Пасионисти (конгрегация)
| Пасионисти | |
 Герб | |
| Информация | |
|---|---|
| Пълно име | Конгрегация на отците пасионисти на Свeти Павел от Кръста |
| Латинско име | Congregatio Passionis Iesu Christi |
| Съкратено име | C.P. |
| Църква | Католическа църква |
| Основател | Павел от Кръста |
| Основаване | 1720 г. |
| Утвърждаване | 1741 г. |
| Статут | действащ |
| Пасионисти в Общомедия | |
Конгрегация на страстите на Исус Христос (на латински: Congregatio Passionis Iesu Christi) е католическa религиознa институция, основана от Свети Павел от Кръста със специален акцент върху страстите на Исус Христос.
История на Обществото[редактиране | редактиране на кода]
Свети Павел от Кръста пише правилата на Конгрегацията през декември 1720 г. и през 1725 г. папа Бенедикт XIII издава разрешение да се образува общество като Павел и брат му, Иван Кръстител, са били ръкоположени от папата по същия повод. Каноничното наименование на обществото, след преразглеждане на конституцията му, одобрени от Светия престол през 1984 г., е „Конгрегацията на страстите на Исус Христос“.[1]
След като са служили за известно време в болницата Свети Галикано в Рим, те напуснат града и с разрешението на папата се преместват в планината Арджентарио, където установяват първия манастир на конгрегацията в малка постница в близост до върха на хълма, до която е прикрепен параклис, посветен на свети Антоний. Малко след това към тях се присъединяват трима последователи, един от които е бил свещеник. Така се ражда тяхното общество.[1]
На 14 септември 1737 г. на Монте Арджентарио тържествено е открит първият манастир, посветен на „Въведение Богородично“. На 15 май 1741 г. папа Бенедикт XIV одобрява Правилника на новото братство.[1] През 1769 г. Климент XIV утвърждава пълни права на Обществото на ниво конгрегация, а не на ниво орден. Обществото има две основни цели: мисионерска работа и пълноценен живот, с опит да се слеят двете.
Пасионистите в България[редактиране | редактиране на кода]
Първите мисионери пасионисти тръгват от Рим през 1781 г. Те се установяват и започват своята работа в Северна България. Те подпомагат българските католици с материални средства и в строежа на църкви и енорийски домове. В град Русе изграждат катедрала, посветена на Св. Павел от Кръста, основател на отците пасионисти, както и голяма семинария. След това строят и два колежа – френски и английски.[1]
Епископ Евгений Босилков е последният български епископ пасионист.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
