Йероним Блажени

Свети Йероним
Роден	около 345 г. Стридон, Далмация
Починал	около 30 септември 420 г. (75 г.) Витлеем, Юдея
Почитан в	Римокатолическа църква; Лутеранска църква; Източноправославна църква; Коптска православна църква
Беатификация	1747 от Бенедикт XIV
Канонизация	1767 от Климент XIII
Главно светилище	Базиликата Санта Мария Маджоре, Рим
Празник	30 септември (католицизъм) ; 15 юни (православие)
Атрибути	лъв, кардиналско облекло, кръст, череп, тръба, кукумявка, книги и материали за писане
Покровителство	археолозите; архивистите; библиотекарите; библиотеките; учениците; студентите; преводачите
	Свети Йероним в Общомедия

Тази статия е за християнския светец. За древногръцкия историк вижте Йероним от Кардия. За картината вижте Свети Йероним (Албрехт Дюрер).

Евсевий Йероним Софроний (на латински: Sophronius Eusebius Hieronymus; * 347 г. в Стридон, Далмация – † 30 септември 420 г., Витлеем) е преводачът на Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 г. и 406 г., известна под името Vulgata. Неговият превод е направен по поръка на папа Дамас I и ревизира стария латински превод на Библията, наречен Vetus Latina. Свети Йероним (на латински Hieronymus) е един от отците на църквата и доктор на католическата църква

В иконографията е изобразяван често като старец с бяла брада, наведен над книгите.

За международен Ден на преводача е приет 30 септември, датата на смъртта на свети Йероним.

Неговите заможни родители го изпращат в Рим при прочутия Елий Донат, при когото учи граматика, реторика и философия. Между съучениците му е и свети Памахий, с когото става приятел за цял живот. По това време той се кръщава. След кратък престой в Трир и Аквилея през 373 г. отива по сухоземен път в Източната империя, в Сирия, където живее като отшелник.

В Антиохия на Оронт учи гръцки и еврейски. През 379 г. става свещеник в Антиохия. След това в Константинопол следва при Григорий Богослов.

От 382 до 384 г. е секретар на папа Дамас I и е съветник на знатни римски жени, между които са св. Марцела и Леа, Фабиола, Павла и дъщеря ѝ девицата Евстохия (Eustochium).

Картина на Николо Антонио Колантонио, показваща как Йероним вади тръна от лъвската лапа.

Полемизира разгорещено по църковни въпроси и често казвал: Parce mihi, Domine, quia Dalmata sum (Прости ми, Господи, защото съм далматин).

Той укротил един лъв, който го придружавал вярно след това. По случай смъртта на покровителя си Дамас той пътува, придружен от Леа и дъщеря ѝ Евстохиум, до Витлеем, където основава четири манастира – три за девици и един за монаси, чието управление поема и където остава до смъртта си.

Освен превода на Библията на латински през 385 г. във Витлеем и на целия Стар завет през 393 г., той е автор на много коментари.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Alfons Fürst: Hieronymus. Askese und Wissenschaft in der Spätantike. Herder, Freiburg 2003, ISBN 3-451-27722-0.
Georg Grützmacher: Hieronymus, eine biographische Studie zur alten Kirchengeschichte. Leipzig 1901 – 1908. Neudruck: 3 Bände in einem Band, Scientia, Aalen 1986, ISBN 3-511-04259-3.
Stefan Rebenich: Jerome. Routledge, London u.a. 2002.