално-икономическа насоченост, породено е от големите икономически неравенства в Южна Америка. Доктрините придобиват не личен а социален аспект.
  • Постмодерно богословие - в което основните схващания на богословите са постмодерни
  • Феминистко богословие - крайността на това движение твърди, че бог е в женски род.

Личности[редактиране | edit source]

Ранно християнство на запад[редактиране | edit source]

Ириней Лионски (ок. 135 - 202), Тертулиан (ok. 155 - 230), Ориген (182 - 253) , Августин (354 - 430), Боеций (ок. 480 - ок. 526)

Ранно християнство на изток[редактиране | edit source]

Григорий Назиански (329 -390), Йоан Златоуст (349 - 407), Василий Велики

Средновековие[редактиране | edit source]

Анселм Кентърбърийски (1033 - 1109), Пиер Абелар (1079 - 1142), Бернар от Клерво (1090 - 1153), Бонавентура (1221 - 1274) , Тома Аквински (1225 - 1274), Майстер Екхарт (ок. 1260 - ок. 1327), Данте Алигиери (1265 - 1321), Уилям Окам (ок. 1285 - ок. 1347), Еразъм Ротердамски (1466 - 1536)

Реформация[редактиране | edit source]

Мартин Лутер (1483 - 1546), Жан Калвин (1509 - 1564)

Протестантство след Реформацията[редактиране | edit source]

Джонатан Едуардс (1703 - 1758), Джон Уесли (1703 - 1791)

Католицизъм след Реформацията[редактиране | edit source]

Тереза Авилска (1515 - 1582), Хуан Фонтиверовски (1542 - 1591), Блез Паскал (1623 - 1662)

Съвременност[редактиране | edit source]

Сьорен Киркегор (1813 - 1855), Карл Ясперс (1883 - 1969), Паул Тилих (1886 - 1965), Карл Барт (1886 - 1968), Райнхолд Нибур (1892 - 1971), Клайв Стейпълс Луис (1898 - 1963), Карл Ранер (1904 - 1984), Йоан Павел II (1920 - 2005)

Връзка с други научни дисциплини[редактиране | edit source]

Съвременното богословие използва множество достижения на философията, социалните науки, археологията, психологията и т.н. Някои от важните подходи в епистемологията на богословието са:

1. Някои истини научаваме чрез откровение

2. Светът е познаваем, защото Бог ни е създал така, че обективно да го възприемаме

3. Принцип на непротиворечието - две взаимно изключващи се твърдения не могат да са едновременно вярни


Някои от тези три подхода не се възприемат от някои съвременни богослови, но и трите са основа на християнското богословие до появата на диалектическото мислене (Хегел, Киркегор и др.)

Предметът на богословието излиза извън сетивния опит на човека и поради това е невъзможно да се говори за Бог без определено схващане за това как Той се саморазкрива. Важно тук е и как получаваме познание за Бога - чрез вяра (фидеизъм), чрез разума (рационализъм), чрез мистична опитност (мистицизъм) или по някакъв друг начин.

Очевидно е, че богословският език изисква да се говори за Бог с антропоморфни термини (човешки качества), но по такъв начин, че да се съзнава разликата между човешкото и божественото. За науката това не е нещо ново, тъй като във всяка наука се използва метафоричен език, който е рабираем за учения. Антропоморфният език е метафоричен в своята същност. Ралзиката между митологията и богословието се състои в това, че в богословието антропоморфният език е нещо осъзнато, така както в съвременната физика например "електронен облак" се схваща метафорично, а не буквално. По този наичин богословието непрекъснато разширява нашия възглед за Бога, а не ни прави суеверни. (При суеверието метафоричния език се възприема като буквален).

Критиката, отправяна към богословието, че говори измислици, би могла да се приложи към всяка друга наука, което очевидно няма смисъл. Философията и богословието обсъждат изключително общ кръг от проблеми - въпросите около човешкото битие или съществуване, но богословието отива отвъд този кръг и се простира към Първопричината на битието. В такъв смисъл е нездраво да се твърди, че богословието е антипод на философията. Това са взаимно допълващи се дисциплини.

От богословска гледна точка, дори и атеизмът би могъл да се разглежда като религия или религиозна система от възгледи - вярва се, че бог не съществува и че светът е първопричина сам за себе си и има самоорганизираща се същност. За християнския богослов това представлява придаване на материята на божествени (разумни, съзидателни, интелеигентни) атрибути и този вид вяра не е по-малко религиозен от която и да е религия. Това показва, че богословски подход е възможен и по отношение на "отрицателата вяра". Богословското възприемане на реалността е част от познанието на човечеството, тъй като във всяка форма на познание откриваме богословски въпроси.

Изучаване на теология / богословие в България[редактиране | edit source]

Християнско богословие


1. Православно богословие

  • Софийски университет "Климент Охридски" - Богословски факултет
Външна връзка: Официална страница
  • Великотърновски университет "Св.св.Кирил и Методий" - Православен Богословски факултет
Външна връзка: Официална страница
  • Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" - Факултет по хуманитарни науки - катедра по теология (1991-) - вж. статията за Шуменски университет и външна връзка: Официална страница.
  • Стипендии за православно богословие и иконография на фондация Покров Богородичен
Външна връзка: Богословски стипендии на фондация Покров Богородичен

2. Протестантско богословие

  • Висш евангелски богословски институт - факултети в София и Стара Загора
Външни връзки: Обединен богословски факултет; Петдесятен факултет
  • Теологичен колеж "Стефан Константинов" (ЦАСД, София)
Външна връзка: Официална страница

Библиография[редактиране | edit source]

Български език[редактиране | edit source]

1. Догматика и систематично богословие:[редактиране | edit source]

Православни автори:

1.1. Архимандрит Алипий, Архимандрит Поликарп. Догматическо богословие. Курс от лекции. Изд. Манастир"Свети Вмчк Георги Зограф", 2003 г.

Протестантски автори:

1.2. Ериксън, Милард. Християнско богословие. Изд. Нов човек, София, 2000 г. Обем: 1216 стр.

1.3. Райри, Чарлз. Основно богословие. Изд. Верен, София, 1997 г.

1.4. Пакър, Джеймс И. Познаването на Бога. Изд. Нов човек, София, 1993 г.

2. Християнска философия и апологетика[редактиране | edit source]

2.1. Паскал, Блез. Мисли. Изд. Наука и изкуство, 1978 г.

2.2. МакДауел, Джош. Доказателства, които изискват присъда. Изд. Нов човек, София, 2004 г.

3. Църковна история[редактиране | edit source]

Православни автори:

3.1. Коев, Тотю; Бакалов, Георги. Християнството в миналото и днес. Изд. Български бестселър - ISBN 954-463-010-4

Малицки, П. И. История на християнската Църква. Т. 1-2. С., 1994; 3 изд. 2001.

Поснов, М. Е. История христианской Церкви (до разделения Церквей - 1054). Киев, 1991; http://www.kursmda.ru/books.shtml. (български превод - История на християнската Църква. До разделението на църквите. Т. 1-3. С., 1995) - до разделението на църквите през 1054 г.

Болотов, В. В. Лекции по истории древней Церкви. Т. 1-4. М., 1994; http://www.krotov.info/yakov/past/19/19person/bolotov.html.

Асмус, Валентин, прот. Лекции по история Церкви. - http://www.wco.ru/biblio/books/asmus1/Main.htm; http://www.orthodoxia.org/lib/1/1/27/3.aspx - до IX век.

Католически автори:

3.2. О'Колинс, Джерал; Фаруджа, Марио. Католицизмът - История на католическото християнство. Изд. Захарий Стоянов - ISBN 954-739-660-9

Протестантски автори:

3.3. Голубич, М.. История на християнската църква: от I до XX век. Изд. Нов Живот, София, 1999 г. - ISBN 954-719-040-7

4. Сравнително религиознание[редактиране | edit source]

4.1. Фрейзър, Джеймс. Златната клонка. Изд. на отечествения фронт, София, 1984 г.

Оригинал: Frazer, James George.The Golden Bough. A Study in Magic And Religion. Macmillan & Co., Ltd., London, 1923

Книга с богат фактологичен материал по сравнително религиознание. Методологията в нея се счита за вече остаряла, но е полезна като енциклопедия и класификация на религиозните вярвания по света. Българското издание е съкратено тъй като явно не е отговаряло на епохата на времето в което е издадено. Авторът е антрополог със сравнително либерални богословски възгледи. В оригинала личи доста по-различно и по-консервативно мнение на автора отколкото в българското издание, което е използвано от атеистичната пропаганда.

4.2. Фрейзър, Джеймс. Фолклорът в Стария завет. Изд. на отечествения фронт, София, 1989 г.

Оригинал: Frazer, James George. Folklore in the Old Testament. Studies in Comparative Religion. Legend and Law. Macmillan & Co., Ltd., London, 1923

5 Справочна литература[редактиране | edit source]

5.1. проф. д.ф.н. Радев, Ради. Религиите. Кратък речник. Изд. фондация "Минерва", София, 1994 г.

Речникът покрива основни термини и известни личности в християнството, исляма и будизма.

5.2. Owen, W. Stuard; проф. протопрезв. Шиваров, Николай. Речник на библейските символи. Изд. Нов човек, София, 1992 г.

5.3. Библейски речник. Изд. Нов човек. София, 1994 г.

5.4. Петков, Тодор. Пътеводител на духовните общности в България. Изд. къща "Литавара", София, 1998 г.

На чужди езици[редактиране | edit source]

1.Справочна литература

На английски език:

1.1. Strong, James, S.T.D., LL.D. Strong's Exhaustive Concordance of The Bible. Brief Dictionaries of the Hebrew and Greek words of the original with references to English words.Word Publishing.

Това е най-известния конкорданс (симфония, показалец на думите), който съдържа списък с всички думи от Библията на крал Джеймс - в кои стихове се срещат. Срещу всеки откъс от стих има номер по който можете да видите употребата на думата в Библията и как е преведена на други места, какъв е корена и и ак се прозинася.Това помагало е полезно за хора, които са начинаещи в Библейските езици и е едно първо стъпало за по-добро тълкувание на Библейския текст. Съществуват издания на библията с номера на думите в речника в този конкорданс.

1.2. Ed. Alexander, David; Alexander, Pat. The Lion Handbook to the Bible. Lion Publishing, 1973, England.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Еврейската мисъл, Андре Шураки, стр.33 Панорама 1995
  2. Еврейската мисъл, стр. 77, Андре Шураки , Панорама 1995