Първи вселенски събор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето


Константин Велики с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата

Първият вселенски събор е съвет на християнските епискипи, проведен в град Никея (днес Изник) през 325 г. Свикан е от император Константин I с цел да се спрат разногласията в църквата, предизвикани от арианството. Съборът осъжда учението на александрийския презвитер Арий като ерес и приема т.нар. Символ на вярата. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Числото на явилите се епископи се определя не еднакво: според Евсевий те са повече от 250, според Евстаий – около 270, според думите на Константин Велики – 300 и повече от 300, а Атанасий Велики на различни места в свойте съчинения ги определя различно – ту 300, ту 318. Последното число станало общоприето, така Никейският събор често пъти е наричан просто събор на 318-те отци. Числото на епископите в различните заседания е различно и това е послужило като причина за разноречието в показанията на историците.

Епископи в римската държава са от гръцки или от латински произход. Датата която се опитват да приемат и съгласуват – 20 май (според Болотов – 22 май) е официалното начало на съборните заседания. Времето от 20(22) май до 14 юни преминало в предварителни съвещания. През това време в тях могат да вземат участие лица, които не са епископи.В центъра на тези събор е съставлявало учението на Арий за личността на Исус Христос. През времето на тези съвещания ясно се определя кой е с Арий и кой е против него. Константин Велики пристига на 14 юни, а на 19 юни е съставен символът на събора. От 19 юни да 25 август събора се занимава с въпроси относно устройството на църковният живот. Края на събора е 25 август.

Арий е бил повлиян от гностицизма и смятал, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство (монада). От това следвало, че Синът е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречало на учението за Св. Троица (Божието триединство). Въпреки, че партията на полуарианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата, също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (Homousios) на Отец – т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.

Твърде спорен е въпроса кой е председател на събора. Вероятно ще трябва да си го представим така: председателството пренадлежи на главните епископи – митополитите, но за вървежа на препирните следи императорът и той сам ги ръководи. Благодарение на умелото ръководство на Константин Велики такъв сложен въпрос, какъвто е въпросът за личността на Исус Христос, е решен за няколко дена.

Символ и цели[редактиране | редактиране на кода]

Първият Съвет на Никея е свикан от император Константин Велики по препоръка на синод през 325 г. Този синод е обвинен в разследване на неприятностите, предизвикани от арианските спорове. За повечето епископи, учението на Арий е опасно. През лятото на 325 г. епископите на всички провинции са призовани в Никея, място, което е достъпно за много делегати, особено за тези от Мала Азия.Грузия, Армения, Сирия, Палестина, Египет, Гърция и Тракия .

Дневен ред[редактиране | редактиране на кода]

Дневният ред на синода включва:

  1. Въпрос по отношение на връзката между Бога Отца и Сина (не само както Исус, но и в природата му преди създаването на света.
  2. Датата на празника Пасха/ Великден – На този събор, освен това се взима решение Великден да се празнува отделно от Пасха на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.
  3. Различни въпроси на църковната дисциплина, което довежда до двадесет канона
  • Организационна структура на Църквата: фокусирана върху реда на епископството.
  • Стандарти за достойнство за духовенството: въпроси на ръководството по отношение на предисторията за духовенството.
  • Примиряване с изгубените: установяване на норми за обществено покаяние .
  • Обратно приемане в църквата на еретици: включително въпроса за това кога трябва да се наложи повторно покръстване.
  • Литургийна практика: включително мястото на дяконите и практиката на молитва по време на литургия.

Ефекти на съвета[редактиране | редактиране на кода]

Дългосрочните последици от Съвета на Никея са значителни. За първи път, представителите на много от владиците на Църквата са повикани. Също императорът изиграва роля, като призовава епископите под негова власт и използва властта на държавата, за да даде заповеди на съвета.В краткосрочен план обаче Съветът не решава напълно проблемите, за които свикан, за да обсъди. Периода на конфликти и катаклизми продължава известно време. Константин е заменен от двама ариански императори в Източната империя.

Езическите сили в империята искат да се запазят и да възстановят езичеството в седалището на императора. Арианците скоро след това възстановат почти всичките си права, които губят, и следователно арианството продължава да се разпространява и да бъде предмет на дебат в Църквата през останалата част на IV век. Почти веднага, арианският епископ и братовчед на Константин I, използва своето влияние в двора, за да може да овладее благоволението на Константин от никейските епископи към Арианите.

Константин умира след като най-накрая получава кръщение от ариански, и „с преминаването му на първия кръг в битката след края на съвета на Никея“.

Често в системата на църковното управление, и дори в системата на самия събор, императорите имат силно влияние като не само са участват, но и понякога са председатели на самите събори.

Роля на Константин[редактиране | редактиране на кода]

Християнството е незаконно в империята, но император Константин се съгласява през 313 г. с това, което става известно като Милански едикт. Никейското християнство така и не става държавна религия на Римската империя до 380 г. Междувременно езичеството остава законно и присъства в обществените дела. Сеченето на Константиновите монети и други официални мотиви, до Съвета на Никея, са връзката с езическия култ към Бога на слънцето. Първоначално Константин насърчава изграждането на нови храмове и толерира традиционните жертвоприношения. По-късно в царуването си той заповядва ограбването и разрушаването на римските храмове. Ролята на Константин по отношение на Никея е на върховен граждански лидер и авторитет в империята. Като император, отговорността за поддържането на гражданския ред е негова и той иска църквата да бъде в спокойствие. Когато за първи път е уведомен за безредиците в Александрия поради арианските спорове, той е силно обезпокоен за възникването на проблема и допускането му да стане публичен. Съзнавайки също така многообразието на мнения относно празнуването на Великден и надеждата да разреши и двата въпроса, той изпраща почетен епископ да сформира местен църковен съвет и да помири тези, които били разделени. Когато тази мисия се проваля, той се обръща към призоваването на синод в Никея, приканвайки най-видните мъже от църквите във всяка страна.

След закриването на събора Константин I отпразнува своята 20-годишнина от царуването си. След като свършването обяда, на който са поканени отците от събора, Константин I произнася реч, в която казва:

Вие сте епископи на вътрешните работи на Църквата, а аз съм поставеният от Бога епископ на външните работи.

С това видимо е иска да мотивира своето участие в работата на събора и задоволството си от решението на въпросите.

Съборът фиксира първенството на епископите на петте най-големи църковни центрове: Рим, Константинопол (дн. Истанбул) Александрия, Антиохия и Йерусалим.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

История на християнската църква на Михаил Постов[източник? (Поискан преди 6 дни)] Въведение в християнството на Тотю Коев и Георги Бакалов[източник? (Поискан преди 6 дни)] https://en.wkipedia.org/wiki/First_Council_of_Nicaea[източник? (Поискан преди 5 дни)]