Манасиева летопис
| Манасиева летопис | |
|---|---|
 Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис | |
| Вид | историческа хроника |
| Манасиева летопис в Общомедия | |
Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин[1].
Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335 – 1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331 – 1371). Има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.
Известни преписи[редактиране | редактиране на кода]
Московски препис[редактиране | редактиране на кода]
Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Копието е било донесено от Хилендарския манастир Ватопед и предадено на патриарха Никон в 1665 г. от Йеромонаха Арсений (Суханов), във връзка с проектираната в Русия реформа на богослужебните книги през ХVII в. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.[2][3][4][5][6]
Преписът се свързва с използването на символа „@“ при изписването на думата „Амин“.
Ватикански препис[редактиране | редактиране на кода]
Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история[7], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека. Първи сведения за него на български език публикува Марин Дринов в своя труд "Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история".[8]
Тулчански препис[редактиране | редактиране на кода]
Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Открит е в библиотеката на тулчанското читалище „Съгласие“ през 1895 г. от румънския лингвист и историк Йоан Богдан,[9] който го изучава и факсимилира през 1917 г.[10] Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.
Хилендарски препис[редактиране | редактиране на кода]
Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.
Новгородски препис[редактиране | редактиране на кода]
Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Софийски песнивец
- Четвероевангелие на цар Иван Александър
- Видинско евангелие
- Погодински псалтир
- Болонски псалтир
- Томичов псалтир
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских литературах / Институт литературы Болгарской академии наук, Институт русской литературы (Пушкинский дом) Академии наук СССР ; введение Д. С. Лихачева, исследования И. С. Дуйчева и М. А. Салминой, подготовка текстов М. А. Салминой, слоуказатели О. В. Творогова. – София : Изд-во Болгарской акад. наук, 1988. – 489 с.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, „Български писател“, С., 1983, стр. 400
- ↑ Из историята на Ватопедски манастир, Света гора
- ↑ Мисията на Арсений Суханов, Съкровища на старобългаристиката, от Димитър Райков
- ↑ Политиката на Русия към балканските православни християни през ХVII в., Андрей Андреев, във „Via Eevrasia“
- ↑ Манасиева хроника, „Реферати“
- ↑ Приписките от Манасиевата хроника в Патриаршеския и Ватиканския преписи, Веселин Тракийски
- ↑ Дуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962
- ↑ Черно море - дигитално копие - 29/08/1892, No. 58, стр.1
- ↑ Добруджа – ежедневник на фонд Добруджа – Бабадаг / No. 23, 17/08/1917, стр.1
- ↑ Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 14 от 27 юли 1917, стр.3
Портал „
Портал „
Портал „
Портал „