Тракийски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тракийски говор
Страна Република България
Регион Родопи
Брой говорещи около 142 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Рупски говори
......→Тракийски говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география

Тракийският говор е български диалект, представител на източните рупски говори. Условно може да се раздели на два подговора: северен и южен.

Разпространен е в Тракийската низина – в районите на Първомай, Елхово, Хасково, Свиленград, Харманли, Тополовград. Българските малцинства в Одринска Тракия и Беломорска Тракия също говорят на този диалект.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Следните особености са характерни и за двата подговора:

  • Липса на звучните африкати дж и дз: авжѝйа, зàден’.
  • Изпадане на съгласната т от групата стр: òсра (остра), срèлка (стрелка).
  • Форми на личното местоимение за 3 лице н’ега (него), хи (ѝ), хми (им).

Следните особености са характерни само за северния подговор:

  • Частици за бъдеще време жъ, шъ и зъ
  • Запазена агломеративна форма при личните имена от мъжки род: у нàшийъ Хрѝста, Пèтка вѝд’ели, дàй на Вàн’а).

Следните особености са характерни само за южния подговор:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Българска диалектология“         Портал „Българска диалектология