Антиохия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Статуята на богинята Тихе (Фортуна) - покровителката на Антиохия, Ватикански музей

Антиохия на Оронт или само Антиохия (на гръцки: Ἀντιόχεια ἡ ἐπὶ Ὀρόντου; Ἀντιόχεια ἡ ἐπὶ Δάφνῃ; Ἀντιόχεια ἡ Μεγάλη; на турски: Antakya; на сирийски: ܐܢܛܝܘܟܝܐ; на иврит: אנטיוכיה; на грузински: ანტიოქია; на арменски: Անտիոք; на латински: Antiochia ad Orontem; на арабски: انطاکیه) е сред най-големите и значими антични градове, разположен в Древна Сирия.

В продължение на близо 7 века – от средата на 2 век пр.н.е. до към началото на 6 век, е основен древногръцки и римски форпост, както и търговско предмостие към Азия. Руините на града се намират край днешния гр. Антакия, в област Хатай, най-южната част на Централна Турция.

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Основана е на 30 май 300 г. пр.н.е. на мястото на разрушената Антигония (в близост до бреговете на Средиземно море) от видния диадох и сирийски цар Селевк I Никатор (в чест на победата му в битката при Ипсос). Селевк I Никатор основава повече от 10 града с името Антиохия, с което искал да увековечи името на баща си Антиох.

Най-известната и столична Антиохия обаче е Сирийската, за разлика от другите с това име, и по-специално от Антиохия Писидийска във Фригия. Сирийската Антиохия се наричала Антиохия Епидафна, понеже била в близост до храма на Аполон на хълма Дафна. Античният град често бил означаван и като Антиохия на Оронт, по името на реката, на чийто бряг се намирала (на 10 версти или 20 мили преди вливането ѝ в Средиземно море).

Историческо развитие и значение[редактиране | редактиране на кода]

Антиохия изобразена от Абрахам Ортелий

Селевкидският град[редактиране | редактиране на кода]

Антиохия се превръща в център на елинизма в Азия. Поради стратегическото си местоположение на пътя между Средиземноморието и Месопотамия и оттам с Персия и Индия, Антиохия се издига в пръв и най-значимия елинистичен, а в последствие и римско-византийски град в Азия. Своеобразен европейски форпост към огромния и най-голям континент, Антиохия в продължение на близо седем века е сред няколкото антични културни и столични центъра, редом с Древна Атина, Александрия на Птолемеите, Древен Рим, Картаген и Константинопол.

Сирийските селевкидски царе и римските императори Веспасиан и Тит много тачели Антиохия, а градът се славел навред с великолепната си архитектура и разкошния екстериорен блясък на постройките си, като от изток на запад, в продължение на 15 км, бил пресичан от алея, украсена с два реда колони, представляващи покрит ход от двете страни на открит каменен път. Античният град имал четири квартала оградени от защитна стена, като последният бил издигнат по времето на Антиох IV Епифан (наречен в негова чест Епифания, а самият владетел получил прозвището „втори основател на Антиохия“). Населението на града още от основаването му било смесено като преди всичко се откроявало елинистичното влияние. В Антиохия имало и евреи, а градският живот се славел навред с богатството и колорита си от всякакви люде на древните науки и изкуства - учени, философи, поети, ритори и просто гадатели, щедро предлагащи своите услуги на всеки (типична картина за времето на Исус). Античната елинистична езическа култура процъфтявала в Антиохия, като елинистичната азиатска столица се славела и със своята похотливост, порочност и извратеност. Древните Самария, Юдея, финикийското крайбрежие и Киликия (разположени в близост до града), т.е. земите на Ханаан (което ще рече страна на пурпура, т.е. Финикия) се управлявали и администрирали от Селевкидската столица. Юдея в годините около 200 г. пр.н.е., т.е. непосредствено след битката при Зама, от Птолемеите преминала под властта и юрисдикцията на Селевкидите.

Римският град[редактиране | редактиране на кода]

Римски път в близост до Антиохия

От 64 г. пр.н.е. Антиохия е под римска власт и юрисдикция. По това време и Светите земи, с изключение на периода на управление на Хасмонеите и Иродиадите, също са поставени под юрисдикцията на сирийския римски прокуратор по наследена древна традиция, което ще рече, че Светите земи се администрирали и управлявали именно от Антиохия. В Антиохия установяват своята азиатска военна база римляните (Comes Orientis). По времето на Октавиан Август, Римска Сирия със столица Антиохия получава статут на имперска провинция, а под командването на наместника (legatus Augusti) са всички римски легиони в Леванта, вкл. Юдея.[източник? (Поискан преди 42 дни)]

По-рано Ханибал се установява в изгнание именно в Антиохия, признавайки своята клетва пред Антиох III Велики. За кратко време преди налагането на римската власт в района, Антиохия влиза в състава на Армения, като градът е поставен под римско управление и юрисдикция от Помпей Велики през 64 г. пр.н.е. По времето на първия триумвират Помпей, а сетне и Комод резидирали в града в бившия дворец на Селевкидите.[източник? (Поискан преди 42 дни)]

Градът по времето на Свети Павел (Саул) достигнал близо милион жители, с което се съпоставял само с Рим (за сравнение пунически Картаген с предградията в периода на най-големия си разцвет имал около 700 хил. жители, а Константинопол достигнал милион преди юстиниановата чума).[източник? (Поискан преди 42 дни)]

Първият християнски център[редактиране | редактиране на кода]

След първия християнски Йерусалимски събор именно в космополитната Антиохия се установяват апостолите Варнава и Павел да утвърждават новата вяра, където

поучаваха доста народ, и учениците в Антиохия бидоха наречени християни

(Деяния 11:20-26).

Средновековният град[редактиране | редактиране на кода]

Крепостните стени на кръстоносна Антиохия

Съвременният град[редактиране | редактиране на кода]

Измисленият флаг на държавата Хатай във филма на Спилбърг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]