Манасиева летопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081-1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин[1].

Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.

Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Известни преписи[редактиране | редактиране на кода]

Московски препис[редактиране | редактиране на кода]

Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Копието е било донесено от Хилендарския монастир Ватопед и предадено на Патриарха Никон в 1665 г. от Йеромонаха Арсений (Суханов), във връзка с проектираната в Русия реформа на богослужебните книги през ХVII в. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.[източник?][2][3][4][5][6]

Ватикански препис[редактиране | редактиране на кода]

Крум пирува след победата над император Никифор, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника

Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история[7], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.

Тулчански препис[редактиране | редактиране на кода]

Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

Хилендарски препис[редактиране | редактиране на кода]

Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.

Новгородски препис[редактиране | редактиране на кода]

Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дуйчев, И., М. А. Салмина, О. В. Творогов, Среднеболгарский перевод Xроники Константина Манассии в славянских литературах, С, 1988

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 400
  2. Из историята на Ватопедски манастир, Света гора
  3. Мисията на Арсений Суханов, Съкровища на старобългаристиката, от Димитър Райков
  4. Политиката на Русия към балканските православни християни през ХVII в., Андрей Андреев, във „Via Eevrasia“
  5. Манасиева хроника, „Реферати“
  6. Приписките от Манасиевата хроника в Патриаршеския и Ватиканския преписи, Веселин Тракийски
  7. Дуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962