Манасиева летопис

Манасиева летопис
	Манасиева летопис
	Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис
Вид	историческа хроника
	Манасиева летопис в Общомедия

Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.

Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин^[1].

Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335 – 1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331 – 1371). Има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.

Известни преписи

Московски препис

Използване на символа „@“ в Московския препис на Манасиевата летопис

Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Копието е било донесено от Хилендарския манастир Ватопед и предадено на патриарха Никон в 1665 г. от Йеромонаха Арсений (Суханов), във връзка с проектираната в Русия реформа на богослужебните книги през XVII в. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.^[2]^[3]^[4]^[5]^[6]

Преписът се свързва с използването на символа „@“ при изписването на думата „Амин“.

Ватикански препис

Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история^[7], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека. Първи сведения за него на български език публикува Марин Дринов в своя труд „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история“.^[8]

Тулчански препис

Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Открит е в библиотеката на тулчанското читалище „Съгласие“ през 1895 г. от румънския лингвист и историк Йоан Богдан,^[9] който го изучава и факсимилира през 1917 г.^[10] Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

Хилендарски препис

Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.

Новгородски препис

Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.

Вижте също

Литература

Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских литературах / Институт литературы Болгарской академии наук, Институт русской литературы (Пушкинский дом) Академии наук СССР ; введение Д. С. Лихачева, исследования И. С. Дуйчева и М. А. Салминой, подготовка текстов М. А. Салминой, слоуказатели О. В. Творогова. – София : Изд-во Болгарской акад. наук, 1988. – 489 с.

Външни препратки

дигитално факсимиле на Ватиканския препис

Бележки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Манасиева летопис.

↑ Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, „Български писател“, С., 1983, стр. 400
↑ Из историята на Ватопедски манастир, Света гора
↑ Мисията на Арсений Суханов, Съкровища на старобългаристиката, от Димитър Райков
↑ Политиката на Русия към балканските православни християни през XVII в., Андрей Андреев, във „Via Eevrasia“
↑ Манасиева хроника, „Реферати“ // Архивиран от оригинала на 2017-07-10. Посетен на 2016-03-05.
↑ Приписките от Манасиевата хроника в Патриаршеския и Ватиканския преписи, Веселин Тракийски
↑ Дуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962
↑ Черно море - дигитално копие - 29/08/1892, No. 58, стр.1
↑ Добруджа – ежедневник на фонд Добруджа – Бабадаг / No. 23, 17/08/1917, стр.1
↑ Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 14 от 27 юли 1917, стр.3

[1] Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, „Български писател“, С., 1983, стр. 400

[2] Из историята на Ватопедски манастир, Света гора

[3] Мисията на Арсений Суханов, Съкровища на старобългаристиката, от Димитър Райков

[4] Политиката на Русия към балканските православни християни през XVII в., Андрей Андреев, във „Via Eevrasia“

[5] Манасиева хроника, „Реферати“ // Архивиран от оригинала на 2017-07-10. Посетен на 2016-03-05.

[6] Приписките от Манасиевата хроника в Патриаршеския и Ватиканския преписи, Веселин Тракийски

[7] Дуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962

[8] Черно море - дигитално копие - 29/08/1892, No. 58, стр.1

[9] Добруджа – ежедневник на фонд Добруджа – Бабадаг / No. 23, 17/08/1917, стр.1

[10] Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 14 от 27 юли 1917, стр.3

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]