Евсевий Кесарийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евсевий Кесарийски
византийски историк

Роден
около 265 г.
Починал
май 339 г. (74 г.)
Кесария

Религия Православие
Научна дейност
Област история, богословие
Известен с „Църковна история“
Евсевий Кесарийски в Общомедия

Евсевий Кесарийски (лат. Eusebius Pamphili, гр. Εὐσέβιος τῆς Καισαρείας) е раннохристиянски епископ и историк, наричан баща на църковната история.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кесария, тогава римска провинция Сирия Палестина, между 260 и 264 година. Получава образование в Йерусалим и Антиохия. Изучава Платон, Филон и Ориген. В Кесария става ученик в библейското училище на презвитер свети Памфил (затова понякога е наричан и Евсевий Памфил или Памфилов). Самият Памфил е преследван от римляните и умира с мъченическа смърт през 310 г. След смъртта му Евсевий се оттегля в Тир и по-късно, когато християнските гонения са в разгара си, се скита из Палестина, Сирия, Финикия и отива в Египет[1]. Плод на това странстване е История на палестинските мъченици.

След Сердикийския и Миланския едикти гоненията срещу християните са прекратени и той е избран през 313 г. за епископ на Кесария. Около 318 г. се разгарят спорове около възгледите на свещеника от Александрия Арий, който е прогонен от Александрия и намира убежище в Кесария. Макар че самият Арий твърди, че намира в него поддръжник, Евсевий има своите резерви. Въпреки това на свикания синод в Антиохия през януари 325, Евсевий, заедно с още двама свещеници, са временно отлъчени заради поддръжка на арианството. Когато Константин Велики свиква по-късно през годината Никейския събор, Евсевий се покайва и е оправдан с изричното одобрение на императора[1].

Той става доверено лице на императора и остава такъв до смъртта му, като пише панегирика Животът на Константин Велики. Евсевий води кореспонденция с императора и пише речи по повод 20-годишнината и 30-годишнината от неговото управление.

Евсевий умира през 339/340 г., две години след смъртта на самия Константин.

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Религиозно-богословските му възгледи се оценяват различно, но най-често се определят като ариански. Предложеният от него символ на вярата на Никейския събор през 325 г. не е приет, но и след събора Евсевий продължава да защитава Арий и да осъжда св. Атанасий Александрийски.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Неговото най-важно съчинение „Църковна история“ е пълно описание и хронология на ранното християнство, от неговото създаване до 324 г. При нейното написване Евсевий използва не само всички големи църковни библиотеки по това време, но и на редица държавни архиви. „Църковна история“ и до днес е основен източник за ранните години на християнството.

  • Църковна история (на старогръцки: Ἐκκλησιαστικὴ ἱστορία; на латински: Historia Ecclesiastica или Historia Ecclesiae)
  • История на палестинските мъченици
  • Животът на Константин Велики[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Eusebius of Caesarea | Biography, Writings, & History. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 19 ноември 2019. (на английски)
  2. Евсевий Кесарийски (Евсевий Памфил). // Посетен на 21 май 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]