Асеманиево евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асеманиево евангелие
Лист 158
Лист 158
Създаден Х–ХІ век
Оригинален език старобългарски, глаголица
Жанр изборно евангелие
Вид четвероевангелие
Асеманиево евангелие в Общомедия

Асеманиево изборно евангелие (на латински: Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица. Предполага се, че датира от втората половина на X или XI век.

Евангелието е намерено в Йерусалим от ориенталиста Йосиф Асеманий. През 1736 година той го предава на Ватикана, в чиято библиотека то се пази сега под сигнатура Vat. Slav. 3. Наречено е „Асеманиево“ в негова чест.

Ръкописът се състои от 158 пергаментови листа. Той е от типа на изборните (богослужебни) евангелия и включва подбрани евангелски откъси, предназначени за четене на глас по време на Светата литургия. В края се намира списък на неподвижните (независещи от датата на Великден) църковни празници, наричан „менологий“ (месецослов). Сред светците, чиято дата на поменуване е отбелязана, са Кирил, Методий и Климент Охридски. Ръкописът включва и многобройни бележки на кирилица.

„Асеманиевото евангелие“ се отличава сред другите глаголически ръкописи с по-богатата си художествена украса. Основният ѝ елемент са преплетените ленти, образуващи кръгове и други геометрични мотиви. Растителният орнамент е по-слабо застъпен и се състои главно от месести листа. Някои заглавки включват тератологични елементи: глава на влечуго, от чиято уста излиза тялото на буквата.

Особености на езика на паметника[редактиране | редактиране на кода]

  • Изпадане на краесловните ерови гласни и изясняване на еровите гласни в силна позиция (ъ > o, ь > e): дьнес.
  • Правилна употреба на носовите гласни.
  • Замяна на ь с ъ след р: четврътъ < *četvьrtъ, оутвръдити < *u-tvьrd-iti, тврьдъ в Супрасълския сборник и др.
  • Отделни случаи на замяна на инфинитив и супин с да-конструкции:
    • Исходѧште же обрѣтѫ чл[овѣ]ка кυринѣиска именемъ симона; семоу задѣшѧ да понесетъ кр[ь]стъ его. (Матей, XXVII, 32)
    • И задѣшѧ мимогрѩдѫщоу етероу симоноу кυринѣниноу грѩдѫщоу съ села о[ть]цю александровоу и роуфовоу да възьметъ кр[ь]стъ его. (Марко, XV, 21)
    • Оученици бо его ошьли бѣахѫ въ градъ да брашъна коупѧтъ. (Йоан, IV, 8)

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1865 – Издание на Франьо Рачки (Franjo Rački) в Загреб, с глаголически букви. Включва обширна статия на Ватрослав Ягич, разглеждаща особеностите на ръкописа.
  • 1878 – Издание на Dr. Ivan Črnčiċ в Рим, с латински букви.
  • 1929 – Първи том на монументалният труд на чешките учени Йозеф Вайс (Josef Vajs) и Йозеф Курц (Josef Kurz), издаден в Прага. Включва фотографии на всички страници от „Асеманиевото евангелие“.
  • 1955 – Втори том на Йозеф Вайс и Йозеф Курц, Прага. Съдържа кирилска транскрипция на евангелието.
  • В Интернет – http://depositfiles.com/en/files/q967k4xli

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Старобългарски език. Текстове и речник“ – Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г.
  • „Старобългарско изкуство“, Том І, Никола Мавродинов, издателство „Наука и изкуство“, София, 1959 г.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Иванова-Мавродинова, Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 9-21
  • Мусакова, Е. Графическата сегментация на текста в Асеманиевото евангелие. – Slovo, 56/57, 2006 – 2007, 391-404

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония