Ореш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ореш
Общи данни
Население 1 536 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 43,14 km²
Надм. височина 105 m
Пощ. код 5280
Тел. код 06328
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 53672
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Генчо Генчев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Ореш
Любомир Иронов
(СДС, ДСБ, ОЗ, ...)

Орѐш е село в Северна България. То се намира в община Свищов, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ореш се намира в централната част на Северна България, между градовете Свищов и Белене, на 12 km от река Дунав. Има жп гара по линията Левски-Свищов, с влака се стига до гара Свищов за около 11 минути. Землището му граничи на изток и север на 12 km с мерата на град Свищов, на запад на 15 km с град Белене, както и със селата Татари и Бужурлука, на юг – със село Драгомирово и село Българско Сливово. Повърхнината на село Ореш е разнообразна: равнинна, платовидна и хълмиста. Преобладават хълмистите и наклонените терени.

История[редактиране | редактиране на кода]

В по-ново време възникването на селище на мястото на днешното село може да се отнесе към I век. За селище на римския път на запад от Свищов (Нове) с името Марга аурея се споменава през 441 г., когато Атила го превзема и сключва в него мирен договор с Византия. Интересен факт е, че селото е било изцяло заровено под земята, след като се е разпространила чума. Жителите на селото са се преместили на неголямо разстояние от първоначалното селище и са установили сегашното село Ореш, което е описано в летописите на Феликс Каниц.

Селото се нарича Павликянско Орешане през 15 век. След засилена римокатолическа пропаганда павликяните, чиито далечни наследници са жителите на с. Ореш, били превърнати в католици и това обстоятелство слага отпечатък в духовното им развитие през последните 300 години. Покръстването на павликяните в Свищовско трябва да се отнася към времето от 1365 г. до 1369 г. или може би към годините 1245 до 1291 г.

Първите сведения за село Ореш след падането на България под османска власт срещаме през 1450 г., когато село Павликянско Орешани имало 37 домакинства. Тъкмо в с. Ореш се ражда един от първенците на българо-католиците, отдали всичките си сили за духовното развитие на народа през XVII век по пътя на политическо му освобождение – Филип Станиславов, „епископ на Велика България“, написал първата българска печатна книга – „ Абагар“, издадена в Рим през 1651 г. Според Станиславов, между 1625 и 1630 г. 30 павликянски семейства от селото приемат исляма.[1] Определено може да се каже, че под влиянието на католическото духовенство в с. Ореш и другите католически села са засегнати всички по-важни традиции в частния и обществения живот на населението. Авторитетът на свещениците пораства, когато пасионистите получават разрешение да строят в енориите си скъпи и големи черкви. Строежът в с. Ореш започва на 25 февруари 1851 г. и завършва на 31 май 1857 г. по времето на отец Мариян Дипонцо. Строителството е разрешено със султански указ.

От доклада на епископ Филип Станиславов става ясно, че една част от павликяните в с. Ореш са приели исляма между 1625 – 1630 г.

През периода от българското национално-освободително движение до края на Отечествената война с. Ореш има своите незабравими герои – Яни Д. Станчев, Павел Йонов, Стефан Вакинов, Илия Петров, Ворончик Станчев, Мариян Януаров и Петър Йонов участвали при освобождението на България от османска власт, Иван-Мария Йозов Паригвоздев, Мариян Йозов Паригвоздев, Ченко Мигев и други участвали в Сръбско-Българската война. Първата световна война взема много жертви от с. Ореш – Стефан Франческов, Петър Тонев, Мартин Станчев, Раймундо Франческов и много други. От свидетели е известно, че при наближаване на руснаците до границите на България в началото на септември 1944 г. много от мобилизираните орешанци са си плюли на петите (напр. от Балчик до Ореш – пеша!) и са се спасили от участие в т. нар. „Отечествена война“ (1944 – 45 г.) В първата фаза на Отечествената война вземат участие 54 орешанци, сред които Вакин Илиев Вакинов – Чавдар, Михаил Йозов Мачев, Ченко Дойчев Копоев, Левиджо Йозов Вакинов, Петър Иванов Ченков, Михаил Иванов Джилиянов и други.

Потребителска кооперация"Напредък" е основана през 1933 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото и в околността му има извори от карстов произход, на които са построени чешми: Горната чешма, Долната чешма, Средната чешма – 1840 г., Крайната чешма, Хаджиевата чешма и Турската чешма, както и в местностите Мочур, Дядовата – Иванчова ралпа, Кръста, Бента и Бендера. Защитена местност „Кайкуша“, обявена със Заповед 438/02.08.1978 г., с площ 240 ха включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско-Беленска заливна низина е включена в природен парк „Персина“, определен от Закона за защитените територии.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Католическата църква „Непорочно зачатие на Блажена Дева Мария“ е построена през 1857 г. и е осветена от никополския епископ монсиньор Анджело Парси.[2]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище „Христо Ботев“[редактиране | редактиране на кода]

Прогимназия[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в селото се провежда фолклорен събор на католиците от Северна България. На 27.05.2006 г. е проведен национален фолклорен събор на католиците от цяла България. Сред гостите е и кметът на община Свищов Станислав Благов.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

ТКЗС „Пети конгрес“[редактиране | редактиране на кода]

Кооперацията в селото е основана през 1949 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хюсеин Мехмед – помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, София 2007, стр. 31
  2. Католическа църква"Дева Мария"