Западни български говори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Западните говори са говорите на българския език, обхващащи земите на запад от ятовата граница. Основната изоглоса отделяща западните от източните говори е така наречената ятова граница – в западните говори вместо старобългарския ѣ във всички положения се изговаря само е, затова се наричат и екави говори. Освен ятовата граница, предимно от западната ѝ страна, минават и ред други изоглоси, обособяващи западните говори като диалектна цялост.

Характерни фонетични особености[редактиране | редактиране на кода]

Табела в София със западнобългарския рефлекс на ѣ Бегай, вместо книжовното Бягай
  • Липса на редукция. Гласните под ударение не се различават от гласните без ударение: дàрове, зелèно, баштà. В Белослатинско и Плевенско обаче има слаба редукция на a в слаботъмно a (ạ) и на o в слаботъмно o (ọ) или в у: дàрọве, зелèнọ, бạштà; дàруве, зелèну.
  • Преход на палатални т’, д’ в к’, г’: цвèк’е, гòск’е, ливàг’е, грòзг’е.
  • Преглас на меко л’ в й: йèйа (леля), йѝйак (лиляк), зèйе (зеле), кàйам (калям), кйуч (ключ), пйỳвам (плювам).
  • Меко н’ в отглаголните съществителни: орàн’е, косèн’е, спан’è, мèсен’е, ỳчен’е.
  • Меко к’ в наставката -к’а, получено от прогресивна асимилация: мàйк’а, девòйк’а, войск’à, зèлк’а, престѝлк’а, точѝлк’а, закачàлк’а.
  • Твърди съгласни пред глаголните окончания за 1 л. ед. число и 3 л. мн. ч. сег. време: вѝда, мòла, кòла, òда, тъ̀рпа или вѝдим, мòлим, кòлим, òдим, търпѝм – вѝдат, кòлат, мòлат, òдат, търпàт.

Характерни морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Окончание -е за множествено число при многосричните съществителни от мъжки род: другàре, офчàре, мàйсторе, бѝволе, чорàпе.
  • Липса на зависима падежна форма при личните имена и при родствените названия от мъжки род единствено число: вѝкни Пèтко, срещнàх чѝчо Пèтър, кàжи на Драгàн, при дèдо Ивàн.
  • Глаголно окончание -ме за 1 л. мн. ч. сег. време при всички спрежения независимо от формата за 1 л. ед. ч.: йадèме, занесèме, четèме, мòлиме, нòсиме, свѝриме, дàваме, купỳваме.
  • Липса на минали несвършени действителни причастия на -л.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Българска диалектология“         Портал „Българска диалектология          Портал „Македония“         Портал „Македония