Горна Студена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горна Студена
Общи данни
Население 416 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 38,048 km²
Надм. височина 122 m
Пощ. код 5294
Тел. код 06321
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 16393
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Генчо Генчев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Горна Студена
Тодор Иванов
(Коалиция за Свищов)

Го̀рна Студѐна е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Студена се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 22 км южно от Свищов. Съседни са му селата Овча могила – около 7 км на запад, Александрово – около 5 км на североизток, Масларево – около 9 км на изток, Караисен – около 4 км на юг. Селото попада в зона с умереноконтинентален климат.[1]

Топография[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Студена е разположено върху равнинен, леко хълмист терен със слаб общ наклон на изток, към протичащата покрай селото река Студена. В близост до центъра, където надморската височина е около 96 м, минава от запад към изток отвеждащо валежните води на селото водосливно понижение.

До Горна Студена се пресичат два републикански пътя. Покрай южната му част минава в направление запад – изток първокласен републикански път – част от Европейски път Е83, водещ на запад през Българене и Обнова за Плевен, а на изток – през Масларево и Пейчиново към връзка с Европейски път Е85. През селото минава в направление югозапад – североизток третокласен републикански път, който го свързва на юг през село Караисен с град Павликени, а на север през село Александрово – с общинския център Свищов.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Горна Студена [2], наброявало 2232 души към 1934 г., нараства до 2389 към 1946 г., след което постепенно намалява до 339 души към 2018 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се наличие още през IIV век на римско селище на мястото на Горна Студена. [3]

Средновековно българско селище на това място и със същото име се споменава в турски документи от 1430 г. и 1618 г. [3] [1]

Деветнадесети век[редактиране | редактиране на кода]

Има спомен за кратковременни преселвания при епидемии по времето след Кримската война[3]

Етноси[редактиране | редактиране на кода]

Към средата на 19 век населението на Горна Студена е етнически смесено – турци и българи, като около 1870 г. при 100-тина турски къщи два пъти по-малко са българските. Преобладаването на турско население е регистрирано в стар училищен алманах от 1900 г., който се води от 1850 г. През 70-те години на 19 век откупвачите на данъци[4] били предимно турци. След Освобождението повечето турци се изселват. [3]

Училище[редактиране | редактиране на кода]

В селото е създадено през периода 1830 – 1840 г. килийно училище с редовни занятия от 1860 г. [1][3]

Освободителната война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

Главна квартира[редактиране | редактиране на кода]

По време на Освободителната война през Горна Студена минава – без да води сражения, руската армия и от август до октомври 1877 г. тук, в предоставената лятна двуетажна къща на търновския чорбаджия Хаджи Николѝ, е била Главната квартира на руското командване и императорската квартира на император Александър II[1]

Освен император Александър II, тук отсядат румънският княз Карол I, Александър Батенберг, военният министър Милютин, граф Игнатиев и други видни личности. [5]

Военнополева болница[редактиране | редактиране на кода]

На запад от Главната квартира е била разположена 67-ма Военнополева болница с множество палатки, където са се лекували ранените войници при Шипка, Плевен, Източния фронт срещу османските сили в Североизточна България. Там за тях са се грижили група лекари. Болницата е била посещавана два пъти от професор Пирогов, който е давал указания за лекуването на болните. Второто му посещение е било по време на епидемията от коремен тиф, от който – а не от раните си, са починали много от лекуваните в болницата ранени войници и офицери.[5]

Братска могила[редактиране | редактиране на кода]

В средната част на селото е Братската могила – гробище, където са погребани над 3000 войници и офицери. Впоследствие Братската могила е превърната в парк.[5] Местността е известна под името „Руските гробища“.[6]

