Ерес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ерес е название, с което християнската църква характеризира религиозните учения, отклоняващи се от официалната догма.

В историческото си значение думата haieresis (от старогръцки) се е употребявала, за да означи характерно философско течение, като аристотелизма или платонизма, и е съответствало до голяма степен на раннохристиянската представа за секта, лишена от съвременните отрицателни конотации, тежащи на тази дефиниция. В този смисъл я употребява и Йосиф Флавий.

Много ереси, водещи началото си от специфични разногласия относно общоприетата в дадения исторически момент официална доктрина, водена нерядко от съответни политически и материални интереси, са прераствали в обществени движения, опълчващи се срещу църковната и държавническа власт и социалните им структури. В тези случаи еретиците са били подлагани на безпощадно преследване под претекста на запазване единството на църквата и предотвратяване на поредната схизма.

За борба с ересите са били свиквани много църковни събори, на които те са осъждани, а през 13 век Римокатолическата църква създава Инквизицията.