Каменишки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Каменишкият говор е български диалект, представител на преходната група югозападни говори[1]. Говори се в котловината Каменица, Кюстендилско. Явява се преходен говор между кюстендилския и северните македонски диалекти.

Характерни особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Праславянското *tj застъпено и като к’, и като шт, и като ч: нòк’ви-нòштви-нòчви (нощви).
  • Праславянското *dj застъпено и като г’ , и като жд, и като дж: вèг’и-вèжди-вèджи (вежди).
  • Застъпник на стб. ѫ е гласната асàбота (събота), зап (зъб).
  • Застъпник на стб. ъ са ъ и о, в редки случаи а: бъ̀чва (бъчва), зòлва (зълва), лажà (лъжа).
  • Сонантен изговор на р в ър / ръ групата: гр̥̀не (гърне), ср̥п (сърп).
  • Групата ъл / лъ се изговаря:
    • Предимно като лъслъ̀нце, слъ̀за. Но л-то може и да се изпусне — съ̀нце, съ̀за
    • Аке е след устнена съгласна, групата се предава само чрез гласната у — бỳгарин (българин), мучѝ (мълчи).
  • Глаголите окончават дублетно и на и на в 1 л. ед. ч.: четèм—чèта (аз чета).
  • Употребява се единично членуване, като за м. р. ед. ч. окончанието е само : човèко (човекът), ден’ò (денят), мажò (мъжът)
  • Наличие на гломеративно падежно окончание -те и дативно -ти при личните имена от м. р., завършващи на и : 'Гошò дошèл, викнàл Гошòте, дàйте Гошòти (Гошо дошъл, викнал (го) Гошо, дайте на Гошо).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]