Филип Станиславов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип Станиславов
римокатолически епископ
Роден
1608 г.
Починал
8 август 1674 г. (66 г.)
Никопол, Османска империя
РелигияКатолическа църква[1]
Филип Станиславов в Общомедия

Филип Станиславов е български католически епископ, книжовник и културен деец. Пише на български (българоилирийски), италиански и латински език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филип Станиславов е роден около 1608 година в село Ореш, Свищовско, в семейството на павликяни, приели католическата религия. В юношеска възраст учи в Семинариума на Чипровци.[2]. Родът Станиславови е изключително знатен и е сроден с родовете Парчевич, Кнежевич и Пеячивич[3]. Двама от представителитет на рода - Михаил и Иван Станиславови - взимат участие в Чипровското въстание (първият като знаменосец, вторият - като предводител) [3] И Филип и брат му Никола са видни католически духовници. Станиславов получава образованието си в Италия, със стипендия, отпусната от Ватикана. Учил е в Илирийския колеж в Лорето от 1627 до 1633г. (в който през- 1637 е завършил и неговият родственик Петър Парчевич) , а после, от 1635 до 1647 г., e бил „апостолически мисионер“ и свещеник. Нещо повече - поради високите си езикови познания (италианско, османски сърбохърватски, румънски и дори латински) e работил като преводач на самия папа Урбан VIII[3] Работил и две години в папския двор като преводач на славянски езици.[4] През 1635 г. по молба на тогавашния Софийски епископ Ил.Маринов, Станиславов е извикан обратно в родината си където започва да работи като свещеник в северозападните краища.[3] Станиславов си спечелва доста противници сред старите чипровчани, тъй като е павликянин. В същото време Католическата църква се стреми да вебрува павликяните (върли противници на православието). Вероятно това е силенг аргумент в полза на Станиславов, когато август 1648 се създава Никополска католическа епархия. Конгрегацията за разпространение на вярата решава да предпочете Станиславов, за нейн епископ пред Франческо Соимирович, които е бил издигнат от самите чипровчани.

Дълги години той живее в плевенското село Трънчовица. Там съгражда граматическо училище, от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латиница, латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. Това е второто граматическо училище в България, след граматическото училище в Чипровци.

Радетел за освобождението на своя поробен народ, епископ Филип Станиславов среща не малко трудности - неотзивчивост от Рим, недостатъчно финансиране, липса на достатъчно свещеници-павликяни и не на последон място - той е преследван от османската власт. [3] Като българин със силно изразено народностно самочувствие и като един от нашите първи книжовници, той си спечелил и недоволството на римската църква.[4] През 1651 г. в Рим Станиславов отпечатва за епархията си български молитвеник с кирилски букви. Той съдържа апокрифното писмо на цар Абагар до Христа, екзорцизми, молитви против главоболие, против женска безплодност и други.

След като заема епископския пост Филип Станиславов е подложен на различни критики – че предизвиква неодобрението на турците и вярващите с богатото си облекло, че поддържа компрометиращи връзки с турци и арменци. Към това се добавя и спорът му с Петър Парчевич, за границите на техните епархии (1662) и обвиненията, че служи в Марцианополската епархия, изоставяйки своята собствена.[5][3] В крайна сметка през 1663 година е отстранен от поста.[5] Неговата епархия временно е поета от Франческо Соимирович, което е личен реванш за последния (след като през 1648 Конгрегацията предпочита Станиславов пред Соимирович за епископ на Никополската епархия)През този период той прекарва дълго време в Чипровци, където работи с Петър Богдан. Изглежда, че по същото време в Чипровци се установили и други членове от фамилията.[4] След смъртта на епископ Франческо Соймирович през 1673 г., Станиславов отново е никополски епископ. В този период той се изказва, че въвеждането на грегорианския календар възбудило голямо незадоволство в епархията му.[6]

Филип Станиславов умира през 1674 година, а за негов приемник е избран Антон Стефанов. До нас е достигнала надгробната плоча на Станиславов, която се пази в историческия музей в Плевен, а нейно копие – в музейната сбирка на град Никопол, където е бил погребан.

През 2017 г. в родното му село Ореш е издигнат паметник.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Единственият му труд, публикуван приживе, е „Абагар“ – малка книжка, отпечатана в Рим през 1651 г., за която авторът пише в послеслова, че я „подарява на своя български народ“. Този факт отчетливо показва, че Филип Станиславов е имал не само ясно изразено българско самосъзнание, но и патриотични нагласи. Те личат и от факта, че той се подписва като „Филип Станиславов, епископ от Велика България“.[7] За "Абагар" българските историци считат, че тя е първата българска печатна книга.[3] Самият Абагар е смесица от канонични и апокрифни молиттви и е във формата на свитъка, който може да се носи в амулет. Съществуват мнения на учени, че "Абагар" е насочена към една строго повърхностно образована християнстиянска общност и Станиславов се е съобразил с езическите нагласи.

Филип Станиславов е оставил и една непубликувана ръкописна книга от 200 страници – преведен от латински сборник от XVI в., съдържащ котирани текстове на литургии, богато украсен с миниатюри (сега се съхранява в документалната библиотека „Батъансум“ в Алба Юлия). Сигурно този ръкопис бил опазен и изнесен след Чипровското въстание от някой негов родственик.[4] Във Ватикана са запазени негови писма изложения, които съдържат интересни данни за живота на българите през XVII в. Филип Станиславов е автор и на текстове с пътеписен характер, какъвто е например текстът „Описание на Северна България“ от 1659 г., написан от автора на италиански език, преведен и издаден и на български език чак през 2012 г.[8]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Филип Станиславов е наречена улица в квартал „Подуяне“ в София (Карта).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ stanisls // Посетен на 20 октомври 2020 г.
  2. ↑ Фамилията Станиславов – Станиславич
  3. ↑ а б в г д е ж Кой кой сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. Ил.Тодев - Анубис 2000 г. , 256 стр
  4. ↑ а б в г Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...
  5. ↑ а б Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 419 – 420.
  6. ↑ Константин Иречек, История на българите, стр.494
  7. ↑ Йоанна Списаревска. „Българите – католици“. В: Георги Марков (ред.). История на България. Т. II. Късно средновековие и Възраждане. София, 2004, с. 272.
  8. ↑ Филип Станиславов, Описание на Северна България // Архивиран от оригинала на 2014-05-06. Посетен на 2013-06-30.
пръв → никополски епископ
(6 юли 1648 – 1677) 		→ епископ Антон Стефанов
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филип_Станиславов&oldid=12115601“.