Евсевий Кесарийски
| Евсевий Кесарийски | |
|---|---|
| раннохристиянски епископ и историк | |
 | |
| Роден |
около 265 г.
|
| Починал |
Кесария |
| Религия | православие |
| Научна дейност | |
| Област | история, богословие |
| Известен с | „Църковна история“ |
| Евсевий Кесарийски в Общомедия | |
Евсевий Кесарийски (лат. Eusebius Pamphili, гр. Εὐσέβιος τῆς Καισαρείας) е раннохристиянски епископ и историк, наричан баща на църковната история.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Кесария (Цезареа Маритима), в римската провинция Сирия Палестина, между 260 и 264 година. Получава образование в Йерусалим и Антиохия. Изучава Платон, Филон Александрийски и Ориген. В Кесария става ученик в библейското училище на презвитер свети Памфил (затова понякога го наричат и Евсевий Памфил, Памфиловият възпитаник). Памфил става жертва на гоненията, предпириети срещу християните отначало от Диоклециан и Максимиан през 305 г. и продължени от различни дейци на тетрархията до 324 г. След смъртта на учителя си, приблизително от 310 г. нататък Евсевий многократно се мести и скита из Ориента - в Тир, Палестина, Сирия, Финикия, Египет.[1]. Плод на това странстване е неговият литературен труд История на палестинските мъченици. С отслабването и последвалото прекратяване на гоненията в резултат на Сердикийския и Миланския едикти става възможно Евсевий да се установи и той е избран през 313 г. за епископ на Кесария. Около 318 г. се разгарят спорове около възгледите на свещеника от Александрия Арий, който прогонен оттам намира убежище в Кесария. Макар че самият Арий твърди, че намира в него поддръжник, Евсевий има резерви по отношение на неговото учение. Въпреки това на свикания в Антиохия синод през януари 325, Евсевий, заедно с още двама свещеници, са временно отлъчени заради поддръжка на арианството. На свикания по-късно същата година от Константин Велики Никейски събор Евсевий предлага свой проект за символ на вярата, който е отхвърлен, а когато арианството е обявено за ерес, той се покайва за съпричасността си към него и е оправдан с изричното одобрение на императора[1]. Подписва Никейския символ на вярата и по-късно работи за популяризирането му. Все пак и след събора Евсевий продължава да застъпва ариански или близки до арианските възгледи и е сред противниците на Атанасий Александрийски. Той става доверено лице на Константин, с когото води кореспонденция, и остава такъв до смъртта му (337 г.), по повод на която пише панегирика Животът на Константин Велики. Известен е и като автор на речи по повод 20-годишнината и 30-годишнината от неговото управление (съответно 326 и 327 г.).
Съчинения[редактиране | редактиране на кода]
Неговото най-важно съчинение „Църковна история“ е пълно описание и хронология на ранното християнство, от неговото създаване до 324 г. При написването й Евсевий използва не само съхраняваното по въпроса в големите библиотеки от това време, но и документи от редица държавни архиви. „Църковна история“ и до днес е основен източник за ранните години на християнството.
- Църковна история (на старогръцки: Ἐκκλησιαστικὴ ἱστορία; на латински: Historia Ecclesiastica или Historia Ecclesiae)
- История на палестинските мъченици
- Животът на Константин Велики[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Eusebius of Caesarea | Biography, Writings, & History. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 19 ноември 2019. (на английски)
- ↑ Евсевий Кесарийски (Евсевий Памфил). // Посетен на 21 май 2018.
Тази статия, свързана с религия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Chronik I
- Märtyrer in Palästina (De martyribus palaestinae)
- Kirchengeschichte (Historia Ecclesiastica)
- Leben Konstantins (Vita Constantini)
- Kaspar Hedio, Chronica, Das ist warhafftige Beschreibunge Aller alten Christlichen Kirchen. Franckfurt am Mayn: Joh. Oporinus & Joh. Herwangen/Peter Schmidt, 1572. Online, Universitäts – und Landesbibliothek Düsseldorf