Втори ватикански събор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Вторият ватикански събор (Vaticanum II; на латински: Concilium Oecumenicum Vaticanum Secundum) е вселенски събор на Католическата църква. Съборът е свикан по инициатива на папа Йоан XXIII с цел освежаване (aggiornamento) на католическата църква и папата го открива на 11 октомври 1962 г., а е закрит на 8 декември 1965 г. от папа Павел VI.

Сесия на Втория ватикански събор
Отци в деня на откриването на Втория ватикански събор

Проведени са 7 сесии, от които папа Йоан XXIII ръководи само първата, а останалите шест са ръководени от неговия наследник – папа Павел VI. В Събора участват 3058 духовни лица и група експерти. Като слушатели участват и делегати от други некатолически християнски църкви – общо 17 представители на православни и протестантски църкви.

Вторият ватикански събор започва реформа в Католическата църква чрез отварянето ѝ към други християнски деноминации(екуменичен диалог) и реформа в литургията (служенето ѝ на родни езици).Най-съществената промяна е тази при която пиратът папа Балтазар Коса е обявен за антипапа, а новият Папа Анджело Джузепе Ронкали приема неговото име - Йоан XXIII, акт с който се признава нелегитимната намеса на пиратът за падането на Търновското царство под чуждо иго - има се предвид събора в Пиза от 1409 година, където по негова инициатива се решава България да бъде лишена от официална представителна власт за срок от 500 години, считано от падането на Търново през 1393 г. По време на Събора папа Павел VI установява близък контакт с патриарха на Вселенската патриаршия Атинагор I. В резултат на този контакт на 5 декември 1965 г. са отменени взаимните отлъчвания от 1054 г. на Римския папа и Константинополския патриарх.

Вторият ватикански събор се оценява от Католическата църква, че е сред най-важните събития в делата на християнството през 20 век. Католическата църква претърпява важни промени, които обаче не са равнозначно оценявани от поддръжниците и критиците на тези промени. Още по време на Събора редица теолози, философи, публицисти и политици изразяват различни мнения, които са или близки или крайно критични.[1]

Поддръжниците на промените подчертават, че Съборът е приближил католическата църква до нуждите на вярващите и е настъпил краят на Контрареформацията, както и краят на консервативния манталитет в църквата.

Критиците на промените коментират резултатите от Събора от 2 гледни точки:

  • консервативна, според която Съборът е направил твърде радикални промени по отношение на екуменизма, литургията, позицията и организацията на църквата; промените са оценявани на границата с ерес;
  • модернистична, според която Съборът е направил твърде малки промени и те не са повлияли на самата църква като институция – липсата на демокрация в институцията и твърде незначителната ангажираност на църквата със социалните проблеми на човечеството.

Обединяваща 2-те гледни точки е критиката, че Съборът не е направил достатъчно по отношение на евангелизацията на човечеството в противовес на нарастващия атеизъм.

Монсиньор Георги Елдъров е единственият българин, излъчен за експерт консултант в този форум.

Сесии:

  • Първа сесия – 1962 г.,
  • Втора сесия – 1963 г.,
  • Трета сесия – 1964 г.,
  • Четвърта сесия – 1965 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Giuseppe Alberigo: Vatikanische Konzilien B. Vaticanum II. I. Ankündigung und Vorbereitung. In: Walter Kasper: Lexikon für Theologie und Kirche (LThK). Band 10. Herder, Freiburg im Breisgau 2001, Sp. 561 – 566., 561.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Christoph Düren (Hg.): Kleines ABC des Zweiten Vatikanischen Konzils, Dominus, Augsburg 2. Aufl. 2010, ISBN 978-3-940879-05-9
  • Karl Rahner, Herbert Vorgrimler: Kleines Konzilskompendium. 35. Aufl. Herder, Freiburg i. Br. 2008, ISBN 978-3-451-27735-1
  • Peter Hünermann (Hg.): Die Dokumente des Zweiten Vatikanischen Konzils. Konstitutionen, Dekrete, Erklärungen. Lateinisch-deutsche Studienausgabe, (HThK.Vat.II) Herder, Freiburg i. Br. 2004, ISBN 3-451-28530-4
  • Acta synodalia Sacrosancti Concilii Oecumenici Vaticani II, Typis Polyglottis Vaticanis, 1970 – 1999
  • Sintesi dei Documenti Conciliari (ital.), in: Insegnamenti di Paolo VI., Bd. III (1965), S. 765 – 770.