Манасиева летопис
| Манасиева летопис | |
|---|---|
 Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис |
|
| Вид | историческа хроника |
| Манасиева летопис в Общомедия | |
Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин[1].
Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335 – 1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.
Известни преписи[редактиране | редактиране на кода]
Московски препис[редактиране | редактиране на кода]
Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Копието е било донесено от Хилендарския манастир Ватопед и предадено на патриарха Никон в 1665 г. от Йеромонаха Арсений (Суханов), във връзка с проектираната в Русия реформа на богослужебните книги през ХVII в. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.[2][3][4][5][6]
Ватикански препис[редактиране | редактиране на кода]
Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история[7], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.
Тулчански препис[редактиране | редактиране на кода]
Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Открит е в библиотеката на тулчанското читалище "Съгласие" през 1895 г. от румънския лингвист и историк Йоан Богдан, който го изучава и факсимилира през 1917 г.[8] Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.
Хилендарски препис[редактиране | редактиране на кода]
Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.
Новгородски препис[редактиране | редактиране на кода]
Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Софийски песнивец
- Четвероевангелие на цар Иван Александър
- Видинско евангелие
- Погодински псалтир
- Болонски псалтир
- Томичов псалтир
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Дуйчев, И., М. А. Салмина, О. В. Творогов, Среднеболгарский перевод Xроники Константина Манассии в славянских литературах, С. 1988
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 400
- ↑ Из историята на Ватопедски манастир, Света гора
- ↑ Мисията на Арсений Суханов, Съкровища на старобългаристиката, от Димитър Райков
- ↑ Политиката на Русия към балканските православни християни през ХVII в., Андрей Андреев, във „Via Eevrasia“
- ↑ Манасиева хроника, „Реферати“
- ↑ Приписките от Манасиевата хроника в Патриаршеския и Ватиканския преписи, Веселин Тракийски
- ↑ Дуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962
- ↑ Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 14 от 27 юли 1917, стр.3