Носовки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за носовите гласни в старобългарския. За носовите гласни въобще вижте Носова гласна.

Носовите гласни (Носовките) или още наричани и Юсове е общо название на четирите букви Early Cyrillic letter Yusu Maliy.png, Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy.png, Early Cyrillic letter Yusu Maliy Yotirovaniy.png, Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy Yotirovaniy.png, възприето в българската лингвистика от руската църковнославянска терминология. [1]

Съответно ѫ (голяма носовка, задна носовка) и ѧ (малка носовка, предна носовка) са характерни за звуковата система на старобългарския език, където са се произнасяли като назализирани гласни. В развоя на български език те са загубили гласовия си носов призвук и са преминали в устни гласни.

Исторически развой[редактиране | редактиране на кода]

Двете носови гласни са възникнали от индоевропейски дифтонгични съчетания на гласна и носова съгласна m или n, които в късния праславянски език са се монофтонгизирали поради действието на закона за отворената сричка. В българския език голямата носовка (ѫ) е съвпаднала с еровата гласна, а малката носовка (ѧ) в повечето диалекти е съвпаднала с гласната е.

Видове юсов ръкопис[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално ръкописът в старобългарските писмени паметници е двуюсов. От 12 век насетне започва взаимна замяна на Early Cyrillic letter Yusu Maliy.png с Early Cyrillic letter Yusu Maliy Yotirovaniy.png, който феномен се означава като среднобългарско смесване на носовките. Това е една от причините за трите последователно проведени правописни реформи в среднобългарския правопис - атонска реформа (атонска редакция на старобългарските книги); евтимиева реформа и ресавска реформа на Константин Костенечки, която е разяснена в "Сказание за буквите". [2][3][4]

В руската редакция на старобългарския език, често Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy.png и Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy Yotirovaniy.png се заменят с Early Cyrillic letter Uku.png и Early Cyrillic letter Yu.png, а Early Cyrillic letter Yusu Maliy.png се заменя с Early Cyrillic letter Ya.png или Early Cyrillic letter Ya.png се заменя с Early Cyrillic letter Yusu Maliy.png. В повечето руски ръкописи се употребява само малката носовка (ѧ), поради което те се наричат едноюсови. Съществуват и едноюсови български ръкописи. [5]

В сръбската редакция на старобългарския език, в т.ч. и в рашкия и ресавски правопис, често Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy.png и Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy Yotirovaniy.png се заменят с Early Cyrillic letter Uku.png и Early Cyrillic letter Yu.png, а Early Cyrillic letter Yusu Maliy.png и Early Cyrillic letter Yusu Maliy Yotirovaniy.png се заменят с Early Cyrillic letter Yesti.png и Early Cyrillic letter Ye.png. [6][7][8]

През 13 век и 14 век, в повечето сръбски и тези от западнобългарските земи ръкописи изобщо не се употребяват юсове, поради което те се наричат безюсови. Това явление е продължено и от книжовниците от Етрополската школа. [9]

Смесване[редактиране | редактиране на кода]

В историческия развой на българския език в известни случаи се среща смесване на задната и предната носовка — явление, познато на повечето от българските диалекти, В едни диалекти, като родопските, смесването на носовките е проведено най-последователно, като предната носова гласна е преминала в задна, a след това тя се е сляла с вторичния ер и има неговата съдба: зъп, ръ̀ка; зôп, рồка — стб. , ; з’ът, кл’ъ̀тва; з’ồт, кл’ồтва — стб. , . В други диалекти, като еркечкия, смесването на носовките също е проведено последователно; но в тях задната носова гласна е преминала в предна: зêп, рềка, зêт, клềтва. В трети диалекти, като балканските и някои западни диалекти, се среща само частично преминаване на предната носова гласна в задна след съгласните ш, ж, ч: шъ̀па, жъ̀тва, чъ̀до; шàпа, жàтва, чàдо — среднобълг.  < стб. . Има обаче диалекти, като тракийските, преходните, шуменския, сливенския и др., в които няма никакви случаи на смесване на носовки (шèпа, жèтва, чèдо).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 566.
  2. Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 566.
  3. Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 57.
  4. Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 388-389.
  5. Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 566.
  6. Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 566.
  7. Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 388-389.
  8. Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 390-391.
  9. Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 566.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]