Василий Велики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Василий Велики
Sv Vasilije Veliki.jpg
Владика, Изповедник, Велик Археерей, Доктор на Църквата
Роден ок. 329 или 330
Кесария, Римска империя
днес гр. Кайсери, Турция
Починал 1 януари 379
Кесария, Римска империя
днес гр. Кайсери, Турция
Почитан в Древноизточни църкви,
Източноправославна църква,
Римокатолическа църква,
Лутеранска църква,
Англиканска църква
Празник 1 януари (православие)
2 януари (католицизъм)

Василий Велики (на гръцки: Μέγας Βασίλειος, известен също и като Василий Кесарийски (Βασίλειος Καισαρείας), е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов. Един от тримата светители - отци на Църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст. В Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата (от лат. "doctor ecclesiae"). Автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е около 330 г. в Кесария, Кападокия (на територията на днешна Турция). Получава образованието си в Кесария заедно с Григорий Богослов, с когото стават приятели за цял живот. Продължава образованието си в Константинопол, след което прекарва шест години в Атина. След завръщането си от Атина в Кесария, за кратко преподава и се занимава с право.

По-малко от година след завръщането му, животът му се променя коренно, когато чува проповедите на Евстатий от град Сивас (Sebastia, на територията на днешна Армения). Макар последният да основава сектата на македонитите и открито да поддържа арианите, той е един от участниците в Първия Вселенски събор в Никея, и оказва голямо влияние върху Василий.

Василий става християнин и през 357 г. предприема пътуване до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия, където изучава аскетика и монастицизъм. След завръщането си, се установява близо до Нео-Кесария. До 358 г. около него се събира група ученици, заедно с брат му Петър и основават манастир в семейното си имение в Понт. Към тях се присъединяват неговата майка Емелия, сестра му Макрина и няколко други жени.

През 362 г. свети Василий е ръкоположен за дякон, и заедно с Григорий Богослов, прекарва следващите няколко години в борба с арианската ерес. През 370 г. е избран за епископ на родния си град Кесария. Умира през 379 г. от заболяване на черния дроб.

Основните му творби са "За Светия Дух" (On the Holy Spirit), три книги срещу арианеца Евномий, проповеди върху шестте дни на сътворението на света и др. Василий е най-известен с правилата за монашески живот, които създава, съсредоточени върху живота в монашеската общност, литургичните молитви и труда.

Почитан е като светец от Православната, Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църкви.

Литература[редактиране | edit source]

Св.Василий, стенопис в църквата Богородица Перивлепта в Охрид.
  • Порфирий (Попов Г. И.), Жизнь св. Василия Великого, архиеп. Кесарии Каппадокийския. М., 1864.
  • Лебедева Е. А., Св. Василий Великий. (Очерк жизни и трудов его). СПб., 1902. 216 стр.
  • George Bebis. Introduction to the Liturgical Theology of St Basil the Great, Greek Orthodox Theological Review 42 (3-4) [1997], pp. 273–285.
  • Margaret Gertrude Murphy, St. Basil and Monasticism: Catholic University of America Series on Patristic Studies Vol. XXV, New York, AMS Press [1930], ISBN 0-404-04543-X
  • Anthony Meredith, The Cappadocians. Crestwood (NY), St. Vladimir's Seminar Press [1995], ISBN 0-88141-112-4


Външни препратки[редактиране | edit source]