Манасиева летопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081-1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин[1]. Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331-1371 г.) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.

Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Известни преписи[редактиране | редактиране на кода]

Московски препис[редактиране | редактиране на кода]

Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.

Ватикански препис[редактиране | редактиране на кода]

Крум пирува след победата над император Никифор, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника

Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри - 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история[2], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.

Тулчански препис[редактиране | редактиране на кода]

Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

Хилендарски препис[редактиране | редактиране на кода]

Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.

Новгородски препис[редактиране | редактиране на кода]

Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дуйчев, И., М. А. Салмина, О. В. Творогов, Среднеболгарский перевод Xроники Константина Манассии в славянских литературах, С, 1988

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II - Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 400
  2. Дуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962