Софийска книжовна школа
Софийската (Средецката) книжовна школа е просветно и книжовно средище след падането на България под османско владичество.[1]
Развива се във втората половина на XV и в XVI век в София и околните селища и манастири от Софийската Света гора. Неин център е Драгалевският манастир.[1]
Първоначалната роля на книжовниците е да преписват ръкописи, докато през XVI в. се създават оригинални произведения с отличителни белези – единен правопис, обща идейно-патриотична насоченост, актуалност и историзъм. Открояват се две основни тенденции. Първата представлява сближаване на литературата с народната лексика и синтаксис. Представители са поп Пейо и Бойчо Граматик. Втората тенденция е близка до традициите на Търновската книжовна школа. Главният ѝ представител е Матей Граматик.[1]
Поддържат се връзки с Рилския манастир и Кратово, които са важни книжовни центрове. Представителите на книжовната школа се стремят към демократизиране на стила и езика, композиционно опростяване и достоверност на оригиналните и на преписваните произведения.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4127.
- Георги Чавръков, „Български манастири“, под рецензията на Иван Дуйчев, Наука и изкуство, София 1974 г.
- Манастирите в Софийско, София 127 години столица Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine. – официално електронно издание на Столичната община
- Българска енциклопедия „А–Я“, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, БАН Архив на оригинала от 2011-08-30 в Wayback Machine.