Български диалекти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ятовата граница – най-важната българска диалектна изоглоса
Карта на застъпниците на голямата носовка (ѫ) - изоглоса на българския език[1].
Фонетични изоглоси
Фонетични изоглоси
Фонетични изоглоси
Фонетични изоглоси
Морфологични изоглоси
Лексикални изоглоси
Лексикални изоглоси
Акцентни изоглоси
Названия на динята
Названия на пъпеша

Българските диалекти (също и български говори или български наречия) са регионалните говорими вариативности на българския език. Българската диалектология като наука, изучаваща българските диалекти, датира от 30-те на XIX век с пионерската работа на Неофит Рилски „Болгарска граматика“ (1835). Други известни изследователи в това поле са Марин Дринов, Константин Иречек, Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан и Стойко Стойков.

Българските диалекти са част от южнославянския диалектен континуум, свързани са на запад със сръбските диалекти, на юг граничат с албанските, гръцки, турски, а на север – с румънските.

Македонските диалекти се класифицират като разновидност (конкретен тип) на българските в старата езиковедска литература [2][3][4][5][6][7], като българските езиковеди и българското езикознание продължават да ги възприемат като такива [8][9]. От втората половина на 20 век много чужди автори възприемат конвенцията за третирането на македонските диалекти в рамките на Р. Македония като част от отделен македонски език, следвайки кодификацията на македонския като литературен стандартен език в рамките на Югославска Македония.[10] И все пак някои съвременни лингвисти продължават да третират македонските диалекти като специфично български [11][12][13]. Македонските автори в отговор имат тенденцията да третират всички диалекти, говорени в географския регион на македонската област като македонски (език), включително тези, говорени в границите на Р. България и българска Македония.[14] В тази статия македонските говори са отразени като част от/заедно с българските диалекти заради тяхното близко в структурно отношение подобие и заради факта, че много от важните граници – като ятова граница, изоглоса на голяма носовка и т.н., пресичат и двете територии – както на Р. България, така и на Р. Македония.

Основна изоглоса, разделяща българските диалекти на Източни и Западни, е ятовата граница, която маркира различни изменения на старобългарската форма ят (ѣ), произнасяна или /я, ʲa/ или /е, ɛ/ на изток (бял /бјал/, но множествено число бели) и стриктно като /е, ɛ/ на запад от нея (бел, мн.ч. бели).

Диалектни групи[редактиране | редактиране на кода]

Българските диалекти могат да се разделят на следните диалектни групи и индивидуални диалекти (става дума за териториална и географски класификация на българския абщанд-език), в скоби е посочвано географското разпространение на говорите. Това обаче не може да бъде направено точно, тъй като почти във всички непланински райони местното население е размесено с пришълци от други райони (това размесване е започнало още преди няколко века). Единствено в планинските райони границите между отделните диалекти са по-ясни. Почти навсякъде, където са посочвани имена на градове, трябва да се имат предвид само околностите на съответния град.

Класификации[редактиране | редактиране на кода]

Морфологическата категория определеност/неопределеност е една от типологичните особености на българския език и върху нея има множество научни разработки, отнасящи се до книжовния език, но тя има и голямо значение за изследванията на диалектно равнище. Видът на членния формант при класификацията на говорите и при определянето на тяхната типология е част от основните им характеристики, като в диалектоложката литература се обръща внимание най-вече на произхода и разпространението на различните членни форманти и на типовете системи за членуване. [15]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кочев, Иван. Български диалектен атлас. София, Българска академия на науките, 2001. ISBN 954-90344-1-0. OCLC 48368312.
  2. ↑ Mazon, Andre. Contes Slaves de la Macédoine Sud-Occidentale: Etude linguistique; textes et traduction; Notes de Folklore, Paris 1923, стр. 4
  3. ↑ Селищев, Афанасий. Избранные труды, Москва 1968
  4. ↑ Die Slaven in Griechenland von Max Vasmer. Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941. Kap. VI: Allgemeines und sprachliche Stellung der Slaven Griechenlands
  5. ↑ K. Sandfeld, Balkanfilologien (København, 1926, MCMXXVI)
  6. ↑ Konstantin Josef Jireček (Константин Иречек), Die Balkanvölker und ihre kulturellen und politischen Bestrebungen, Urania, II, Jg. 13, 27. März 1909, стр. 195
  7. ↑ Стефан Веркович, „Описание быта Болгар, населяющих Македонию“; „Топографическо-этнографический очерк Македонии“ (Петербург, 1889)
  8. ↑ Стойков, Стойко (2002) [1962]. Българска диалектология. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“. ISBN 9544308466. OCLC 53429452
  9. ↑ Институт за български език (1978). Единството на българския език в миналото и днес. София: БАН. стр. 4. OCLC 6430481
  10. ↑ Friedman, Victor (2001), „Macedonian“, in Garry, Jane; Rubino, Carl, Facts about the World's Languages: An Encyclopedia of the Worlds Major Languages, Past and Present, New York: Holt, стр. 435 – 439
  11. ↑ Hugh Poulton, Who are the Macedonians?, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1850655340, стр. 116
  12. ↑ Brian D. Joseph, When languages collide: perspectives on language conflict, language competition, and language coexistence, Ohio State University Press, 2003, стр. 281, ISBN 0814209130
  13. ↑ Language profile Macedonian, UCLA International Institute
  14. ↑ isp. Большая Советская Энциклопедия, том. 37, Москва 1938, стр. 743 – 744
  15. ↑ Илияна Гаравалова, Изпадане на окончанието при членуваните форми на съществителните имена в българските говори, сп. „Български език“, 1/2006

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bulgarian dialects“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
     Портал „Българска диалектология“         Портал „Българска диалектология“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Български_диалекти&oldid=8769473“.