Направо към съдържанието

Еркечки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еркечки говор
СтранаРепублика България
РегионСтара планина
Говорещиоколо 800
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Балкански говори
......→Еркечки говор
Официално положение
Официален в-
РегулаторСекция за българска диалектология и лингвистична география

Еркечкият говор е български диалект, представител на балканските говори.[1] Говори се предимно в две села — Голица (община Долни чифлик) и Козичино (община Поморие). Наименованието на този диалект идва от Еркеч – турското име на село Козичино.

Еркечкият говор се отличава от останалите балкански говори главно по своите фонетични особености.

  • Гласните под ударение се изговарят по-дълго от другите: дубū̀тък (добитък), мл’ā̀ку (мляко), кṑн’ите (конете).
  • Преглас фх във всички положения: хỳрна (фурна), сохрà (софра), ках’àх (кафяв), х (в), хỳбах (хубав)
  • Застъпник на стб. ѫ и ѫ е ȇ (дълго широко е) под ударение и (полуредуцирано а): зêп (зъб), крадề (крада), мêш—мạжề (мъж—мъжът), сêн—сạнề (сън—сънят).