Образование в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Начално, основно и средно образование[редактиране | edit source]

В Република България началното и основното образование са задължителни, докато средното не е задължително. Процесът на обучение е организиран по следния начин:

Степен и етапи на образование
Възраст
Класове
Вид на училището
Код по МСКО/ISCED
Начално (Начален етап на основната образователна степен) 7 - 11 години 1 - 4 клас Начално училище МСКО 1/ISCED 1
Основно (Прогимназиален етап на основната образователна степен) 11 - 15 години 5 - 8 клас Основно училище МСКО 2А или 2С/ISCED 2А or 2С
Средно 15 - 19 години 9 - 12 клас Средно общообразователно училище, профилирана гимназия МСКО 3А,/ISCED 3А
Средно специално
15 - 20 години
9 - 13 клас Професионална гимназия (техникум)[1] МСКО 3С /ISCED 3С

Висше образование[редактиране | edit source]

Висшето образование не е задължително, провежда се в акредитирани висши училища - университети, колежи, специализирани висши училища (СВУ) и научни организации, като е организирано по следния начин:

Образователна степен
Срок на обучение
минимум
Училища
Професионален бакалавър
3 години
Колеж
Бакалавър
4 години
Университет, колеж, СВУ
Магистър
5 години след средно образование (право, международни отношения)
2 години след професионален бакалавър
1 година след бакалавър
Университет, СВУ
Доктор
3 години след магистър
Университет, научна организация (БАН), СВУ

Висшите училища могат да провеждат следдипломно обучение (след завършено средно образование) на специализанти, като те не придобиват по-висока образователна степен или нова специалност. Професионалното образование след завършено средно образование се провежда от професионални колежи.

Качество и оценки на българската образователна система[редактиране | edit source]

През 2000 година е отбелязан драстичен спад в качеството на образованието в България.[2] За хуманитарни специалности балът е паднал от 30 на 15,70, при икономическите от 24 на 15,13. За едно място са се борили средно едва по 1,89 души. Въпреки че елит от български ученици успява да блести в световен мащаб според изследване PIRLS 2001[3] „разликата между максималния и минималния бал на прием в повечето вузове е прекалено голям“.

До 2008 г. тенденцията се запазва[4]: „Корупцията в университетите в страните от Източна Европа и Централна Азия расте и застрашава качеството на висшето образование“.

През 2009 г. се посочва първият официален случай на корупция в Университета за национално и световно стопанство.[5]

На фона на съревнованието в образованието в глобален мащаб — в света има повече от 17 000 институции в сферата на висшето образование, от които около 4000 са в САЩ, а над 1 200 в Япония[6] — някои наблюдатели изразяват опасения за конкурентоспособността на българските висши училища.

Спортното образование също изостава от световните тенденции. Докато през 1988 г. България завършва на 7-мо място по медали на олимпиадата в Сеул, през 2008 г. завършва едва на 42-о място на олимпиадата в Пекин.

През 2011 г. процентът на студентите, учещи в сферата на информационните технологии е 3%.[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Име, употребявано по време на комунистическата диктатура в България.
  2. Качеството на висшето образование пада, в. Сега, 2001г
  3. Качество на образованието: национални реалности и глобален проект, liternet.bg
  4. Поставиха дипломите ни под въпрос, money.ibox.bg, 25 февруари 2008
  5. Схемата за подкупи в УНСС не е прецедент според прокуратурата, dariknews.bg, 28 юли 2009
  6. Ще остане ли България "тихо място" за висшето образование?, politiki.bg
  7. Инна Павлова, „Пет едри проблема“, в-к Капитал, бр. 49/2011, 9 декември 2011

Вижте също[редактиране | edit source]