Църква[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на църквата „Свети Димитър“ е бил започнат през 1875 г. и тя е била почти построена от уста Генчо от Трявна, когато главната квартира на руската армия се е настанила в Горна Студена. Понеже църквата не е била действаща, а руските войници са извършвали молебените си в „полева̀“ църква, по нареждане на императора тя е довършена и освещаването ѝ е направено в негово присъствие. Той е подарил сребърна икона „Свети Димитър" и 6 камбани, които са специално поръчани в град Красноярск за Горна Студена, всяка с надпис: „На Горна Студена за спомен от императора". От шестте са останали 3 камбани, за още една се знае, че е в църквата „Света Троица" в Свищов, а останалите 2 са изчезнали по време на снимане на филми за войната. [5]

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

През 1897 г. е основано читалището „Просвещение“. [1]

Двадесети век[редактиране | редактиране на кода]

Военноисторически музей[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1907 г. в къщата на Хаджи Николѝ в Горна Студена, ползваната за Главна квартира от руското командване, е открит военно-исторически музей, отразяващ събития от Руско-Турската освободителна война (1877 – 1878 г.).[1] Музеят е създаван в периода 1904 – 1907 г. по идея на Стоян Заимов и комитет „Цар Освободител Александър ІІ“[7]

Училище „Братя Освободители“[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1942 – 1998 г. в село Горна Студена е съществувало и действало училище „Братя Освободители“ – основно училище до 1997 г., когато поради недостиг на ученици е преобразувано в начално училище[8] [9], а през 1999 г. е закрито [10].

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Изповядваната в село Горна Студена религия е православно християнство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Към 2019 г. село Горна Студена е център на кметство Горна Студена[11][12]

Църквата „Свети Димитър“ е действаща само на големи религиозни празници. [13]

Читалище „Просвещение -1897“ е действащо (към 2019 г.), регистрирано е под № 2860 в Министерство на културата на Република България[14][15]

В селото има пощенска станция. [16]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около 2 км западно от Горна Студена, вляво покрай пътя към село Българене се намира защитената местност Божурлу̀ка, обявена с цел да се опази намиращото се там находище на теснолистен божур[17]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Просвещение -1897“ организира ежегодно: [18]

  • на 2 май – Празник на божурите;
  • през октомври – Регионален фестивал на руската песен „Пусть всегда будет солнце“;
  • през ноември – Земляческа среща „Хубаво си, родно село“; традиционен празник на село Горна Студена.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Студена е едно от населените места в България с име „Студена“[19], на които е наименуван нос Студена на остров Анвер (Anvers Island) в Антарктика.[20]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Матев – опълченец

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия "България", том 2, стр. 136, Издателство на БАН, София, 1981 г.
  2. Справка за населението на с. Горна Студена, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  3. а б в г д За историята на село Горна Студена, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка.
  4. Виж и: Iltizam; Mültezim; Маликянѐ.
  5. а б в г Музей „Главна квартира на руската дунавска армия“ – село Горна Студена
  6. Портал Кмета.bg, „В България има 244 паметници на Освобождението“
  7. Исторически музей град Свищов – Музей Главна квартира на руската дунавска армия в село Горна Студена – 1877 г.
  8. Началното училище обхваща I – IV клас (виж Образование в България – Вид на училището, начално училище).
  9. Заповед № РД-14-88 от 29 август 1997 г. на министъра на образованието и науката (Държавен вестник, брой 79 от 12.IX.1997 г.)
  10. Заповед № РД-14-95 от 11 октомври 1999 г. на министъра на образованието и науката (Държавен вестник, брой 98 от 12.XI.1999 г.)
  11. Кметство Горна Студена
  12. Справка за събитията за кметство Горна Студена, общ. Свищов
  13. Църква „Свети Димитър“, село Горна Студена
  14. Детайлна информация за читалище „Просвещение -1897“
  15. Читалище „Просвещение“, село Горна Студена
  16. Български пощи, пощенски станции, 5294 Горна Студена
  17. Регистър на защитените територии и защитените зони в България, Божурлука
  18. Община Свищов, Култура
  19. Село Студена, община Перник, област Перник; село Студена, община Мадан, област Смолян; село Студена, община Свиленград, област Хасково; село Горна Студена; село Долна Студена.
  20. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Studena Point, Narrative.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]