Бенедиктински орден
| Бенедиктински орден | |
.svg) | |
| Информация | |
|---|---|
| Латинско име | Ordo Sancti Benedicti |
| Съкратено име | OSB |
| Църква | Католическа църква |
| Девиз | Ora et labora (Моли се и работи) |
| Основател | Свети Бенедикт Нурсийски |
| Основаване | 529 г. |
| Статут | действащ |
| Сайт | |
| Бенедиктински орден в Общомедия | |
Бенедиктинският орден (на латински: Ordo Sancti Benedicti, OSB) е най-старият западен католически орден. За година на неговото основаване се приема 529, когато Св. Бенедикт Нурсийски приема монашеството.
История
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на св. Бенедикт през 547 г. основаният от него манастир Монте Касино съществува още не дълго и е разрушен от лангобардите около 577 г. (по-късно е възстановен). Монасите, с подкрепа на папа Григорий I Велики се разпръскват по различни страни, разпространявайки по този начин устава и идеите на св. Бенедикт. Скоро бенедиктински манастири възникват в Англия, Франкското кралство, други страни от Западна и Централна Европа, а към 11 век и в Източна Европа. Сред известниците бенедиктинци от този период са св. Анселм Кентърбърийски, св. Вилиброрд, св. Адалберт Пражки и др.
Доколкото „Устава на св. Бенедикт“ се предполага централизирана структура, манастирите до 11 век, прилагащи бенедиктински устав са независими.
През 13 век възникват нови, бързо развиващи се ордени – тези на доминиканците и франсисканците и се променя структурата на европейското общество, което предопределя началото на упадъка на ордена на бенедиктинците. Още повече се засилва този процес на упадък в хода на Реформацията и секуларизацията през 18 век.
През 19 век започва възраждане на ордена, което продължава и през 20 век. Импулси за развитието на ордена в Новото време става дейността на братята от ордена в областите на изучаване на среновековната литература, музика и живопис, а също и тяхната мисионерска дейност в Африка и Азия.
През 1893 г. папа Лъв XIII обединява всички бенедиктински манастири и конгрегации в Бенедиктинска конфедерация.
Организация
[редактиране | редактиране на кода]
През 2004 г. Бенедиктинската конфедерация се състои от 21 конгрегации и 6 независими манастира. Общото число на монашеските обители – 344. Общо монаси – 7798, от тях 4344 свещеника. Начело на конфедерацията стои абат-примас, който се избира за срок от 8 години. Той представлява бенедиктинците пред Светия престол, но няма право да назначава или сменя настоятели на манастирите.
Основно бенедиктинците се занимават с молитви, интелектуални занятия, религиозно изкуство и мисионерска работа.
Девиз на ордена: „Моли се и работи“ (на латински: Ora et labora).
В България
[редактиране | редактиране на кода]В България действа мисия на Сестрите Бенедиктинки Мисионерки в манастира „Пресвето Сърце Исусово“ в село Царев брод[1]. Сестрите пристигат в България през 1914 година, за да се грижат за образованието на децата от с. Енидже (дн. с. Царев брод), които са основно германски заселници или българи, завърнали се от Австро-Унгария. Сестрите помагат на болни хора и се занимават със земеделие. Орденът основава филиали в Драгомирово и Бърдарски геран. През 1944 година основната група от сестрите германки се прибират заради настъпването на съветската армия и в България остават 12 българки монахини и 2 германки. През комунизма манастирът е национализиран и отнет от монахините. На негово място е създадена психо-неврологична болница, в която сестрите са принудени да работят.[2][3]
След падането на БКП от власт започва възстановяването на дейността на ордена. За настоятелка на манастира е избрана сестра Станислава Братанова. През 2006 година е открит филиал в Раковски. На 9-ти февруари 2014 година, около месец преди да навърши 90 години, сестра Станислава си отива от този свят[2][3].
Днес в манастира в село Царев брод живеят монахини както от български произход, така и сестри от чужбина. В манастира се отглеждат градини с билки, от които се създават редица мехлеми за здравословни проблеми. Сестрите полагат медицински грижи и за жителите в селото. Към манастира действа черква „Скръбна Божия Майка“, както и манастирско крило за нощувки за поклонници[2].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ За нас // Манастир на Сестрите Бенедиктинки. Посетен на 13 март 2026.
- 1 2 3 Бенедиктинки Мисионерки от Тутцинг // Женски общности на католическите ордени в България. Католическа църква в България. Посетен на 13 март 2026.
- 1 2 Златева, Росица. Католическата църква в България // Радио Ватикана. 10 февруари 2010. Посетен на 13 март 2026.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на ордена Архив на оригинала от 2013-03-06 в Wayback Machine.
- Устав на ордена
- Бенедиктинци // Православна енциклопедия
