Манасиева летопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081-1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин[1].

Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.

Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Известни преписи[редактиране | редактиране на кода]

Московски препис[редактиране | редактиране на кода]

Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Копието е било донесено от Хилендарския монастир Ватопед и предадено на Патриарха Никон в 1665 г. от Йеромонаха Арсений (Суханов), във връзка с проектираната в Русия реформа на богослужебните книги през ХVII в. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.[2][3][4][5][6]

Ватикански препис[редактиране | редактиране на кода]

Крум пирува след победата над император Никифор, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника

Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история[7], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.

Тулчански препис[редактиране | редактиране на кода]

Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

Хилендарски препис[редактиране | редактиране на кода]

Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.

Новгородски препис[редактиране | редактиране на кода]

Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дуйчев, И., М. А. Салмина, О. В. Творогов, Среднеболгарский перевод Xроники Константина Манассии в славянских литературах, С. 1988

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]