Георги Елдъров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Елдъров
професор
Роден
Починал
11 юли 2011 г. (85 г.)
Научна дейност
Област Религия

Георги Елдъров е виден български католически духовник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Георги Елдъров е роден в ямболското село Топузларе през 1926 г. [1] в семейство, родствено на цариградския архиепископ Михаил Миров, последния глава на българските католици от източен обред (униати) в Македония и Одринска Тракия. Началното си образование звършва в родното си място. Продължава основното си образование в пловдивското село Секирово, където една от лелите му - Радка Елдърова - е била учителка. През 1936 г. в католическия седмичник „Истина” е публикувана негова статия за ОУ „Петър Парчевич” в село Секирово.[2]

На 12-годишна възраст заминава да учи в малката семинария на манастира „Сакро-Конвенто” в италианския град Асизи. Заедно с другите семинаристи от България активно изучава български език и история при отците Венко Плачков, Петър Сарийски - следващи Папския източен институт в Рим, и Йосиф Гагов. През лятото на 1940 и 1941 г. Купен Михайлов, семинарист от висшата духовна семинария „Русикум” в Рим, организира курс по български. С негова помощ Георги успява да публикува една дописка в „Братски връзки”, органа на българските семинаристи следващи в Италия за приключение при изкачването на планина Субазио около Коледа на 1940 г., за това как са се загубили в мъглата и как по-чудо слънчев лъч им показал правилната посока.[2] През 1947 г. завършва Класическия лицей на Философско-теологическия колеж на манастира в Асизи. След това от 1947 до 1952 г. изучава теология в Папския богословски факултет по теология „Сан Бонавентура” в Рим. Прави няколко специализации в сферата на богословието и се подготвя задълбочено в изучаването на източния църковен обряд в Папския колеж „Русикум“, по който практикува католическата униатска църква в България - завършва магистратура по теология, доктор по теология през 1954 г. и доктор по източно църковни науки през 1957 г.[3]

Дългогодишен преподавател е в няколко италиански и европейски университета, чел е лекции в САЩ. Ръководи българската секция на Радио Ватикана повече от 20 години (1966 – 1991).

По време на Втория Ватикански събор (1960 до 1965 г.) – най-важният за съвременната история на католическата църква, монсиньор Елдъров е единственият българин, излъчен за експерт консултант във високия форум. На 19 юни 1966 г. в църквата „Сан Клементе“ при гроба на Свети Константин Кирил – Философ той е въздигнат в архимандритски сан по източен обряд. В продължение на 27 години е визитатор на Светия Престол за българите католици в чужбина.

От 1974 г. Елдъров е издател на емигрантското сп. „Вяра и просвета“.[4] За пръв и последен път в годините на тоталитарния режим посещава България през ноември 1976 г. с дипломатически имунитет в състава на ватиканска делегация водена от кардинал Агостино Казароли.[5]

През 1981 г. създава в Рим Българския католически книжовен архив „Абагар“, наречен така по името на първата печатна книга на български език, издадена от католическия епископ Филип Станиславов в Рим през 1651 година. Сега в него се съхраняват 20 отдела ценна книжнина – редки библиографски издания на български език и лични фондове на заслужили българи, живели извън България, но тясно свързани с нейната история и култура.

Издател е на католическия вестник „Абагар“. Монсиньор проф. Георги Елдъров е първият шарже д'афер на Ватикана в София през 1991 г. веднага след възстановяване на дипломатическите ни отношения със Светия Престол.[4] След 1993 г. проф. Елдъров сътрудничи на Държавната агенция за българите в чужбина.[6]

Архимандрит проф. Георги Елдъров почина на 11 юли 2011 г. В София.[7]

Специалистът по българска църковна история - българският историк проф. Светозар Елдъров - е негов племенник.[4].

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Георги Елдъров работи като преподавател в областта на догматиката, историята и екуменизма в Рим, САЩ, Германия, Англия и на други места. [3]

  • Професор по Мисиология в Папския богословски факултет „Сан Бонавентура” в Рим от март 1955 г. От 1966 г. е редовен професор по Източна теология.
  • Гост-професор в Католическия университет на Америка, Вашингтон, през лятото на 1968 и 1969 г.
  • Гост-професор на Теологичния семинар в Кенселер, Ню Йорк, есента на 1969 г.
  • Професор по теология в института „Еклезия Матер” на Лутеранския университет от 3 октомври 1969.
  • Гост-професор в института по Мариология на Теологичното училище „Марианум” в Рим, 1970/1971 г.
  • Професор по екуменизъм във францисканския Теологически институт в Асизи от октомври 1970 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Елдъров, Г. „Отчето: От. Йосиф Гагов 1915-1967”, Munchen UNI-Druck, 1977.
  • „Франциск Асизки. Житие по източниците му.”, изд. „Графимакс”, София, 2003 г.
  • „SURSUM CORDA" - „Горе сърцата” (от латински). Издание на фондация „Абагар-2005”, Кибея, София, 2012 г. ISBN: 978-954-92970-1-0
  • ABAGAR1-personal – Блог на Елдъров, 2007 – 2011[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]