Образование в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Начално, основно и средно образование[редактиране | редактиране на кода]

В Република България училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Процесът на обучение е организиран по следния начин:

Степен и етапи на образование
Възраст (години)
Класове
Вид на училището
Код по МСКО/ISCED
Начално (Начален етап на основната образователна степен) 7 – 11 I – IV Начално училище МСКО 1/ISCED 1
Основно (Прогимназиален етап на основната образователна степен) 11 – 15 V – VIII Основно училище МСКО 2А или 2С/ISCED 2А or 2С
Средно 15 – 19 IX – XII Средно общообразователно училище, профилирана гимназия МСКО 3А,/ISCED 3А
Средно специално 15 – 20 IX – XIII Професионална гимназия (техникум)[1] МСКО 3С /ISCED 3С

Висше образование[редактиране | редактиране на кода]

Висшето образование не е задължително, провежда се в акредитирани висши училища - университети, колежи, специализирани висши училища (СВУ) и научни организации, като е организирано по следния начин:

Образователна степен
Срок на обучение
минимум
Училища
Професионален бакалавър
3 години
Колеж
Бакалавър
4 години
Университет, колеж, СВУ
Магистър
5 години след средно образование (право, международни отношения)
2 години след професионален бакалавър
1 година след бакалавър
Университет, СВУ
Доктор
3 години след магистър
Университет, научна организация (БАН), СВУ

Висшите училища могат да провеждат следдипломно обучение (след завършено средно образование) на специализанти, като те не придобиват по-висока образователна степен или нова специалност. Професионалното образование след завършено средно образование се провежда от професионални колежи.

Качество и оценки на българската образователна система[редактиране | редактиране на кода]

Закрито селско училие в Каменово, Община Кубрат

През 2000 година е отбелязан драстичен спад в качеството на образованието в България[2]. За хуманитарни специалности балът е паднал от 30 на 15,7, при икономическите – от 24 на 15,13. За едно място са се борили средно едва по 1,89 души. Въпреки че елит от български ученици успява да блести в световен мащаб според изследване PIRLS 2001[3] „разликата между максималния и минималния бал на прием в повечето вузове е прекалено голям“.

До 2008 г. тенденцията се запазва[4]: „Корупцията в университетите в страните от Източна Европа и Централна Азия расте и застрашава качеството на висшето образование“. През 2009 г. се посочва първият официален случай на корупция в Университета за национално и световно стопанство[5].

На фона на съревнованието в образованието в глобален мащаб – в света има повече от 17 000 институции в сферата на висшето образование, от които около 4000 са в САЩ, а над 1200 са в Япония[6] – някои наблюдатели изразяват опасения за конкурентоспособността на българските висши училища.

Спортното образование също изостава от световните тенденции. Докато през 1988 г. България завършва на 7-мо място по медали на олимпиадата в Сеул и едва на 42-ро място на олимпиадата в Пекин през 2008 г.

През 2011 г. делът на студентите, учещи в сферата на информационните технологии, е 3 %[7].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Име, употребявано по време на комунистическата диктатура в България.
  2. Качеството на висшето образование пада, в. „Сега“, 2001 г.
  3. Качество на образованието: национални реалности и глобален проект, liternet.bg
  4. Поставиха дипломите ни под въпрос, money.ibox.bg, 25 февруари 2008
  5. Схемата за подкупи в УНСС не е прецедент според прокуратурата, dariknews.bg, 28 юли 2009
  6. Ще остане ли България "тихо място" за висшето образование?, politiki.bg
  7. Инна Павлова, „Пет едри проблема“, в-к „Капитал“, бр. 49/2011, 9 декември 2011

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]