Асеманиево евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лист 158 от Асеманиевото евангелие

Асеманиево изборно евангелие (на латински – Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица. Предполага се, че датира от втората половина на 10 или от 11 век.

Евангелието е намерено в Йерусалим от ориенталиста Йосиф Симон Асемани. През 1736 година той го предава на Ватикана, в чиято библиотека то се пази сега под сигнатура Vat. Slav. 3. Наречено е „Асеманиево“ в негова чест.

Ръкописът се състои от 158 пергаментови листа. Той е от типа на изборните (богослужебни) евангелия и включва подбрани евангелски откъси, предназначени за четене на глас по време на Светата литургия. В края се намира списък на неподвижните (независещи от датата на Великден) църковни празници, наричан „менологий“ (месецослов). Сред светците, чиято дата на поменуване е отбелязана, са Кирил, Методий и Климент Охридски. Ръкописът включва и многобройни бележки на кирилица.

„Асеманиевото евангелие“ се отличава сред другите глаголически ръкописи с по-богатата си художествена украса. Основният ѝ елемент са преплетените ленти, образуващи кръгове и други геометрични мотиви. Растителният орнамент е по-слабо застъпен и се състои главно от месести листа. Някои заглавки включват тератологични елементи: глава на влечуго, от чиято уста излиза тялото на буквата.

Особености на езика на паметника[редактиране | редактиране на кода]

  • Изпадане на краесловните ерови гласни и изясняване на еровите гласни в силна позиция (ъ > o, ь > e): дьнес.
  • Правилна употреба на носовите гласни.
  • Замяна на ь с ъ след р: четврътъ < *četvьrtъ, оутвръдити < *u-tvьrd-iti, тврьдъ в Супрасълския сборник и др.
  • Отделни случаи на замяна на инфинитив и супин с да-конструкции:
    • Исходѧште же обрѣтѫ чл[овѣ]ка кυринѣиска именемъ симона; семоу задѣшѧ да понесетъ кр[ь]стъ его. (Матей, XXVII, 32)
    • И задѣшѧ мимогрѩдѫщоу етероу симоноу кυринѣниноу грѩдѫщоу съ села о[ть]цю александровоу и роуфовоу да възьметъ кр[ь]стъ его. (Марко, XV, 21)
    • Оученици бо его ошьли бѣахѫ въ градъ да брашъна коупѧтъ. (Йоан, IV, 8)

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1865 – Издание на Франьо Рачки (Franjo Rački) в Загреб, с глаголически букви. Включва обширна статия на Ватрослав Ягич, разглеждаща особеностите на ръкописа.
  • 1878 – Издание на Dr. Ivan Črnčiċ в Рим, с латински букви.
  • 1929 – Първи том на монументалният труд на чешките учени Йозеф Вайс (Josef Vajs) и Йозеф Курц (Josef Kurz), издаден в Прага. Включва фотографии на всички страници от „Асеманиевото евангелие“.
  • 1955 – Втори том на Йозеф Вайс и Йозеф Курц, Прага. Съдържа кирилска транскрипция на евангелието.
  • В Интернет – http://depositfiles.com/en/files/q967k4xli

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Старобългарски език. Текстове и речник“ – Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г.
  • „Старобългарско изкуство“, Том І, Никола Мавродинов, издателство „Наука и изкуство“, София, 1959 г.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Иванова-Мавродинова, Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 9-21
  • Мусакова, Е. Графическата сегментация на текста в Асеманиевото евангелие. – Slovo, 56/57, 2006-2007, 391-404

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]