Ръкопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Евангелие от 1220 г., Германия

Ръкопис или манускрипт (на латински - manuscriptum, от латинското manus - ръка и scribo - пиша) се нарича текст написан на ръка с помощта на истинско или метално перо върху пергамент, папирус, хартия или друг подходящ материал. Преди изобретяването на книгопечатането, основният начин за разпространяването на писменото слово е ръкописът.

История[редактиране | редактиране на кода]

През Античността за писане на ръкописи се ползва папирус, изработван по специална технология от палмови листа. Египетското царство се стреми да запази монопола си върху този материал, като налага забрана за производството му без разрешение. В резултат, през епохата на елинизма, в град Пергам е изобретена алтернатива — пергаментът, изготвян от обработени животински кожи. Той се оказва по-удобен и скоро се налага като основен материал за създаване на ръкописи.

Хартията е изобретена около 2 век в Китай, който дълго време успява да укрие тайната на технологията ѝ за производство. През 8 век арабите я разкриват и пренасят в Европа през 12 век. В България хартия се използва от втората половина на 14 век. Тук е внасяна от венециански търговци, особен вид дебела хартия, наричан бомбацин. На такава хартия е написано Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър.

През Средновековието ръкописните книги са изработвани в специални работилници - скриптории, обикновено помещаващи се в манастирите. Написването на текста и украсата им са дело на монаси-калиграфи (краснописци), специализирали се в тази дейност. Буквите се изписват красиво, шрифтът им се определя от епохата и региона, в който се създава ръкописа. В България най-старо е уставното писмо, заменено около 12 век с полуустав а от 14 век е въведен скорописът.

Тъй като създаването на един ръкопис е бавен процес, изискващ специални умения, крайният продукт е с висока цена. Освен Църквата, през Средновековието поръчители на ръкописни книги са владетелите и аристокрацията. Понякога за тях биват изработвани книги, богато украсени с рисунки. Като материали за рисуване се ползват туш и перо, акварел, темпера, гваш, златен и сребърен варак. Украсата на ръкописите може да се състои както от сравнително прости геометрични и растителни мотиви, така и от детайлно изрисувани сцени на цяла страница - миниатюри. Характерът на изображенията се определя от типа на книгата (религиозен, светски, научен) и съдържанието на текста ѝ.

Масовото навлизане на книгопечатането довежда до постепенно изчезване на ръкописите. В България, където книгопечатането е възпрепятствано от страна на властите в Османската империя, ръкописни книги се изработват до 19 век включително.

Видове ръкописи[редактиране | редактиране на кода]

„Танцът на Мириам“, миниатюра от Томичовия псалтир, втора пол. 14 век
  • Свитък - дълга лента папирус, навита на руло. Използван най-вече през Античността.
  • Кодекс - състои се от листи, подредени в коли, които от своя страна са съшити една към друга. Използва се масово през Средновековието.
  • Палимпсест - ръкопис, чийто първоначален текст е бил изстърган от пергамента и листите са ползвани за написване на нов. Благодарение на останалото в микрограпавините багрило, по-старият текст също може да бъде разчетен.
  • Фолиант - вид средновековна ръкописна книга с особено големи размери.

Известни ръкописи[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „История на изкуството“, том II, Цанко Петров, издателство „ДизАрт“, Велико Търново, 1999 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]