Георги Елдъров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Елдъров
професор
Роден
Починал
11 юли 2011 г. (85 г.)

Религия католицизъм
Научна дейност
Област Религия

Георги Елдъров е виден български католически духовник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Петков Елдъров е роден през 1926 г. в тогавашното ямболско село Топузларе (днес село Зорница в Бургаска област)[1] в семейство, родствено на цариградския униатски архиепископ Михаил Миров. Продължава основното си образование в пловдивското село Секирово, където една от лелите му – Радка Елдърова – е била учителка. През 1936 г. в католическия седмичник „Истина“ е публикувана негова статия за ОУ „Петър Парчевич“ в село Секирово.[2]

На 12-годишна възраст заминава да учи в малката семинария на манастира „Сакро-Конвенто“ в италианския град Асизи. Заедно с другите семинаристи от България активно изучава български език и история при отците Венко Плачков, Петър Сарийски – следващи Папския източен институт в Рим, и Йосиф Гагов. През лятото на 1940 и 1941 г. Купен Михайлов, семинарист от висшата духовна семинария „Русикум“ в Рим, организира курс по български. С негова помощ Георги успява да публикува една дописка в „Братски връзки“, органа на българските семинаристи следващи в Италия за приключение при изкачването на планина Субазио около Коледа на 1940 г., за това как са се загубили в мъглата и как по-чудо слънчев лъч им показал правилната посока.[2] През 1947 г. завършва Класическия лицей на Философско-теологическия колеж на манастира в Асизи.

След това от 1947 до 1952 г. изучава теология в Папския богословски факултет по теология „Сан Бонавентура“ в Рим. Прави няколко специализации в сферата на богословието и се подготвя задълбочено в изучаването на източния църковен обред в Папския колеж „Русикум“, по който практикува католическата униатска църква в България – завършва магистратура по теология, доктор по теология през 1954 г. и доктор по източно църковни науки през 1957 г.[3]

Дългогодишен преподавател е в няколко италиански и европейски университета, чел е лекции в САЩ. Ръководи българската секция на Радио Ватикана повече от 20 години (1966 – 1991).

По време на Втория Ватикански събор (1960 до 1965 г.) – най-важният за съвременната история на католическата църква, монсиньор Елдъров е единственият българин, излъчен за експерт консултант във високия форум. На 19 юни 1966 г. в църквата „Сан Клементе“ при гроба на Свети Константин Кирил – Философ той е въздигнат в архимандритски сан по източен обред от Украинската източна църква. В продължение на 27 години е визитатор на Светия Престол за българите католици в чужбина.

От 1974 г. Елдъров е издател на емигрантското сп. „Вяра и просвета“.[4] За пръв и последен път в годините на тоталитарния режим посещава България през ноември 1976 г. с дипломатически имунитет в състава на ватиканска делегация водена от кардинал Агостино Казароли.[5]

През 1981 г. създава в Рим Българския католически книжовен архив „Абагар“, наречен така по името на първата печатна книга на български език, издадена от католическия епископ Филип Станиславов в Рим през 1651 година. Сега в него се съхраняват 20 отдела ценна книжнина – редки библиографски издания на български език и лични фондове на заслужили българи, живели извън България, но тясно свързани с нейната история и култура.

Издател е на католическия вестник „Абагар“. Монсиньор проф. Георги Елдъров е първият шарже д'афер на Ватикана в София през 1991 г. веднага след възстановяване на дипломатическите ни отношения със Светия Престол.[4] След 1993 г. проф. Елдъров сътрудничи на Държавната агенция за българите в чужбина.[6]

Архимандрит проф. Георги Елдъров почина на 11 юли 2011 г. В София.[7]

Специалистът по българска църковна история – българският историк проф. Светозар Елдъров – е негов племенник.[4].

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Георги Елдъров работи като преподавател в областта на догматиката, историята и екуменизма в Рим, САЩ, Германия, Англия и на други места. [3]

  • Професор по Мисиология в Папския богословски факултет „Сан Бонавентура“ в Рим от март 1955 г. От 1966 г. е редовен професор по Източна теология.
  • Гост-професор в Католическия университет на Америка, Вашингтон, през лятото на 1968 и 1969 г.
  • Гост-професор на Теологичния семинар в Кенселер, Ню Йорк, есента на 1969 г.
  • Професор по теология в института „Еклезия Матер“ на Лутеранския университет от 3 октомври 1969.
  • Гост-професор в института по Мариология на Теологичното училище „Марианум“ в Рим, 1970/1971 г.
  • Професор по екуменизъм във францисканския Теологически институт в Асизи от октомври 1970 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Елдъров, Г. „Отчето: От. Йосиф Гагов 1915 – 1967“, Munchen UNI-Druck, 1977.
  • „Франциск Асизки. Житие по източниците му.“, изд. „Графимакс“, София, 2003 г.
  • „SURSUM CORDA" – „Горе сърцата“ (от латински). Издание на фондация „Абагар-2005“, Кибея, София, 2012 г. ISBN 978-954-92970-1-0
  • ABAGAR1-personal – Блог на Елдъров, 2007 – 2011[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]