Григорий Богослов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Григорий Богослов
Gregory of Nazianzus.jpg
Икона
Богослов, Доктор на Църквата, Велик архиерей, Кападокийски Отец, Вселенски Учител
Роден 329
Починал 25 януари 390
Почитан в Цялото християнство
Главно светилище Патриаршеската катедрала "Св. Георги", Истанбул
Празник 25 януари
Свети Григорий Богослов в Общомедия
Икона на Св. Григорий Богослов, стенопис от Карийе джамия, Истанбул.

Григорий Богослов или Григорий Назиански (на латински: Gregorius Nazianzenus) e християнски светец, един от отците на църквата, сподвижник на Василий Велики.

Григорий е син на епископа на град Назианз, от 362 година е презвитер, от 372 година – епископ на град Сасим. Председателства Втория вселенски събор през 381 година. Автор на „Слова за богословите“, духовни стихове и множество послания. Един от създателите на учението за богочовешката природа на Исус Христос. Оказва огромно влияние на следващите църковни писатели. Паметта му се почита на 25 януари (7 февруари).

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално той учи у дома с чичо си Свети Амфилохий. По-късно учи в Назианз (където баща му Григорий е епископ), Кападокия, Александрия и Атина. Докато е в Атина, установява близко приятелство със Свети Василий Велики, а също се запознава и с Юлиан, който по-късно става император Юлиан Отстъпник. Докато завършва образованието си, Григорий учи за кратко риторика в Атина.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

През 361 година Григорий се връща в Назиан и е ръкоположен за презвитер (старейшина или свещеник). Той прекарва време в пустинята заедно с Василий в аскетизъм, но по-късно се връща, за да се грижи за християнските общини в Назиан. Василий по-късно го прави епископ на Сасим. През 378 година Антиохийският събор кани Григорий да стане архиепископ на Константинопол, където предишният архиепископ е починал неотдавна. Григорий приема със съгласието на Василий. По същото време има много ариани и аполинарии в града, срещу които скоро свиква Втори Вселенски събор през 381 година. През 379 година, в нощта преди Великден тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлуват в църквата по време на литургия, раняват Григорий и убиват другия епископ.

Богословие и служби[редактиране | редактиране на кода]

В своята теология Григорий защитава доктрината за Светата Троица, включвайки Исус Христос и Свети Дух. Той изтъква, че Исус не престава да е Бог, когато става човек, нито пък че губи божествената си природа, когато взима човешка природа. Освен това Григорий твърди, че Христос е напълно човек, с човешка душа.

Успение[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Свети Григорий е погребан в Назиан. Неговите мощи са пренесени в Константинопол през 950 година в църквата на Светите Апостоли. Част от мощите му са взети от кръстоносците по време на Четвърти кръстоносен поход и отнесени в Рим. На 27 ноември 2004 година те са върнати (заедно с мощите на Свети Йоан Златоуст) в Истанбул от папа Йоан Павел II (макар че Ватикана задържа малка част от тях). Тези мощи сега се съхраняват в Патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в квартала „Фенер“.

Мощите на Григорий Богослов се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция – църквата „Свети Георги“.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gregory of Nazianzus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.