Игнатий Богоносец
| Игнатий Богоносец | |
|---|---|
 Игнатий Богоносец | |
| Роден | около 35 г. |
| Починал | 108 г. |
| Почитан в | Източноправославния и католическия свят, както и в нехалкедонските църкви |
| Празник | 20 декември в Православната църква 1 февруари, 17 октомври в Римокатолическата църква |
| Игнатий Богоносец в Общомедия | |
Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1 – 5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа „в плът“.[1] Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който „има (носи) Христос в сърцето си“ (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от Бога (ϑεόϕορος).
За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е „мъж апостолски във всичко“, който „грижливо управлява Църквата в Антиохия“ – особено през време на гонението при император Домициан (81 – 96).[2] Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение – по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.[3]
Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазения разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски[4], св. Ириней Лионски [5] и Ориген [6]. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма „Свети Климент“ в Рим.
Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото – до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес.[7] Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Похвала на свещеномъченик Игнатий, 4 – PG, 48, 747 – 756.
- ↑ Martyrium Ignatii – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.
- ↑ Църковна история, VI, 8.
- ↑ Послание до филипяни, IX, 1 – 2.
- ↑ Против ересите, V, 28, 4.
- ↑ Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука
- ↑ Църковна история, III, 36, 4 – 6, 10.
- ↑ Светоотеческо наследство. Изборник. С., 2001, с. 5 – 57.
 
|
Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Игнатий Богоносец от сайта Енциклопедия „Двери“ към 22 декември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Борис Маринов, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |