Арианство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Поява и разпространение на арианството[редактиране | редактиране на кода]

Арианството е антитринитарен (противоречащ на идеята за триединството) възглед, поддържан от последователите на Арий, религиозен мислител от края на III и началото на IV век, който е фактическият му създател, в първоначалния му вид, разпространяван първо в Александрия и други градове, в които пребивавал, а после - и в Константинопол и някои части на Европа и Азия. Впоследствие придобива и допълнително разпространение в Северна Африка. Разбиранията на арианите, които отричат, че Иисус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-нисше от Отца се разпространяват бързо сред християните и за известно време стават най-популярните. На Първият никейски събор (325) след много спорове се осъжда арианството и то е обявено за ерес. Въпреки това пренията между старата групировка на арианите и новооформилата се на православните християни продължават, а арианите, които все така са многобройни сред християнските жители на Константинопол (които от своя страна са само около 1/10 от цялото му население, ползващо се със значителна религиозна свобода, в изпълнение на Миланския едикт на Константин I Велики за равенство на религиите в империята, с който по същество християнството от забранена и преследвана религия се превръща в позволена и покровителствана) се ползват с огромно влияние и дори един от водачите на умереното им крило Евсевий Никомидийски става епископ на града (след като за известно време е в заточение заради принадлежността си към арианите) и приблизително по същото време официално кръщава самия император. Също от него възприема арианските възгледи и готския проповедник Вулфила, наричан и Улфила, който прави собствен превод на Библията, познат като Готска Библия и покръства голяма част от вестготите. По-късно и редица други германски племена приемат арианството, а не православното християнско учение и чрез тях арианските възгледи в продължение на няколко века придобиват широка известност и понякога господстващо положение, в много части на Европа, Азия и Африка, сред германските и други племана, включително и защото голяма част, често повече от половината, от войските на империята са съставени от варварски федерати и наемници. Впоследствие сродни на тях ереси, като несторианството се разпространяват по сходен начин. В столицата на империята арианството също запазва задълго значително присъствие, излъчва някои от управниците на страната и става почва за зараждането на ред други ереси. След смъртта на император Юлиан Апостат, който се застъпва за равенство между арианите, - които към този момент като цяло имат надмощие над всички други фракции, донякъде благододарение на предходника му Констанций II, който също е ариан - и православните (и всички други религии и философски възгледи в империята, но давайки им превес въобще над християнските, тъй като той самия, макар и възпитаван в християнската религия, включително и от Евсевий Никомидийски, но главно - от православни свещеници, е привърженик на езичеството, неоплатонизма и на митраитската религия, откъдето и идва прозвището му значещо "отстъпник"), арианството губи основата на своето съществуване с идването на власт на твърдо подкрепящия и налагащия православието византийски император Теодосий I. Постепенно повечето общностите на арианите, както и на други еретически групи са избити и претопени в хода на различни войни, като водените от Юстиниан I (VI век) за обединението на империята. Също така голяма част от арианите възприема, включително доброволно, православието, понякога под въздействие на примера на владетелите си, като испанските вестготи, чийто крал Рекаред I се обявава за православен през 589 г. на третия Толедски събор.

Възгледи на арианите[редактиране | редактиране на кода]

Основните положения в учението, защитавано от Арий, са следните:

  1. Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
  2. Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
  3. Световете („вековете“) са били създадени чрез Него, така че Той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да Го сътвори, Синът не е съществувал.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]