Направо към съдържанието

Григорий Богослов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Григорий Богослов
Икона
Богослов, Доктор на Църквата,
Велик архиерей, Кападокийски Отец,
Вселенски Учител
Роден329 г.
Починал25 януари 389 г. (60 г.)
Назианз, Римска империя
днес Турция
Почитан вЦялото християнство
Главно светилищеПатриаршеската катедрала „Св. Георги“, Истанбул
Празник25 януари
Свети Григорий Богослов в Общомедия
Икона на Св. Григорий Богослов, стенопис от Карийе джамия, Истанбул

Григорий Богослов или Григорий Назиански (на латински: Gregorius Nazianzenus) e християнски светец, нарежда се сред най-заслужилите от отците на църквата, близък съратник на много църковни прелати и Василий Велики.

Григорий е син на епископа на град Назианз, от 362 година е презвитер, от 372 година – епископ на град Сасим. Председателства Втория вселенски събор през 381 година. Автор на „Слова за богословите“, духовни стихове и множество послания. Един от създателите на учението за богочовешката природа на Иисус Христос. Оказва огромно влияние на следващите църковни писатели. Паметта му се почита на 25 януари (7 февруари).

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално той учи у дома с чичо си Свети Амфилохий. По-късно учи в Назианз (където баща му Григорий е епископ), Кападокия, Александрия и Атина. Докато е в Атина, установява близко приятелство със Свети Василий Велики, а също се запознава и с Юлиан, който по-късно става император Юлиан Отстъпник. Докато завършва образованието си, Григорий учи за кратко риторика в Атина.

Служба

[редактиране | редактиране на кода]

През 361 година Григорий се връща в Назианз и е ръкоположен за презвитер (старейшина или свещеник). Той прекарва време в пустинята заедно с Василий в аскетизъм, но по-късно се връща, за да се грижи за християнските общини в Назиан. Василий по-късно го прави епископ на Сасим. През 378 година Антиохийският събор кани Григорий да стане архиепископ на Константинопол, където предишният архиепископ е починал неотдавна. Григорий приема със съгласието на Василий. По същото време има много ариани и аполинарии в града, срещу които скоро свиква Втори Вселенски събор през 381 година. През 379 година, в нощта преди Великден тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлуват в църквата по време на литургия, раняват Григорий и убиват другия епископ.

Богословие и служби

[редактиране | редактиране на кода]

В своята теология Григорий защитава доктрината за Светата Троица, включвайки Иисус Христос и Свети Дух. Той изтъква, че Иисус не престава да е Бог, когато става човек, нито че губи божествената си природа, когато взима човешка природа. Освен това Григорий твърди, че Христос е напълно човек, с човешка душа.

Успение

[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Свети Григорий е погребан в Назиан. Неговите мощи са пренесени в Константинопол през 950 година в църквата на Светите Апостоли. Част от мощите му са взети от кръстоносците по време на Четвърти кръстоносен поход и отнесени в Рим. На 27 ноември 2004 година те са върнати (заедно с мощите на Свети Йоан Златоуст) в Истанбул от папа Йоан Павел II (макар че Ватикана задържа малка част от тях). Тези мощи сега се съхраняват в Патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в квартала „Фенер“.

Мощите на Григорий Богослов се пазят в църквата "Св. Григорий Богослов" в Неа Карвали на 8 км от Кавала, Гърция.

Храмове в България, посветени на Григорий Богослов

[редактиране | редактиране на кода]

В България има няколко храма, посветени на Григорий Богослов[1].

В село Григориево, община Елин Пелин, се намира енорийската черква „Григорий Богослов“[2]. В рамките на Софийска епархия на Българската православна църква има и още един храм, посветен на Григорий Богослов – параклисът в двора на ВУЗФ[3].

В град Търговище има също параклис, посветен на Григорий Богослов. Храмът принадлежи на Варнеската и Великопреславска епархия на БПЦ.

В обезлюденото село Будилци бившата енорийска черква е посветена на Григорий Богослов. Храмът принадлежи на Неврокопска епархия на БПЦ. Черквата не е действаща.

Една от скалните черкви в Карлуково е посветена на Григорий Богослов[4]. Храмът е от XIV век, днес не е действащ.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Дирекция по вероизповеданията. Регистър на храмовете // Министерски съвет. Посетен на 2025-01-24.
  2. ↑ Игнатова, Весела. Празникът на св. Григорий Богослов в софийското село Григорево // Софийска епархия. 2024-01-25. Посетен на 2025-01-24.
  3. ↑ Стенопис – Параклис Св.Григорий Богослов // Блог на Андрей Янев. Посетен на 2025-01-24.
  4. ↑ ЗАПАЗЕНИ СРЕДНОВЕКОВНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ -втора част // Посетен на 2025-01-24.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gregory of Nazianzus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Григорий_Богослов&oldid=12483920“.